Мианмар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Съюз МианмарMyanmar long form.svg
Знаме на Мианмар
Герб на Мианмар
(знаме) (герб)
Местоположение на Мианмар
География и население
Площ 678 500 km²
(на 39-то място)
Столица Найпидо
Най-голям град Янгон
Официален език бирмански
Население (пребр., 2007) 54 020 464
(на 24-то място)
Гъстота на нас. 80 д./km²
Управление
Форма военна хунта
председател Теин Сеин
История
Независимост 4 януари 1948
Икономика
БВП (ППС, 2009) $ 34,262 млрд.
(на 87-мо място)
БВП на човек (ППС) $ 571[1]
Валута кият (MMK)
Други данни
Часова зона +6:30
Интернет домейн .mm
Телефонен код 95

Мианмар, официално название Република Съюз Мианмар[2] (също Мианма, преди - Бирмански съюз или Бирма) е държава в Югоизточна Азия с обширна територия. На север граничи с Китай, на изток с Лаос, на югоизток с Тайланд, на запад с Бангладеш и на северозапад с Индия. Страната има над 2000 km брегова ивица на Индийския океан, (Андаманско море и Бенгалски залив). През 1989 г. официално сменя наименованието си от английското Бирма на бирманското Мианмар (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица - от Рангун на Янгон).

История[редактиране | edit source]

Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Паган или Баган (съществувала през 11 век), а държавите Ава, Пегу, Таунгу в продължение на 5 века се борят за обединението на територията — всяка под своята власт. Около 17 век Ава успява и обединява териториите и на останалите царства, което прави Бирма една от най-големите държави в Югоизточна Азия.

Храмове от епохата на царство Баган

Доминацията на страната в региона продължава до началото на 19 век. След последвалите 3 колониални войни — първата през периода 1824-1826 г., втората през 1852-1853 г. и третата война през 1885 г. В резултат на последната война Великобритания завладява Бирма и я включва в състава на Британска Индия. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през 1948 г., е съпроводен от освободително въстание от 1930 до 1932 г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941-1945 г.

Като република с демократично управление Бирма просъществува едва 14 години — до 1962 г., когато генерал У Не Вин извършва военен преврат. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава Партията на бирманската социалистическа програма, революционен съвет, който обнародва политическата декларация "Бирмански път към социализма". Този режим представлява смесица от марксизъм-ленинизъм, будизъм и нумерология. В резултат на управлението му през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз. През целия прериод от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза.

Едно от най-кървавите събития е т.нар. Въстание 8888, станало на 8 август 1988. Тогава неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца. На парламентарните избори през 1990 г. опозиционната Национална лига за демокрация и нейният лидер Аун Сан Су Чи печелят мнозинство с 80%, но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта под ръководството на генерал Тан Шве (от 1992 г.) Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавният контрол върху икономиката. Мианмар е член на ООН от 1948 г.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Мианмарската армия (официално Татмадо) е на 12-то място в света по численост — близо 430 000 души. Основните клонове са сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот, а второстепенните са полиция, народна милиция и гранични войски. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба, ако националната сигурност е застрашена. Бюджетът ѝ възлиза на $ 7,07 милиарда към 2005 г., или 2,1% от БВП.[3] В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството.

Основни предизвикателства са премахването на корупцията и провеждане на модернизация. Голяма част от оръжията са от Втората световна война. Военновъздушните сили разполагат със съвсем малко модерни изтребители МиГ-29 и 40 остарели китайски Чънду J-7. След 2000 г. правителството заделя средства за купуване на по-нови оръжия, като ЗРК Бук-М1-2 и самоходни оръдия Нора Б-52. Според договор, сключен с Украйна, Мианмар ще произведе за собствени нужди 1000 бронетранспортьора БТР-3У до 2013 г.

Сведения за ядрена програма[редактиране | edit source]

Между 2007 и 2010 г. се появяват редица сведения, че страната е дала началото на собствена ядрена програма за военни цели. Според двама бивши високопоставени военни от Татмадо, цитирани от австралийския вестник Сидни морнинг херълд, страната планира да се сдобие с атомно оръжие до 2014 година.[4] През 2007 г. Русия подписва договор с Мианмар за изграждане на ядрен център, вкл. доставка и конструкция на леководен 10-мегаватов изследователски реактор с ядро от 20% обогатен уран-235, хранилище за отпадъци, лаборатория за медицински изотопи и други.[5]

През лятото на 2010 г. опасенията за военна ядрена програма на Мианмар се потвърждават от тайни документи, изнесени от бившия мианмарски майор Сай Тен Вин.[6] Според документите и последвалия им анализ от военния тръст Jane's, към 2010 г. Мианмар не разполага с необходимите технологии, данни и ноу-хау, за да започне работа по ядрено оръжие, но със сигурност работи по създаването на такъв потенциал.[7][8] Според доклад на ООН един от основните партньори по ядрената програма на страната е Северна Корея, която също доставя ядрени и ракетни технологии на Сирия и Иран.[9] Снимкови материали показват севернокорейски експерти и военни съветници, които помагат в изграждането на укрепени подземни тунели и бункери в Мианмар.[10] Мианмарското правителство не отрича икономическо сътрудничество с КНДР, но твърдо отхвърля обвиненията, че разработва атомно оръжие.[11]

Административно деление[редактиране | edit source]

Мианмар е разделена на 7 щата и 7 административни области, които са подразделени на райони.

Административните области и щатите на Мианмар
Административни области
  1. Иравади
  2. Баго
  3. Магуе
  4. Мандалай
  5. Сикайн
  6. Танинтайи
  7. Янгон
    Щати
  8. Чин
  9. Качин
  10. Кая
  11. Кайин
  12. Мон
  13. Ракхайн
  14. Шан

Икономика[редактиране | edit source]

Закрит пазар за скъпоценни камъни в Янгон

Макар и изключително богата на природни ресурси, Мианмар се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и е най-бавно развиващата се в Югоизточна Азия. Мианмар има планова икономика.

Под британско управление страната е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на петрол британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 г. министър-председателят У Ну създава план да превърне Бирма в "страна на благоденствието" чрез планова икономика в рамките на демократично управление. Развалените отношения с Великобритания, както и състоянието на световната икономика след Втората световна война обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали — с над 2/3.[12] След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. "Бирмански път към социализма", който води до национализация на всички отрасли с изключение на земеделието. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата.[13][14] През 1987 година положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на ООН на най-слабо развитите страни в света.[15]


През 1988 г., със свалянето на У Не Вин от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас твърда валута, както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката.[16] Въпреки това икономическата свобода в страната е оценена като най-слабата в Азия — по този показател Мианмар се нарежда на една позиция със Северна Корея.[17] Националната валута се нарича кият и съществува в две разновидности, подобна на кубинското песо.[18] Курсът на кията по пазарите обаче е близо 200 пъти по-слаб отколкото определеният от правителството.[19] Огромен проблем продължава да е инфлацията, която между 2005 и 2007 г. се оценява на 30,1%,[17] и е главната причина за икономическата криза в страната.[20] Негативен ефект оказват търговските санкции на Европейския съюз, както и забраната за износ на продукти за САЩ.[19] От друга страна Китай и Индия инвестират усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са Тайланд, Сингапур и Южна Корея.[21]

Интерес към големите находища на нефт и природен газ проявяват компании от Русия, Китай, Индия и Тайланд.[22]

Мианмар изнася ориз, юта, каучук и скъпоценни камъни (рубини, сапфири). Близо 98% от земеделските площи са оризища.[23] Изнася се и опиум, извличан от мака, отглеждан между Лаос и Камбоджа под контрола на трафиканти на наркотици.

География[редактиране | edit source]

Мианмар е държава, разположена в северозападната част на полуостров Индокитай, край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. km2. Граничи (в km) с Бангладеш (244), Индия (1539), Лаос (235), Тайланд (2115) и Китай (2347). Бреговата ѝ линия с Индийския океан е 1385 km. По-голяма част от територията ѝ е с планински релеф. На запад - планините Аракан Йома, на север - крайните южни разклонения на Тибет с най-висок връх Кхакаборази - 5881 m, на изток - платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, волфрам, цинк и нефт. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: Иравади, Салуин, Чиндуин.

Население[редактиране | edit source]

Страната има население 51 милиона жители. Гъстотата на населението е 76,2 д/km2. Естественият прираст е положителен (21). Средна продължителност на живота: мъже - 57 г., жени - 62 г.

Религия[редактиране | edit source]

Златната пагода Шведагон

81,6% - будисти (от клона тхеравада, още наричан хинаяна), християни - 5,8%, мюсюлмани (сунити) - 5,2%, индуисти - 0,9%, конфуцианци и даоисти - 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - 6,3%

Култура[редактиране | edit source]

Език[редактиране | edit source]

Официалният език е бирмански. Други - английски, каренски, шански.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=518&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=48&pr.y=14
  2. „Мианмар сменя официалното си название, флаг и химн“. www.focus-news.bg. 22 октомври 2010. Посетен на 23 октомври 2010.
  3. Доклад за армията
  4. Revealed: Burma’s nuclear bombshell[1], Sydney Morning Herald, August 1, 2009, Accessed August 10, 2009.
  5. Russia and Burma in nuclear deal. BBC 15 May 2007
  6. Expert says Burma ‘planning nuclear bomb’. // 3 June 2010.
  7. Myanmar 'nuclear plans' exposed. // 4 June 2010.
  8. Myanmar Nuclear Weapon Program Claims Supported by Photos, Jane's Reports, Bloomberg, 22 July 2010
  9. Burma 'trying to build nuclear weapon'. // 4 June 2010.
  10. Burma's 'secret tunnels' leaked. // 25 June 2009.
  11. Burma-North Korea Ties: Escalating Over Two Decades, Иравади, 7 юли 2010
  12. Watkins, Thayer. Political and Economic History of Myanmar (Burma) Economics. // San José State University. Посетен на 2006-07-08.
  13. The Burma road to ruin. // The Guardian.
  14. Kate Woodsome. 'Burmese Way to Socialism' Drives Country into Poverty. //
  15. List of Least Developed Countries. // UN-OHRLLS, 2005.
  16. Stephen Codrington. Planet geography. Solid Star Press, 2005. ISBN 0-9579-8193-7. с. 559.
  17. а б Index of Economic Freedom: Burma. // 2009.
  18. Sean Turnell. The rape of Burma: where did the wealth go?. // The Japan Times, May 2, 2008.
  19. а б Sean Turnell. Burma’s Economic Prospects - Testimony before the Senate Foreign Relations Subcommittee on East Asian and Pacific Affairs. // 29 March 2006.
  20. High Inflation Impeding Burma's Economy, Says NLD. // The Irrawaddy, 2007-04-30. Посетен на 2007-04-30.
  21. Fullbrook, David. So long US, hello China, India. // Asia Times, 2004-11-04. Посетен на 2006-07-14.
  22. Руснаците надушиха петрол и природен газ в Мианмар, Актуално, 9 септември 2008
  23. Myanmar and IRRIPDF (21.2 KiB), Facts About Cooperation, International Rice Research Institute. Retrieved on 2007-09-25.

Външни препратки[редактиране | edit source]