Мианмар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|||||
|
|||||
| Девиз: ' | |||||
 |
|||||
| Управление | военна хунта | ||||
| Официален език | бирмански | ||||
| Столица | Найпидо |
||||
| Най-голям град | Янгон | ||||
| председател | Тан Шве | ||||
| министър-председател | Со Вин | ||||
| Площ - oбщо |
на 39-то място 678 500 км2 |
||||
| Население - oбщо (2007) - гъстота |
на 24-мо място 54 020 464 80 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2008) - на човек |
на 87-мо място $ 55,04 млрд. $ 1200 |
||||
| Валута | кият (MMK) | ||||
| Часова зона | +6:30 | ||||
| Независимост от Великобритания |
4 януари, 1948 | ||||
| Национален химн | Химн на Мианмар | ||||
| Интернет домейн | .mm | ||||
| Телефонен код | +95 |
||||
Мианмарският съюз (също Мианмар или Мианма, преди - Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и с Индия на северозапад. Страната има над 2000 км брегова ивица на Индийския океан (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианма (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица - от Рангун на Янгон).
Съдържание |
[редактиране] История
Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Паган или Баган (съществувала през 11 век), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на 5 века се борят за обединението на територията — всяка под своята власт. Около 17 век Ава успява и обединява териториите и на останалите царства, което прави Бирма една най-големите държави в Югоизточна Азия.
Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни — първата през периода 1824-1826, втората през 1852-1853 и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г. е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941 - 1945 г.
Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години — до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". Този режим представлява смесица от марксизъм-ленинизъм, будизъм и нумерология. В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия прериод от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза.
Едно от най-кървавите събития е т.нар. Въстание 8888, станало на 8 август 1988. Тогава неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца. На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве (от 1992). Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавния контрол върху икономиката. Мианмар е член на ООН от 1948 г.
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Политика и въоръжени сили
Мианмар се управлява от военния Държавен съвет на мира и развитието (ДСМР). Председател на съвета се нарича Старши генерал Тан Шве. Той заема едновременно поста на председател на ДСМР, министър на отбраната и върховен главнокомандващ на отбранителните служби. Неговото правителство извършва военния преврат през 1989 и сменя официалното име на държавата на Мианма, както се произнася думата на най-широко говореното наречие в страната. Вследствие на моноетническата ориентация на това ново название (което не отчита националните малцинства), а също и поради факта, че смяната на наименованието е инициирана от военното правителство, названието «Мианма» не се признава от някои международни политически организации и големи средства за масова информация, които продължават да използват името «Бирма».
Повечето министерски кресла са заети от военни, с изключение на постовете в министерствата на образованието, здравеопазването, труда и националното планиране и развитието.
Режимът на генерал Тан Шве се характеризира с авторитарно управление, преследване на националните малцинства в страната, отсътствие на граждански свободи. Във външната си политика ръководството на Мианмар активно си сътрудничи с международните организации, участва в икономически форуми и кампании за борба с корупцията.
[редактиране] Въоръжени сили
Мианмарската армия (официално Татмадо) е на 12-то място в света по численост — близо 430 000 души. Основните клонове са сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот, а второстепенните са полиция, народна милиция и гранични войски. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба ако националната сигурност е застрашена. Бюджетът ѝ възлиза на $ 7,07 милиарда към 2005, или 2,1% от БВП.[1] В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството.
Основни предизвикателства са премахването на корупцията и провеждане на модернизация. Голяма част от оръжията са от Втората световна война. Военновъздушните сили разполагат със съвсем малко модерни изтребители МиГ-29, и 40 остарели китайски Чънду J-7. След 2000 правителството заделя средства за купуване на по-нови оръжия, като ЗРК Бук-М1-2 и самоходни оръдия Нора Б-52. Според договор, сключен с Украйна, Мианмар ще произведе за собствени нужди 1000 бронетранспортьора БТР-3У до 2013 година.
[редактиране] Административно деление
Мианмар е разделена на 7 щата и 7 административни области, които са подразделени на райони.
-
-
- Административни области
-
[редактиране] Икономика
Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света, и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Мианмар има планова икономика.
Под британско управление страната е била най-големия производител на ориз в света, и сред най-богатите на петрол британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 министър-председателят У Ну създава план да превърне Бирма в "страна на благоденствието" чрез планова икономика в рамките на демократично управление. Развалените отношения с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали — с над 2/3.[2] След преврата през 1962 е въведен т.нар. "Бирмански път към социализма", който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата.[3][4] През 1987 година положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света.[5]
През 1988 със свалянето на У Не Вин от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас твърда валута, както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката.[6] Въпреки това икономическата свобода в страната е оценена като най-слабата в Азия — по този показател Мианмар се нарежда на една позиция със Северна Корея.[7] Националната валута се нарича кият, и съществува в две разновидности, подобна на кубинското песо.[8] Курсът на кията по пазарите обаче е близо 200 пъти по-слаб отколкото определеният от правителството.[9] Огромен проблем продължава да е инфлацията, която между 2005 и 2007 се оценява на 30,1%,[7] и е главната причина за икономическата криза в страната.[10] Негативен ефект оказват търговските санкции на Европейският съюз, както и забраната за износ на продукти за САЩ.[9] От друга страна, Китай и Индия инвестират усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са Тайланд, Сингапур и Южна Корея.[11]
Интерес към големите находища на нефт и природен газ проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд.[12]
Мианмар изнася ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища.[13] Изнася се и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.
[редактиране] География
Мианмар е държава разположена в северозападната част на полуостров Индокитай, край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. кв. км. Граничи (в км) с Бангладеш (244), Индия (1539), Лаос (235), Тайланд (2115) и Китай (2347). Бреговата ѝ линия с Индийския океан е 1385 км. По-голяма част от територията ѝ е с планински релеф. На запад - планините Аракан Йома, на север - крайните южни разклонения на Тибет с най-висок връх Кхакаборази - 5881 m, на изток - платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: Иравади, Салуин, Чиндуин.
[редактиране] Население
Страната има население 51 милиона жители. Гъстотата на населението е 76,2 жит. на кв. км. Естественият прираст е положителен (21). Средна продължителност на живота - мъже - 57 г., жени - 62 г.
[редактиране] Религия
81,6% - будисти (от клона тхеравада, още наричан хинаяна), християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуисти - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%
[редактиране] Култура
[редактиране] Език
Официалният език е бирмански. Други - английски, каренски, шански.
[редактиране] Бележки
- ↑ Доклад за армията
- ↑ Watkins, Thayer. „Political and Economic History of Myanmar (Burma) Economics“. San José State University. Посетен на 2006-07-08
- ↑ "The Burma road to ruin", The Guardian
- ↑ Kate Woodsome. "'Burmese Way to Socialism' Drives Country into Poverty"
- ↑ (2005). „List of Least Developed Countries“. UN-OHRLLS.
- ↑ Stephen Codrington (2005). Planet geography, Solid Star Press, стр. 559. ISBN 0-9579-8193-7.
- ↑ а б (2009). „Index of Economic Freedom: Burma“.
- ↑ Sean Turnell. "The rape of Burma: where did the wealth go?", The Japan Times, May 2, 2008
- ↑ а б Sean Turnell. „Burma’s Economic Prospects - Testimony before the Senate Foreign Relations Subcommittee on East Asian and Pacific Affairs“.
- ↑ "High Inflation Impeding Burma's Economy, Says NLD", 'The Irrawaddy', 2007-04-30. Посетен на 2007-04-30
- ↑ Fullbrook, David. "So long US, hello China, India", Asia Times, 2004-11-04. Посетен на 2006-07-14
- ↑ Руснаците надушиха петрол и природен газ в Мианмар, Актуално, 9 септември 2008
- ↑ Шаблон:PDFlink, Facts About Cooperation, International Rice Research Institute. Retrieved on 2007-09-25.
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||||||
