Мидгард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
a:miþkarþi, от нордически à Miðgarði, означаващо в Мидград - в Средната земя, част от рунен камък Сьо 56, Сьодерманланд, Швеция

Мидгард (нордически:Miðgarðr) е старо германско име на нашия свят, обитаван от хората, което буквално означава „Средно оградено място“.

Етимология[редактиране | edit source]

Името се среща в множество древни езици от групата на германските езици. Появява се в нордическата литература като Miðgarðr. В старонемската поема Муспили името се използва като Mittilagart. Готическият вариант Midjungards се споменава в евангелието от Лука като превод на думата „земя“. В Староанглийската епическа поезия се използва Middangeard, което впоследствие се трансформира в Middellærd и Mittelerde („Средна земя“). По принцип преводът на думата като „Средна земя“ се избягва заради приликата с фентъзи творбите на Дж.Р.Р.Толкин.

Всички тези форми произлизат от старонемското „medja-gardaz“. Макар че тези два термина произлизат от индо-европейските корени „medhyo“ (среден) и „ghartos“ (ограждение, оградено място), тяхното използване заедно се среща само в германските езици. Естествено не може да се каже точно откога произлиза тази концепция за човешкия свят.

Датският и шведският вариант Midgård или Midgaard, норвежкият вариант Midgard или Midgård, както и исландският вариант Miðgarður произлизат от нордическата дума.

Нордически[редактиране | edit source]

Рунният камък Сьо 56

Митгард е един от деветте свята в скандинавската митология. Изобразен някъде по средата на Игдрасил, Митгард е заобиколен от свят от вода (или океан), който не може да бъде прекосен. Океанът е населяван от великото морско чудовище-змия Йормунганд (Miðgarðsormr), което е толкова голямо, че обгръща целия свят и може да докосне самата си опашка. Подобна концепция може да се види при Уроборос.

В скандинавската митология около Мидгард минава стената, обикаляща света и построена от боговете от веждите на великана Имир като защита срещу Йотуните, живеещи в Йотунхайм, на запад от Мидгард. Самият свят е създаден от кръвта и плътта на Имир, като плътта му съставя земята, а кръвта - океаните. Мидград е свързан с Асгард чрез мостът Бифрьост, който е охраняван от Хаймдал.

Според Поетичната и Прозаичната Еди Мидгард ще бъде унищожен, когато настъпи Рагнарьок - битката на края на света. Йормунганд ще се издигне от океаните, отравяйки земята и морето със своята отрова. Морето ще се надигне и ще се удари със земята. Последната битка ще бъде на полетата Вигрид, след което Мидград и почти всички създания ще бъдат унищожени и ще потънат на дъното на морето.

Макар че повечето запазени извори сочат, че Мидгард има основно духовно значение, самата дума се използва и в по-светски и ежедневни ситуации, както се споменава и в рунния камък Сьо 56 от Викингската епоха:

Iak væit Hastæin
þa Holmstæin brøðr,
mænnr rynasta
a Miðgarði,
sattu stæin
ok stafa marga
æftiR Frøystæin,
faður sinn.
Аз познавам Хастайн
и Холмстайн,
най-изкусните в руните
братя в Средната земя,
поставили много камъни
и стълбове
в памет на Фрейстайн,
своя баща.

Старо- и средноанглийски[редактиране | edit source]

Името middangeard се среща няколко пъти в англо-саксонската епическа поема Беоулф и е същото като Мидгард в нордическия език. Думата е еквивалентна по значение на гръцката дума οἰκουμένη, която означава целия обитаем свят.

Думата е използвана често и в Средноанглийския език. Пример за това:

þatt ure Drihhtin wollde / ben borenn i þiss middellærd
че нашият господар желаеше / да бъде роден в тази Средна земя.

Използването на терминът „Средна земя“ е популяризирано от Толкин в своята трилогия Властелинът на пръстените и други фентъзи творби. Той е вдъхновен за използването на това наименование от споменаването на middangeard и Éarendel в староанглийската поема „Крист“.

Старонемски[редактиране | edit source]

Mittilagart е споемната в поемата от IX в. Муспили със значение на „светът“, противоположността на морето и небесата:

muor varsuuilhit sih, suilizot lougiu der himil,
mano uallit, prinnit mittilagart
морето е погълнато, пламтящи горят небесата,
Луната пада, Мидгард гори