МиГ-19

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МиГ-19
Mikoyan-Gurevich MiG-19S Farmer USAF.jpg
Виетнамски МиГ-19С
Описание
Националност СССР
Тип Изтребител
Конструктор А. И. Микоян, М. Й. Гуревич
Производител ОКБ МиГ
Първи полет 1954 г.
В експлоатация от 1954 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 1
Дължина 12.54 m
Размах на крилете 9.00 m
Площ на крилете 25.00 м2
Височина 3.88 m
Тегло (празен) 5298 kg
Тегло (пълен) 7300 kg
Двигател 2 х РД-9Б
Мощност 2 х 3250 кгс
Максимална
скорост
1452 km/h
Максимално
претоварване
8 g
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
1390 km
Далечина на полета
с допълнителни резервоари
2200 km
Таван на полета 17 900
Въоръжение
Оръдие 3 х 30-мм оръдия НР-30
Ракети 2 блока за неуправляеми ракети
Бомби до 250 kg
МиГ-19 в Общомедия

МиГ-19 (според условното наименование на НАТО: Farmer) е съветски едноместен реактивен изтребител от времето на Студената война. Това е първият съветски сериен свръхзвуков изтребител.

Създаване и прозводство[редактиране | edit source]

Когато в началото на 1950-те г. са получени разузнавателни сведения за разработката на новия американски свръхзвуков изтребител F-100 Super Sabre, съветското правителство решава незабавно да бъде създаден негов руски аналог. На 10 август 1951 г. излиза постановление на Министерския съвет на СССР за създаването на свръхзвуков изтребител и в ОКБ МиГ започват разработването му. Решено е като отправна точка да се използва експерименталния двудвигателен самолет СМ-1, създаден на основата на МиГ-17 и на негова база на 26 април 1952 г. е готов новият СМ-2/1, чийто първи полет е на 24 май същата година. Самолетът е с два двигателя АМ-5А (малко по-късно АМ-5Ф) и с крило със стреловидност 55°. Въоръжен е с 2 х 37-мм оръдия в основата на крилата. Главно поради ниската надеждност на двигателите и други различни проблеми, свързани с аеродинамиката, изпитанията се проточват до януари 1953 г. През това време е създаден и втори експериментален самолет СМ-2/2 (първи полет 28 септември 1952 г.), на който хоризонталното оперение е свалено от вертикалния стабилизатор на тялото и този самолет придобива чертите на бъдещия МиГ-19. На 15 август 1953 г. излиза ново постановление за преоборудването на експерименталните машини с по-новите двигатели АМ-9 (РД-9) и след монтирането им, както и след някои доработки, те получават обозначението СМ-9 (СМ-9/1, -9/2, -9/3). На 5 януари 1954 г. е първия полет на СМ-9/1 и е прието този ден да се счита за рождения ден на МиГ-19. Още във втория си полет този самолет превишава скоростта на звука и въпреки че изпитанията още не са завършени, през февруари 1954 г. излиза постановление за приемането му на въоръжение и налагането му в серийно производство, като му е присвоено обозначението МиГ-19.

Производството на новия самолет започва през октомври 1954 г. в завод № 21 в гр. Горки, а след година и в завод № 153 в Новосибирск.

Производство на МиГ-19[1]
Завод Тип 1955 г. 1956 г. 1957 г. 1958 г. 1959 г. 1960 г.
№ 21 гр. Горки (дн. Нижни Новгород) МиГ-19
МиГ-19С
МиГ-19П
МиГ-19ПМ
139



118
59
147
7
1
1
185
5


104
187



145



25
№ 153, гр. Новосибирск МиГ-19
МиГ19С

143
145

283

175

20

Основни модификации[редактиране | edit source]

Съветски МиГ-19ПМ
  • МиГ-19 — Фронтови изтребител, базов вариант на самолета. Има изключително голяма за времето си скороподемност — 10 000 м за 1,06 мин. Скоростта и таванът му също са по-високи от тези на американския му аналог F-100 Super Sabre, но е много „строг“ в управлението и не прощава пилотски грешки. Оказва се, че особено на свръхзвукова скорост управлението му е много сложно.
  • МиГ-19С — Фронтови изтребител, модификация с целоподвижно управляемо хоризонтално оперение (идея, заимствана от американския F-100) и нова автоматика. Тези промени подобряват управлението на самолета и той вече не е толкова опасен за пилотиране.
  • МиГ-19СВ — Модификация на изтребителя с увеличена височина на полета. Нейното създаване се налага заради западните разузнавателни самолети RB-57D и Canberra PR.7, които имат много висок таван на полета и са недостижими за съществуващите тогава съветски изтребители. Самолетът е максимално олекотен, поставени му са модернизирани двигатели и са направени ред подобрения с тази цел, като е демонтирано и едното 30-мм оръдие. Практическата височина на полета на МиГ-19СВ достига 18 600 м, като по време на изпитанията е достиганата и височина от 20 740 м. Произведена е малка серия.
  • МиГ-19П — Изтребител-прехващач. Разработката на прехващачите върви паралелно с тази на фронтовите изтребители (прототипите СМ-9 на фронтовия изтребител и СМ-7 на прехващача постъпват на изпитания практически едновременно). Тази модификация е оборудвана с бордова РЛС РП-1 „Изумруд-1“ (по-късно РП-5), монтирана в носа на самолета. Монтирането на РЛС налага премахването на носовото 30-мм оръдие. Серийното му производство започва през 1956 г.
  • МиГ-19ПМ — Изтребител-прехващач въоръжен само с ракети. Бордовата РЛС на тази модификация е РП-2У, която има далечина на откриване на целта 3500 м (срещу 2000 м при РП-5). Въоръжението се състои от 4 ракети РС-2У (АА-1 Alkali).
  • МиГ-19Р — Неголяма серия като дневен тактически разузнавателен самолет с монтирано фотооборудване.

Оператори[редактиране | edit source]

Лицензно производство[редактиране | edit source]

Флаг на Китай Китай — През 1958 г. Китай получава от Съветския съюз лиценз за производството на изтребителя и започва да го произвежда под обозначението Shenyang J-6.

Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия — Чехословакия също получава лиценз за производството на МиГ-19. То започва през 1959 г., а самолетът е обозначен като S-105 (S — Stihac, изтребител). Производството продължава до 1961 г. като са произведени общо 103 машини в пет серии.

Износ[редактиране | edit source]

Карта на операторите на МиГ-19 и J-6
  • Флаг на Албания Албания — През октомври 1959 г. Албания получава 15 МиГ-19ПМ. Самолетите постъпват в 7594-и ИАП на авиобаза Ринас. През 1965 г. са сменени в Китай с изтребители F-6.[2]
  • Флаг на Афганистан Афганистан — ВВС на Афганистан получават 18 МиГ-19С през 1965 г.[3]
  • Флаг на ГДР ГДР — През октомври 1959 г. 12 МиГ-19С получава 2-а ескадрила от 3-ти авиополк; още толкова МиГ-19ПМ получава 1-а ескадрила.[4][5]
  • Флаг на Египет Египет — През 1958—1967 г. ВВС на Египет получават 160 МиГ-19С.[6] След разрива в отношенията със СССР през 1976 г., Египет влиза в тесни контакти с Китай, откъдето постъпват голямо количество F-6. Изтребителите са на въоръжение на 241-ва и 242-ва бригади. Египетските F-6 са доработани за използване ракети „въздух-въздух“ Матра Мажик.[7]
Индонезийски МиГ-19
  • Флаг на Индонезия Индонезия — През 1961 г. ВВС на Индонезия поръчват в СССР изтребители МиГ-19Ф. Тази модификация се отличава незначително от серийния МиГ-19С по бордовото радио-електронно оборудване. През 1970 г. относително новите МиГ-19 са продадени на Пакистан.[8]
  • Флаг на Ирак Ирак — В средата на 1960-те г. Ирак получава 15 МиГ-19С.[9] Още 40 F-6 са доставени на Ирак през 1983 г. от Египет; в Ирак смятат да го използват за непосредствена огнева поддръжка на войските, но е отдадено предпочитание на щурмовия въртолет Ми-24. В резултат F-6 са предадени в учебните и резервните части.[10]
  • Флаг на Куба Куба — През ноември 1961 г. в Куба пристигат първите 8 от 12 прехващачи МиГ-19П. Те за кратко са на въоръжение и през 1965 г. са заменени с МиГ-21ПФМ.[11][12]
  • Флаг на Полша Полша — През лятото на 1958 г. 12 МиГ-19П получава 28-и ИАП от ВВС на Полша, дислоциран край Слупск-Редзиково, където те стоят до 1966 г., след което са предадени на България.[13] През 1959 г. Полските ВВС получават 13 МиГ-19ПМ, разпределени между 28-и и 39-и ИАП. Самолетите се експлоатират до 1966-67 г., когато също са предадени на България.[14]
  • Флаг на Румъния Румъния — Румъния получава 10 МиГ-19П през 1959 г. и 5 през 1960 г. Те са на въоръжение до началото на 1970-те г..[15] Впоследствие Румъния получава още 45 МиГ-19ПМ. Използвани са до средата на 70-те г.[16]
  • Флаг на Сирия Сирия — В периода 1958—1962 г. Сирия получава 40 МиГ-19С.[17]
  • Флаг на Унгария Унгария — През март-април 1960 г. в 3-а ескадрила от 31-и ИАП на ПВО постъпват 12 МиГ-19ПМ. До свалянето им от въоръжение през 1974 г. три самолета катастрофират, при което загиват двама пилоти.[18]

МиГ-19 в България[редактиране | edit source]

Български МиГ-19ПМ

През 1957 г. са доставени 60 МиГ-19С, през януари 1958 г. пристигат 12 прехващача МиГ-19П, а през септември 1959 г. — 12 МиГ-19ПМ. През 1966 г. са получени още осем МиГ-19П втора ръка. Самолетите МиГ-19 са базирани на летищата край Узунджово, Габровница и Доброславци. Извеждането им от въоръжение започва през 1972 и завършва през 1978, заменени основно от МиГ-21. За периода на експлоатацията им са при катастрофи и аварии са загубени 30 самолета, при което загиват 16 пилоти[19].

Бойно използване[редактиране | edit source]

Във ВВС на СССР самолетите МиГ-19 носят дежурство по границите на държавата, както и по границите на държавите от Варшавския договор в Западна Европа, справяйки се повече или по-малко успешно със самолетите-нарушители на въздушното пространство. Така на 20 май 1960 г. двойка МиГ-19 приземяват принудително в ГДР разузнавателен RB-47. На 1 юли същата година в съветското въздушно пространство над Колския полуостров МиГ-19П сваля самолет от същия тип, при което загива един от членовете на екипажа (другите двама са спасени от руснаците). Над ГДР са свалени и учебен T-39 на ВВС на ФРГ (28 януари 1964 г.) и американски разузнавателен RB-66 (10 март 1964 г.).

Но опитите за прехват не винаги са успешни. Причината е малката (в сравнение с американските разузнавателни самолети) височина на полета. Така например на 5 юли 1956 г. над територията на ГДР, Полша и Белорусия прелита разузнавателен RB-57, за чийто прехват са вдигнати общо 115 изтребителя, в това число и МиГ-19, но в крайна сметка така и не успяват да го прехванат[20]. Малко известен факт е и че при свалянето на шпионския U-2 на Ф. Пауърс на 1 май 1960 г. е свален и един МиГ-19П. На този ден в 8:43 ч. местно време от Свердловск излитат двойка МиГ-19П с пилоти капитан Б. Айвазян и лейтенант С. Сафронов и се насочват за прехват на U-2. Пилотите наблюдават взрив в небето, но го приемат за самоликвидация на зенитна ракета (всъщност това явно е взривът, свалил шпионския самолет). Тъй като командирът на военния окръг не знае, че U-2 е поразен, МиГ-овете получават заповед да продължат издирването и са изстреляни още зенитни ракети. Тези ракети, не откривайки целта си се самоликвидират, но пък техните обломки „забиват“ бордовите радари на МиГ-овете. Една от ракетите улучва самолета на Сафронов (пилотът загива), а на Айвазян му се налага остро да пикира и енергично да маневрира, за да не бъде улучен и той[21].

Чешки S-105

Чешките лицензни S-105 също се представят сравнително добре в ролята на прехващачи. През октомври 1959 г. двойка S-105 прехваща и принудително приземява италиански F-84F, а след година прехващат успешно и американски F-100.

МиГ-19 се сражават и в Близкия изток в състава на египетските ВВС. Там те не се представят особено успешно. В първия въздушен бой (29 ноември 1966 г.), в който участват, два са свалени от израелски Мираж ІІІ. При избухналата на 5 юни 1967 г. Шестдневна война още в първия ден израелската авиация унищожава на земята 20 МиГ-19С и още осем (според други данни — пет) самолета във въздушни боеве. До 8 юни във въздушни боеве са загубени 15 МиГ-19. Египетските МиГ-19 участват и в бойните действия по време на гражданската война в Северен Йемен през 1966 — 1967 г., поддържайки републиканците.

МиГ-19 са използвани и от правителствените ВВС на Афганистан срещу муджахидините.

Много богата бойна биография има и китайският лицензен вариант на Миг-19 — J-6.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Н.В.Якубович Истребитель МиГ-19
  2. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19ПМ
  3. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19С
  4. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19С
  5. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19ПМ
  6. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19С
  7. Война в воздухе:МиГ-19. — 2004. — № 107. — С.67-72.
  8. Новости ВПК:Второе пришествие в Индонезию
  9. Н.В Якубович. Истребитель МиГ-19 // Авиаколлекция. — 2003. — № 1. — С.27.
  10. Война в воздухе:МиГ-19. — 2004. — № 107. — С.67-72.
  11. LAAHS:The Cuban MiGs
  12. Aviación Cubana:El caza Mikoyan Gurievich MiG-19 Farmer en Cuba
  13. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19П
  14. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19ПМ
  15. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19П
  16. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19ПМ
  17. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19С
  18. Уголок Неба // Микоян-Гуревич МиГ-19ПМ
  19. МиГ-19 на служба в България — цифри и факти. Списание „Клуб Криле“, бр. 9/2000, с. 11.
  20. Н.В.Якубович Истребитель МиГ-19
  21. Война в воздухе № 107. МиГ-19
Portal:МиГ-19
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация