МиГ-31

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МиГ-31
MiG-31 790 IAP Khotilovo airbase.jpg
Описание
Тип изтребител
Производител РСК «МиГ», Flag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Първи полет 16 септември 1975 г.
В експлоатация от 1982 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 2 човека
Дължина 22,69 m
Размах на крилете 13,46 m
Площ на крилете 61,60 m²
Височина 6,15 m
Тегло (празен) 23 700 kg
Тегло (пълен) 46 750 kg
Двигател 2xД-30Ф6
Максимална
скорост
3000 km/h (M 2,83)
Максимално
претоварване
5 g
Таван на полета 20 600 m
Въоръжение
Оръдие ГШ-6-23
Ракети Р-33Э, Р-40ТД-1, Р-60МК

МиГ-31 (според условното наименование на НАТО: Foxhound) е двуместен, боен руски свръхзвуков изтребител. Той е първият съветски боен самолет от четвърто поколение.

Разработка[редактиране | edit source]

Работата по създаването на изтребителя-прехващач МиГ-31 започва в Опитното-конструкторско бюро „А. И. Микоян” през 1968 година. Самолетът е построен по схемата на МиГ-25, но има екипаж от двама души – летец и щурман-оператор, разположени по схемата „тандем”.[1]

Разработката на МиГ-31 започва с първия полет на прототипа Ye-155MP на 16 септември 1975. Макар че ползва за основа вече съществуващия МиГ-25, новият прототип е с удължен фюзелаж заради новия по-мощен радар и в много аспекти може да се смята, че МиГ-31 все пак е изтребител с нов дизайн. Новият прототип е съставен от два пъти повече титан (16%) и три пъти повече алуминий (33%) спрямо своя предшественик. Друга особеност е, че МиГ-31 е може да лети свръхзвуково на ниски височини. Освен това самолетът е много по-стабилен на ниски височини благодарение на новите Д-30 двигатели, които използва.

Един от най-важните елементи за новия прехващач е обновеният радар, с възможности за засичане на обекти под и над самолета, както и следене на няколко цели едновременно.

Както и предшественика си МиГ-25, новият самолет буди съмнения и спекулации в Запада. Западът узнава за течащата тогава разработка от Виктор Беленко, съветски пилот, дезертирал със своя МиГ-25П в Япония през 1976. Беленко описва предстоящият "Super Foxbat" като двуместен изтребител-прехващач, способен да прехваща крилати ракети.

Серийното производство на МиГ-31 започва през 1979 и до 2000 г. са произведени общо 400 бройки.

През годините МиГ-31 претърпява различни програми за модернизация, като МиГ-31БМ с подобрена авионика, нов радар, HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя), LCD и мултифункционални дисплеи, възможност за използване на най-новата ракета "въздух-въздух" Р-77.

В руските ВВС проектът за обновяване на всички МиГ-31 до БМ стандарта започва през 2010 г. и се предвижда повече от 60 самолета да бъдат обновени до този стандарт през 2020 г.

Електроника[редактиране | edit source]

МиГ-31 оперира с радар тип "PESA" - Заслон S-800. Той може да засича цели до 600 км, да следи до 10 обекта и да атакува 4 от тях едновременно. На по-новите модификации е инсталиран новият Заслон-M, който е с по-голяма антена и може да атакува наземни и въздушни цели едновременно. Заслон-М има 50% по-добра производителност от предшественика си Заслон-S-800.

Двигатели[редактиране | edit source]

2xРД-30Ф6x15000kH

Въоръжение[редактиране | edit source]

  • Оръдие:ГШ-6-23
  • Ракети:Р-33,Р-40,Р-60,Р-37

Модификации[редактиране | edit source]

  • Миг-31Б
  • Миг-31БС
  • Миг-31БМ - в началото на 2012 г., Русия обявява, че за нуждите на ВВС ще бъдат модернизирани 60 изтребителя Миг-31 до версията БМ. На машините ще бъде монтирана нова система за управление на оръжието, което ще позволи да бъде увеличена далечината на откриване на цели до 320 км. и далечината на унищожаването – до 280 км. Самолетът ще може едновременно да съпровожда до 10 въздушни цели, шест от които могат да бъдат едновременно обстреляни.
  • Миг-31Д
  • Миг-31ЛЛ
  • Миг-31М
  • Миг-31Ф
  • Миг-31ФЕ
  • Миг-31Е
  • Миг-31ДЕ

Uuuuu

На въоръжение[редактиране | edit source]

МиГ-31 постъпва на въоръжение в съветските ПВО през 1982 г. За първи път е фотографиран от норвежки пилот по време на мисия над Баренцово море през 1985 г. След разпада на Съветския съюз през 1991 г. и последвалата икономическа криза, много ескадрили на новосформираните Руски ВВС не могат да поддържат своите МиГ-31 и през 1996 г. само 20% са годни за летене. След съживяването на руската икономика в началото на новия век, са отпуснати средства за поддръжка и модернизация, и през 2006 г. 75% от самолетите са годни за летене.

Изведен от експлоатация[редактиране | edit source]

Тактико-технически характеристики (МиГ-31)[редактиране | edit source]

Схема на МиГ-31

Габаритни характеристики[редактиране | edit source]

  • Размах на крилете: 13,46 m
  • Дължина: 22,69 m
  • Височина: 6,15 m
  • Площ на крилете: 61,06 m2
  • Тегло
    • Празен: 21 820 kg
    • Нормална излетна маса: 41 800 kg
    • Максимална излетна маса: 46 200 kg
  • Гориво
    • Вътрешни резервоари: 16 350 l
    • Външни окачени: 5000 l
  • Екипаж: 2

Технически характеристики[редактиране | edit source]

  • Тяга
    • суха: 2 х 93 kN
    • на форсаж: 2 х 152 kN
  • Макс. скорост
    • на височина: 3000 km/h (Мах 2,83)
    • при земя: 1500 km/h (Мах 1,50)
  • Практическа далечина
    • боен радиус: 1450 km при Мах 0,8 / 720 km при Мах 2,83
    • максимален обсег: 3,300 km
  • Скороподемност: 208 m/s
  • Таван на полета: 20 600 m
  • Максимално натоварване: 5 g
  • Тяговъоръженост: 0,85
  • Двигател: 2х Соловиев Д-30, с тяга от 93 kN всеки (152 kN с форсаж)

Вижте Също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. " МиГ-31: Гласът на Русия".

Външни препратки[редактиране | edit source]

Portal:МиГ-31
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация