МиГ-15

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МиГ-15
MiG-15.JPG
Двуместен МиГ-15УТИ от ВВС на НРБ.
Описание
Тип изтребител
Производител ОКБ Микоян-Гуревич
Произведени бройки 18 000+
Първи полет 31 декември 1948
Използван от Военновъздушни сили на СССР
В експлоатация от 1949
В експлоатация до различни години
Състояние учебни варианти в експлоатация в Китай и КНДР
МиГ-15 в Общомедия

Микоян-Гуревич МиГ-15 (название на НАТО Fagot) е съветски реактивен изтребител, разработен непосредствено след края на Втората световна война по дизайн на Артьом Микоян и Михаил Йосифович Гуревич. МиГ-15 е един от най-произвежданите реактивни изтребители в историята с повече от 18 000 бройки от всички варианти .[1]

Разработване[редактиране | edit source]

След появата на Месершмит 262, страните-победителки от Втората световна война започват да разработват подобни реактивни самолети. Изследванията са показвали, че самолетите със стреловидно крило развиват по-големи скорости. Новият МиГ-15 се базира отчасти на немския Фоке-Вулф Ta-183.[2] През 1946 СССР купува от Великобритания двигатели Ролс-Ройс, и чрез обратна разработка са създадени двигателите Климов РД-45, които по-късно биват монтирани на МиГ-15.[2] На 15 април 1947 е издаден декрет #493-192, според който ОКБ Микоян-Гуревич трябва да построи два прототипа на новия реактивен изтребител. Прототипите, създадени на базата на проблемния МиГ-9, са назовани И-310. В същото време е бил разработван и конкурентен изтребител - Лавочкин Ла-168. След оценка на двата различни самолета, МиГ-15 бива избран за производство и извършва първия си полет на 31 декември 1948.

Дизайн[редактиране | edit source]

Първите модели на МиГ-15 са имали множество проблеми, включително и тенденцията да се въртят самопроизволно около надлъжната ос при полет. Проблемите са били основно заради недостатъчно добре усвоената технология в заводите водеща до лоша изработка.[2] Повечето от тях са решени със създаването на МиГ-15 бис, който има нов двигател Климов ВК-1, по-големи въздушни спирачки, усъвършенствана апаратура и други подобрения. Част от подобренията са направени след изучаване на свамени западни самолети. [2] Крилото на самолета е с ъгъл на стреловидност 35°. Тъй като самолетът е бил създаден с цел основно да прехваща американски бомбардировачи Б-29, той е въоръжен с уникална оръжейна система за времето си - две 23-мм относително скорострелни оръдия, всяко с боекомплект от 80 снаряда, както и едно 37-мм оръдие с боекомплект от 40 изстрела.

МиГ-15бис се оказва много добър за времето си самолет и е изключително харесван от висшите кръгове на съветската власт, както и от летците. Не така стои въпросът с учебните варианти на самолета - Опростени пилотажнни уреди, недостатъчен обзор от инструкторската седалка и големи ограничения във фигурите от пилотажа заради намалена маневреност поради постоянно монтираните допълнителни резервоари под крилото. Дълго време когато при Й. В. Сталин идват предложения за нови типове изтребители от други конструкторски бюра, той неизменно възразява:

Ние имаме много добър МиГ-15 и няма смисъл в скоро време да създаваме нови изтребители, по-добре да вървим по пътя на модернизацията на МиГ-а...

—Е. И. Гордон. В тени старшего брата. Авиация и время, 4/1999, стр. 4.

На базата на МиГ-15бис е създаден следващият изтребител от семейството на МиГ — МиГ-17. МиГ-15 и наследникът му МиГ-17 (80% взаимозаменяемост и съвместимост на системите при появата на МиГ-17) са много уважавани от пилотите и от двете страни на "желязната бариера". Простота и надежност в експлоатацията и много добри характеристики за времето си.

Употреба[редактиране | edit source]

МиГ-15 за първи път е използван по време на ожесточените въздушни боеве в Корейската война, където единственият западен изтребител с подобни бойни възможности е бил американския F-86. Американските изтребители не са били по-усъвършенствани в техническо отношение, но са постигнали много победи заради по-добрата си тактика и по-добре обучените екипажи. До края на 50-те МиГ-15 участва в различни въздушни сражения, най-вече между Китай и Тайван. Първата жертва на изтребителя е шведски разузнавателен самолет DC-3, свален над Балтийско море през 1952.[3] Египет използва МиГ-15 по време на Суецката криза. Първият космонавт Юрий Гагарин загива по време на тренировъчен полет през 1968, след като управляваният от него МиГ-15УТИ се разбива поради липса на видимост.[4]

Варианти[редактиране | edit source]

Изглед откъм предната част на самолета.
Полски Лим-2.
Полски МиГ-15УТИ
Пакистански МиГ-15 в израелски музей.

СССР[редактиране | edit source]

  • И-310
Прототип.
  • МиГ-15
Начален модел.
  • МиГ-15П
Едноместен прехващач.
  • МиГ-15СБ
Едноместен изтребител-бомбардировач.
  • МиГ-15СП-5
Двуместен прехващач.
  • МиГ-15Т
Влекач за въздушни мишени.
  • МиГ-15бис
Усъвършенстван едноместен вариант.
  • МиГ-15бисР
Едноместен разузнавателен вариант на МиГ-15бис.
  • МиГ-15бисС
Едноместен ескортен изтребител.
  • МиГ-15бисТ
Едноместен влекач за въздушни мишени.
  • МиГ-15УТИ
Двуместен учебно-тренировъчен вариант.

Китай[редактиране | edit source]

  • J-2
Китайско означение за МиГ-15, внесен от СССР.
  • JJ-2
Китайско означение за МиГ-15УТИ.
  • J-4
Китайско означение с неизвестна употреба, вероятно за МиГ-15бис или МиГ-17А.

Полша[редактиране | edit source]

  • Lim-1
МиГ-15, строен по лиценз в Полша.
  • Lim-1А
Разузнавателен вариант, строен по лиценз в Полша, оборудван с разузнавателен фотоапарат АФА-21.
  • Lim-2
МиГ15бис, строен по лиценз в Полша, с двигатели Лис-2.
  • Lim-2R
Разузнавателен вариант на МиГ-15бис, строен в Полша.
  • SB Lim-1
Lim-1, преоборудван до нивото на МиГ-15УТИ, с двигатели Климов РД-45.
  • SB Lim-2
Lim-2, преоборудван в учебно-тренировъчен вариант с двигатели Лис-1 (ВК-1).
  • SBLim-2A
Двуместен разузнавателен вариант, строен по лиценз в Полша, за артилерийска поддръжка.

Чехословакия[редактиране | edit source]

  • S-102
МиГ-15, строен по лиценз в Чехословакия.
  • S-103
МиГ-15бис, строен по лиценз в Чехословакия.
  • CS-102
МиГ-15УТИ, строен по лиценз в Чехословакия.

Оператори[редактиране | edit source]

'Всички държави' с изключение на Китай и Северна Корея са извели своите МиГ-15 от експлоатация. Посочените две страни използват само МиГ-15УТИ

Характеристики (МиГ-15бис)[редактиране | edit source]

Mig-15 schema.png
  • Екипаж : 1 (2 за МиГ-15УТИ)
  • Дължина  : 10,11 м
  • Размах на крилото : 10,08 м
  • Височина : 3,70 м
  • Площ на крилото : 20,6 м²
  • Тегло - празен : 3 580 кг
  • Тегло - пълен : 4 960 кг
  • Максимално летателно тегло : 6 105 кг
  • Двигател : 1х Климов ВК-1 с тяга 26,5 kN
  • Горивен капацитет : 1 400 л

Технически характеристики[редактиране | edit source]

  • Максимална скорост : 1 075 км/ч
  • Крейсерска скорост : 840 км/ч
  • Максимална дължина на полета без презареждане : 1 200 км
  • Дължина на полета с доп. резервоари : 1 975 км
  • Таван на полета : 15 500 м
  • Скороподемност : 50 м/сек
  • Относително натоварване на крилото : 240,8 кг/м²
  • Съотношение тяга/тегло : 0,54

Въоръжение[редактиране | edit source]

  • 2х 23-мм оръдия Нуделман-Рихтер НР-23КМ, всяко с боекомплект от 80 снаряда;
  • 1x 37-мм оръдие НЛ-37Д с боекомплект от 40 снаряда;
  • 2х 100 кг свободнопадащи бомби, резервоари за гориво или неуправляеми ракети
North American Aviation F-86 Sabre. Първи полет на 1 октомври 1947 г. В Корейската война F-86 и МиГ-15 откриват ерата на сражения с реактивни самолети

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mikoyan-Gurevich MiG-15 (Ji-2) Fagot B
  2. а б в г Gordon, Yefim. Mikoyan-Gurevich MiG-15. Leicester, UK: Midland Publishing, 2001. ISBN 1-85780-105-9.
  3. The Catalina Affair
  4. Doran, Jamie and Bizony, Piers. Starman: The Truth Behind the Legend of Yuri Gagarin. Лондон: Bloomsbury Publishing plc, 1998. ISBN 0-74753-688-0, стр. 210–229.
Portal:МиГ-15
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.