МиГ-31
| МиГ-31 | |
| Описание | |
|---|---|
| Тип | изтребител |
| Производител | РСК «МиГ», |
| Първи полет | 16 септември 1975 г. |
| В експлоатация от | 1982 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 човека |
| Дължина | 22,69 m |
| Размах на крилете | 13,46 m |
| Площ на крилете | 61,60 m² |
| Височина | 6,15 m |
| Тегло (празен) | 23 700 kg |
| Тегло (пълен) | 46 750 kg |
| Двигател | 2xД-30Ф6 |
| Максимална скорост |
3000 km/h (M 2,83) |
| Максимално претоварване |
5 g |
| Таван на полета | 20 600 m |
| Въоръжение | |
| Оръдие | ГШ-6-23 |
| Ракети | Р-33Э, Р-40ТД-1, Р-60МК |
МиГ-31 (според условното наименование на НАТО: Foxhound) е двуместен, боен руски свръхзвуков изтребител. Той е първия съветски боен самолет от четвърто поколение.
Съдържание |
Разработка [редактиране]
Работата по създаването на изтребителя-прехващач МиГ-31 започва в Опитното-конструкторско бюро „А.И. Микоян” през 1968 година. Самолетът е построен по схемата на МиГ-25, но има екипаж от двама души – летец и щурман-оператор, разположени по схемата „тандем”.[1]
Разработката на МиГ-31 започва с първият полет на прототипа Ye-155MP на 16 септември 1975. Макар, че ползва за основа вече съществуващият МиГ-25, новият прототип е с удължен фюзелаж, заради новият по-мощен радар и в много аспекти може да се смята, че МиГ-31 все пак е изтребител с нов дизайн. Новият прототип е съставен от два пъти повече титан (16%) и три пъти повече алуминий (33%) спрямо своя предшественик. Друга особеност е, че МиГ-31 е може да лети свръхзвуково на ниски височини. Освен това самолетът е много по-стабилен на ниски височини, благодарение на новите Д-30 двигатели, които използва.
Един от най-важните елементи за новия прехващач е обновеният радар, с възможности за засичане на обекти под и над самолета, както и следене на няколко цели едновременно.
Както и предшественика си МиГ-25, новият самолет буди съмнения и спекулации в Запада. Запада узнава за течащата тогава разработка от Виктор Беленко, съветски пилот, дезертирал със своя МиГ-25П в Япония през 1976. Беленко описва предстоящият "Super Foxbat" като двуместен изтребител-прехващач, способен да прихваща крилати ракети.
Серийното производство на МиГ-31 започва през 1979 и до 2000 г. са произведени общо 400 бройки.
През годините МиГ-31 претърпява различни програми за модернизация, като МиГ-31БМ с подобрена авионика, нов радар, HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя), LCD и мултифункционални дисплей, възмжност за използване на най-новата ракета "въздух-въздух" Р-77
В руските ВВС проектът за обновяване на всички МиГ-31 до БМ стандарта започва през 2010 и се предвижда повече от 60 самолета да бъдат обновени до този стандарт през 2020.
Електроника [редактиране]
МиГ-31 оперира с радар тип "PESA" - Заслон S-800. Той може да засича цели до 600 км, да следи до 10 обекта и да атакува 4 от тях едновременно. На по-новите модификации е инсталиран новият Заслон-M, който е с по-голяма антена и може да атакува наземни и въздушни цели едновременно. Заслон-М има 50% по-добра производителност от предшественика си Заслон-S-800.
Двигатели [редактиране]
2xРД-30Ф6x15000kH
Въоръжение [редактиране]
- Оръдие:ГШ-6-23
- Ракети:Р-33,Р-40,Р-60,Р-37
Модификации [редактиране]
- Миг-31Б
- Миг-31БС
- Миг-31БМ - в началото на 2012 г., Русия обявява че за нуждите на ВВС ще бъдат модернизирани 60 изтребителя Миг-31 до версията БМ. На машините ще бъде монтирана нова система за управление на оръжието, което ще позволи да бъде увеличена далечината на откриване на цели до 320 км. и далечината на унищожаването – до 280 км. Самолета ще може едновременно да съпровожда до 10 въздушни цели, шест от които могат да бъдат едновременно обстреляни.
- Миг-31Д
- Миг-31ЛЛ
- Миг-31М
- Миг-31Ф
- Миг-31ФЕ
- Миг-31Е
- Миг-31ДЕ
На въоръжение [редактиране]
МиГ-31 постъпва на въоражение в съветските ПВО през 1982. За първи път е фотографиран от норвежки пилот по време на мисия над Баренцово море през 1985. След разпада на Съветския съюз през 1991 и последвалата икономическа криза, много ескадрили на новосформираните Руски ВВС не могат да поддържат своите МиГ-31 и през 1996 само 20% са годни за летене. След съживяването на руската икономика в началото на новия век, са отпуснати средства за поддръжка и модернизация, и през 2006-та 75% от самолетите са годни за летене.
Изведен от експлоатация [редактиране]
СССР
- ПВО
Тактико-технически характеристики (МиГ-31) [редактиране]
Габаритни характеристики [редактиране]
- Размах на крилете: 13,46 m
- Дължина: 22,69 m
- Височина: 6,15 m
- Площ на крилете: 61,06 m2
- Тегло
- Празен: 21 820 kg
- Нормална излетна маса: 41 800 kg
- Максимална излетна маса: 46 200 kg
- Гориво
- Вътрешни резервоари: 16 350 l
- Външни окачени: 5000 l
- Екипаж: 2
Технически характеристики [редактиране]
- Тяга
- суха: 2 х 93 kN
- на форсаж: 2 х 152 kN
- Макс. скорост
- на височина: 3000 km/h (Мах 2,83)
- при земя: 1500 km/h (Мах 1,50)
- Практическа далечина
- боен радиус: 1450 km при Мах 0,8 / 720 km при Мах 2,83
- максимален обсег: 3,300 km
- Скороподемност: 208 m/s
- Таван на полета: 20 600 m
- Максимално натоварване: 5 g
- Тяговъоръженост: 0,85
- Двигател: 2х Соловиев Д-30, с тяга от 93 kN всеки (152 kN с форсаж)
Вижте Също [редактиране]
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
| Уикипедия разполага с Портал:Авиация |
|
|||||||||||||||