МиГ-21

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МиГ-21
MIG-21 at Udvar-Hazy Center.JPG
Тип изтребител
Производител Микоян-Гуревич
Конструктор Артьом Микоян
Първи полет 14 февруари 1955
Въведен в експлоатация 1959 (МиГ-21Ф)
Състояние в експлоатация
Използван от ВВС на СССР (65 към 1991)
ВВС на Северна Корея (240)
ВВС на Индия (306)
ВВС на Виетнам (200)
Произведени бройки 11 496
Модификации Чънду J-7

Микоян-Гуревич МиГ-21 (название на НАТО: Fishbed) е свръхзвуков изтребител, конструиран и построен от дизайнерското бюро на Микоян-Гуревич в Съветският съюз. Повече от 30 държави по света са използвали МиГ-21, и все още, половин век след първия си полет, той служи на много нации. В СССР е популярен с названието "балалайка" заради специфичната форма на крилете, а в Полша е наричан "ołówek" (молив).

Ранните модификации на самолета се водят второ поколение изтребители, а по-късните — трето поколение. Близо 50 години след първия си полет МиГ-21 все още е на служба в редица нации, и е най-произвежданият свръхзвуков самолет в историята.[1]

Съдържание

[редактиране] История

[редактиране] Описание

[редактиране] Фюзелаж

Въздухозаборник на МиГ-21

МиГ-21 е изтребител-прехващач, изпълнен по нормална аеродинамична схема с триъгълно нискоразположено крило и стреловидно оперение. Фюзелажът е полумонокок и в предната му част се намира регулируем въздухозаборник с централен конус, в който е монтирана радиолокационната станция (РЛС). Въздухозаборникът се разделя на два канала, минаващи покрай кабината на пилота, които в последствие отново се сливат в един общ канал.

От двете страни на фюзелажа в носовата част има противопомпажни створки, а в горната й част, пред кабината, се намира отсек с бордово радиоелектронно оборудване (БРЛО). Под него е разположена нишата на предната стойка на колесника. В опашната част на фюзелажа се намира спирачен парашут с площ 16 м2. Фюзелажът има експлоатационен разьом за леснота при демонтиране и монтиране на двигателя.

[редактиране] Кабина

Кабината е херметическа от вентилационен тип. Въздух за кабината се отвежда от компресора, а температурата и налягането в кабината се регулират автоматично.

Кабина на хърватски МиГ-21

Фанарът се състои от козирка и отваряем капак. Предното стъкло на козирката е силикатен триплекс с дебелина 14 мм, а двете странични стъкла са с дебелина 10 мм. Отварящата се част е с дебелина 10 мм и е изработена от термоустойчиво стъкло и се отваря ръчно надясно. Аварийната система за отваряне е пиротехническа и се задейства от ръчката за катапултиране на креслото или от ръчката за аварийно изхвърляне на фанара. В случай на отказ на пиротехническата система, тя е дублирана с механична. За отстраняване на обледеняването на предното стъкло, самолетът е оборудван със система за разпръскване на етилов спирт с обем 4,5 л. На първите модификации МиГ-21 са монтирани катапултни кресла "СК", но поради недостатъчна надеждност, то е заменено от КМ-1.

[редактиране] Криле и стабилизатори

Крилото е изпълнено по схема с един надлъжник и има ъгъл на стреловидност 57 градуса по предния ръб. Относителната му дебелина на профила в основата е 4,2%, а удължението е 2,5. Профилът му е ЦАГИ, скоростен, симетричен. Върху горната му повърхност има малък аеродинамичен гребен. В основата на крилата, на долната им повърхност са монтирани фарове, които на някои модификации могат да бъдат заменени от фотоапарати за водене на въздушно разузнаване. Елероните с осева аеродинамична компенсация имат противофлатерни тежести. Дебелината на обшивката на крилото е от 1,5 до 2,5 мм. Задкрилките са от прост тип и са с правоъгълна форма. Ъгъли на отклонение - 25 и 45 градуса (при кацане).

Самолетът е оборудван с три въздушни спирачки - две предни и една задна.

Системата за издухване на пограничния слой (СПС) представлява въздушен канал с тънкостенна обвивка, по който въздухът, напомпван от двигателя (зад компресора) обдухва задкрилките през специален отвор.

Хоризонталните стабилизатори са и кормила за посока. В краищата им са монтирани противофлатерни тежести. Профилът е симетричен, NA6A, а общата площ е 3,94 м2. Ъгълът на отклонение на стабилизаторите е 55 градуса.

Вертикалният стабилизатор има стреловидност по предния ръб - 60 градуса. В горната му част е разположено радиооборудване и опашната аеронавигационна светлина, а в средната част е монтиран отсег с БРЛО. Ъгълът на отклонение на вертикалното кормило е 60 градуса.

Шасито е триопорно. Основните стойки имат по едно колело КТ-82 за самолети от по-ранната модификация или КТ-90Д за по-новите модели, които са оборудвани с метало-керамични спирачки.

[редактиране] Модификации

 Основна статия: Списък с модификации на МиГ-21

МиГ-21 е произвеждан в редица модификации, от които се открояват няколко основни:

МиГ-21ПФ
  • МиГ-21Ф (Fishbed-B)
Модел от 1959 година, с промишлено название „Изделие 72“. Едноместен вариант с възможност за бой само през деня, въоръжен с две 30-милиметрови оръдия НР-30 с боекомплект от 60 изстрела всяко, както и с две бомби в калибър от 50 до 500 килограма; не разполага с ракети.
  • МиГ-21ПФ (Fishbed-D)
Модел от 1961 година, с промишлено название „Изделие 76“. Едноместен вариант за дневен бой във всякакви метеорологични условия, въоръжен с ракети К-5 и К-13 (не разполага с оръдия), и снабден с радар РП-21.
  • МиГ-21ПФМ (Fishbed-F)
Модел от 1964 година, с промишлено название „Изделие 94“. Едноместен вариант за дневен бой във всякакви метеорологични условия, въоръжен с оръдие ГШ-23 с боекомплект 200 изстрела и ракети К-13, а по-късно и ракети въздух-земя Х-66. Снабден с модернизиран радар РП-21М и система за разпознаване „свой-чужд“.
  • МиГ-21Р (Fishbed-H)
Модел от 1966 година, с промишлено название „Изделие 94Р“. Едноместен вариант за дневно и нощно разузнаване във всякакви метеорологични условия, снабден с апаратура за дневно и нощно фоторазузнаване и електронно-сигнално разузнаване. Може да бъде въоръжен с ракети К-13 (Р-3С), НУРС или две бомби до 500 килограма.
  • МиГ-21бис (Fishbed-L/N)
Модел от 1972 година, с промишлено название „Изделие 75“. Едноместен вариант за дневен и нощен бой във всякакви метеорологични условия, с по-мощен двигател, нови системи за предупреждение от облъчване, разпознаване „свой-чужд“ и радионавигация, радар РП-22, и други подобрения по авиониката. Въоръжен с едно оръдие ГШ-23, две ракети К-13 или четири Р-60, както и две бомби до 500 килограма.
  • МиГ-21УМ (Mongol-B)
Модел от 1968 година, с промишлено название „Изделие 69“. Двуместен учебен вариант на МиГ-21МФ.

[редактиране] Употреба

[редактиране] Индия

През 1960-те години Индия започва да получава изтребители МиГ-21 от СССР, и започва да ги произвежда по лиценз.[2] Заради все още липсващата подготовка на пилотите за този изтребител, МиГ-21 не взема голямо участие в Индо-пакистанската война от 1965 година.[3] До 1969 година Индия разполага с общо 120 изтребителя.[4] Първата широка бойна употреба на изтребителя е по време на Индо-пакистанската война през 1971 година, когато индийските МиГ-21 играят решаваща роля за налагане на индийско въздушно превъзходство.[5] Индийски МиГ-21 успява да свали пакистански F-104,[6] а до края на войната свалените пакистански самолети са 8 — 4 F-104, 2 Шънян J-6, един F-86 Sabre и един C-130 Херкулес. Заради отличното представяне на индийските пилоти и техните самолети, след конфликта няколко държави, в това число и Ирак, се обръщат към Индия с молба да обучава техните пилоти.[7] През 1999 година Индия губи един МиГ-21 от пакистанска ракета Стингър.[8]

[редактиране] Виетнам

По време на Виетнамската война, тринайсет от виетнамските асове отбелязват своите победи с МиГ-21, макар и повечето пилоти да предпочитат МиГ-17 заради по-голямата му маневреност и по-добра видимост от кабината.[9] До 1968 година САЩ губят над 1000 самолета във войната.[10] На 26 декември 1972 година, МиГ-21 от 921-ви изтребителен полк, пилотиран от майор Фам Туан, за първи път в историята сваля бомбардировач Б-52.[11]

[редактиране] Северна Корея

През 1977 година севернокорейски МиГ-21 сваля американски вертолет CH-47.[12] Севернокорейските ВВС взимат участие във Виетнамската война,[13][14] където с МиГ-21 свалят американски RF-4C през 1967, един F-105 и един F-4B през 1968.

[редактиране] Израелско-арабски конфликти

По време на Шестдневната война, Израел нанася удари срещу арабските военновъздушни сили в четири последователни вълни. В първата вълна израелските ВВС унищожават 7 египетски МиГ-21 и още един изтребител, а Египет дава сведения за 10 свалени израелски самолета, 4 или 5 от които от МиГ-21ПФ. По време на втората вълна от атаки Израел унищожава 4 МиГ-21 във въздуха, по време на третата — два сирийски и един иракски Миг-21. Последната вълна е унищожението на много арабски самолети на земята. Египет губи 100 от общо 110 МиГ-21, Сирия — 35 от общо 60 МиГ-21ПФ-13 и ПФ.[1]

По време на войната Йом Кипур през 1973, Израел претендира за 73 свалени египетски МиГ-21.[1] На 6 октомври 1973 Сирия сваля един A-4E и един Mirage IIICJ на Израел, и загубва три от своите МиГ-21. До края на войната Сирия сваля 30 израелски самолета, докато загубва 29 МиГ-21.[1]

На 6 юни 1982 избухва най-голямата въздушна битка след Корейската война — Сирия губи 45 МиГ-21МФ, а Израел губи от 2 до 17 самолета.[1]

[редактиране] МиГ-21 в България

От септември 1963 г. 19-ти изтребителен полк на ВВС получава 12 бр. МиГ-21Ф-13. По-късно част от тези самолети са доработени в модификацията за разузнавателен вариант МиГ-21Ф-13Р, които са предадени на 26-ти разузнавателен полк. През 1988г. е прекратено използването им и са снети от отчет във ВВС. През януари 1965 г. 18-ти изтребителен полк получава една ескадрила от 12 бр. МиГ-21ПФ, част от които също са доработени и използвани като разузнавателни самолети с обозначевнието МиГ-21ПФР. Предадени са за експлоатация в 26 разузнавателен полк. Самолетите от тази ескадрила са свалени от въоръжение през 1991 г. На въоръжение в 15 изтребителен полк през 1965 г. ВВС е получила още 12 изтребителя МиГ-21ПФ, а през 1977-1978 г. са предадени за експлоатация други 36 основно ремонтирани самолета. От тази модификация полкът е получил още два самолета през 1984 г. и са експлоатирани в авиополка до 1992 г.

За нуждите на разузнаването 26 разузнавателен полк получава 6 бр. специализирани разузнавателни МиГ-21Р през 1962 г. През 1969-1970 г. 19 авиационен изтребителен полк получава на въоръжение 15 бр. МиГ-21М, които са експлоатирани и в 21 авиационен изтребителен полк и са снети от въоръжение през 1990 г. 12 броя МиГ-21МФ са получени през 1974-1975 г., но преработени в разузнавателен вариант МиГ-21МФР са предадени на 26-ти разузнавателен полк и са екслоатирани до 2000 г., когато са снети от въоръжение.

От 1983 до 1990 г. ВВС на България са получили 72 бр. самолети в модификацията МиГ-21бис. От тях (30 бр. нови и 6 от основен ремонт) са във вариант със САУ и са предадени на 19-ти изтребителен полк. Останалите са оборудвани със системата „Лазур“. Тази партида е снета от въоръжение през 2000 г.

Освен бойните изтребители, ВВС е получила за обучение 39 МиГ-21У(1 бр. през 1966г.), МиГ-21УС (5 бр. през 1969-1970 г.) и МиГ-21УМ (27 нови през 1974-1980 г. и 6 ремонтирани съветски през 1990 г.). През 1982 3 броя от учебния МиГ-21УМ са продадени на Камбоджа, а през 1994 г. още 10 бр. МиГ-21УМ са продадени на Индия. Последните учебни самолети са снети от въоръжение през 2000 г. За времето на експлоатация са претърпели катастрофа и са загубени 38 изтребителя. [15]

[редактиране] На въоръжение

 Основна статия: Списък с оператори на МиГ-21
Текущи оператори на МиГ-21 в синьо, а бившите оператори - в червено
Флаг на България България — 12[16]
10 МиГ-21бис
2 МиГ-21УМ
Флаг на Виетнам Виетнам — 124[17]
124 МиГ-21бис
Флаг на Египет Египет — 57[18]
49 МиГ-21МФ/ПФМ
4 МиГ-21РФ
4 МиГ-21УМ
Флаг на Етиопия Етиопия — 21[19]
18 МиГ-21МФ/бис
3 МиГ-21УМ
Флаг на Замбия Замбия — 12[20]
12 МиГ-21МФ
Флаг на Индия Индия — 124[21]
124 МиГ-21УПГ „Бизон“
Флаг на Йемен Йемен — 16[22]
16 МиГ-21МФ
Флаг на Камбоджа Камбоджа — 4[23]
4 МиГ-21бис/УМ
Флаг на Куба Куба — 8[24]
4 МиГ-21бис
4 МиГ-21УМ
Флаг на Либия Либия — 25[25]
25 МиГ-21бис (преди началото на гражданската война)
Флаг на Мали Мали — 3[26][1]
2 МиГ-21МФ
1 МиГ-21УМ
Флаг на Румъния Румъния — 65[27]
35 МиГ-21 LanceR A
10 МиГ-21 LanceR B
20 МиГ-21 LanceR C
Флаг на Северна Корея Северна Корея — 150[28]
150 МиГ-21ПФ/ПФМ/бис/УМ
Флаг на Сирия Сирия — 176[29]
176 МиГ-21МФ/бис/УМ
Флаг на Сърбия Сърбия — 13[30]
11 МиГ-21бис
2 Миг-21УМ
Флаг на Уганда Уганда — 6[31]
5 МиГ-21бис
1 МиГ-21УМ
Флаг на Хърватия Хърватия — 12[32]
8 МиГ-21бис-Д
4 МиГ-21УМД

[редактиране] Вижте Също

  • МиГ-21

  • МиГ-21Ф-13

  • МиГ-21ПФ

  • Миг-21МФ

  • МиГ-21МФ

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
МиГ-21.

[редактиране] Извори

  1. ↑ а б в г д е Gordon, Yefim. MiG-21 (Russian Fighters). Earl Shilton, Leicester, UK: Midland Publishing Ltd., 2008. ISBN 978-1-85780-257-3.
  2. ↑ Mehrotra, Santosh. India and the Soviet Union: Trade and Technology Transfer. Cambridge, UK: Cambridge University Press, 1990. ISBN 978-0521362023.
  3. ↑ Rakshak, Bharat. "The Canberra and the MiG-21." bharat-rakshak.com. Retrieved: 1 December 2010.
  4. ↑ Sharma, Shri Ram. India-USSR Relations: 1947–1971. Delhi: Discovery Publishing House, 1999. ISBN 978-8171414864.
  5. ↑ "Air Force History." Globalsecurity. Retrieved: 1 December 2010.
  6. ↑ "The 1971 Liberation War: Supersonic Air Combat." Bharat-Rakshak.com. Retrieved: 1 December 2010.
  7. ↑ Cooper, Tom. Arab MiG-19 and MiG-21 Units in Combat. Oxford, UK: Osprey Publishing, 2004. ISBN 978-1841766553.
  8. ↑ "Indian pilot 'killed in cold blood'." BBC, 30 May 1999. Retrieved: 1 December 2010.
  9. ↑ Toperczer 2001, стр. 12.
  10. ↑ Michel 1997, стр. 149.
  11. ↑ Toperczer 2001, стр. 66.
  12. ↑ Far Eastern Air-to-Air Victories (ACIG.org)
  13. ↑ Vietnamese Air-to-Air Victories, Part 1
  14. ↑ Vietnamese Air-to-Air Victories, Part 2 (ACIG.org)
  15. ↑ Bulgaria Air Force
  16. ↑ Авиация на България
  17. ↑ Авиация на Виетнам
  18. ↑ Авиация на Египет
  19. ↑ Авиация на Етиопия
  20. ↑ Авиация на Замбия
  21. ↑ Авиация на Индия
  22. ↑ Авиация на Йемен
  23. ↑ Авиация на Камбоджа
  24. ↑ Авиация на Куба
  25. ↑ Авиация на Либия
  26. ↑ Авиация на Мали
  27. ↑ Авиация на Румъния
  28. ↑ Авиация на Северна Корея
  29. ↑ Авиация на Сирия
  30. ↑ Авиация на Сърбия
  31. ↑ Авиация на Уганда
  32. ↑ Авиация на Хърватия

[редактиране] Външни препратки

п • б • р
Изтребители МиГ
Бойни самолети/Изтребители МиГ-1 • МиГ-3 • МиГ-5 • МиГ-7 • МиГ-8 • МиГ-9 • МиГ-13 • МиГ-15 • МиГ-17 • МиГ-19 • МиГ-21 • МиГ-23 • МиГ-25 • МиГ-27 • МиГ-29 • МиГ-29М • МиГ-31 • МиГ-33 • МиГ-35
Ударни самолети МиГ-23 • МиГ-27
Разузнавателни самолети МиГ-25
Тренировъчни самолети МиГ-АТ
Експериментални самолети МиГ-105 • МиГ-110  • МиГ 1.44
п • б • р
Самолети на Военновъздушните сили в България след 1944 година
Учебни и учебно-бойни самолети
Хидросамолети
Разузнавателни, свързочни, многоцелеви
Изтребители
Щурмови
Бомбардировачи
Военнотранспортни самолети
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%93-21&oldid=4522303“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици