Мизия (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Герб на Мизия
Мизия
България
Red pog.png
Мизия
Област Враца
Red pog.png
Мизия
Общи данни
Население 3 249 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 3 252 (НСИ)
Землище 64,373 km²
Надм. височина 54 m
Пощ. код 3330
Тел. код 09161
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 48043
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мизия
Виолин Крушовенски
(НДСВ)
Огоста между Гложене и Мизия

Мѝзия (старо име: Букьовци) е град в Северозападна България, Област Враца. Градът е административен център на Община Мизия.

История[редактиране | edit source]

Най-ранните следи за появата на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират от преди 5000 г. Тракийските племена, обитавали онези земи, са оставили богато културно наследство. Намереното през 1925 г. прочуто Букьовско съкровище от сребърни тракийски накити днес се съхранява в Националния исторически музей, София. В края на VI и началото на VII в. славяните основат свое селище в североизточната част на днешна Мизия.

Село Букьовци е оформено през XVIII в. За първи път името му се среща в турски регистър от 1848 г.

В началото на 1870-те години букьовчани създават местен таен революционен комитет за подготовка на въоръжено въстание. В селата са отсядали Левски, Заимов, Бенковски, Волов, Обретенов. Душа на комитета през 1874 г. става учителят Спас Соколов, който участва и в Ботевата чета. Освобождението за този край настъпва на 21 ноември 1877 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Букьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

На 13 февруари 1970 г. с Указ № 344 на Държавния съвет е образуван град с древното име Мизия от сливането на селище от градски тип Букьовци и село Гложене. През 1978 година Гложене е обособено като самостоятелно селище (днес в Община Козлодуй), но Букьовци продължава да се казва Мизия и остава със статут на град.

Население[редактиране | edit source]

Преселниците в град Мизия били наричани от местното население ту̀рлаци.

Градът е известен с наличието на специфични и интересни фамилни имена. В по-старо време почти всички фамилии в града са били с наставка „-ски“. Заселването на букьовските земи в началото на XIX в. най-вероятно е предизвикано от безчинствата на кърджалии, които предизвикали масови преселения в цялата българска територия. Тези преселници (вероятно от днешни западни покрайнини) и до днес пазят фамилиите на своите прадеди. Ето някои от тях: Тасински, Перцански, Пагелски, Каменовски, Беляшки, Кокошински, Титрийски, Цековски, Кучкански, Сълински, Джустровски, Никифорски, Пировски, Туртански, Герговски, Грежделски, Пелтешки, Карантилски, Коцъшки, Кърцелянски, Камарашки, Койнашки, Йолковски и др.

Религия[редактиране | edit source]

Най-изповядваната религия в Мизия и прилежащите му територии е източното православие. В района не се срещат джамии, синагоги, католически или протестантски катедрали, а единствено православни църкви и параклиси.

Политика[редактиране | edit source]

В местните избори за кмет на община Мизия се стига до следните резултати:

  • 1995 — Иванка Кунчева (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 65% срещу Милко Томов (БКП).
  • 1999 — Иван Даков (Обединена демократична левица – Мизия) печели на втори тур с 61% срещу Виолин Крушовенски (независим).
  • 2003 — Иван Даков (БСП) печели на първи тур с 52% срещу Виолин Крушовенски (независим).[2]
  • 2005 — на извънредни частични избори Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур със 78,35% срещу Румен Шопов (независим).
  • 2007 — Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур само с четири гласа разлика или с 50,04% срещу 49.96% на Иван Даков (БСП).[3]
  • 2011 – Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур с 52,50% срещу Иван Даков (БСП).[4]

Икономика[редактиране | edit source]

Основни икономически сектори са промишлеността и селското стопанство, като над 60% от земеделските земи се обработват в земеделски кооперации, които отглеждат предимно пшеница, царевица и слънчоглед.

Развита е целулозно-хартиената промишленост. Стабилизирана е дейността на АД ”Яйца и птици”. На територията на общината работи общинско предприятие за комунално битово обслужване.

В Община Мизия има материална база за възстановяване на фуражния завод и разширяване дейността на мелницата, която произвежда всички видове брашна с високо качество и има големи складови резерви.

Има построени цехове за колбаси, млекопреработване, безалкохолни напитки, сладкарски изделия и кланици, шивашки цех и базалтов цех за оградни блокчета.

Здравеопазването в общината е осигурено от филиална поликлиника в града (със звено за бърза помощ), както и от 5 селски здравни служби. Общината разполага с Център за социални грижи със социален патронаж от 120 места, както и с обществена трапезария, където се хранят около 35 семейства.

В общината има уреден градски и междуселищен транспорт. Връзката на Враца с фериботния път Бекет - Оряхово преминава през община Мизия.

5 пощенски автоматизирани телефонни станции осъществяват съобщителните връзки в общината с автоматично избиране на селищата и останалите населени места в областта и страната.

Култура[редактиране | edit source]

Днес община Мизия непрекъснато се благоустроява и развива. Оформят се красиви центрове и зони за отдих, спортни зали и площадки, младежкият компликс “Огоста”.

Младите хора прекарват свободното си време в 5 младежки дома и клуба.

Читалищата в Мизия и селата Крушовица, Софрониево, Липница и Войводово разполагат с театрални салони, библиотеки, зали за репетиции, гримьорни.

В читалище “Просвета” в Мизия има музейни експозиции “Етнография” и “Революционно развитие”. Самодейните състави от общината са лауреати на районни и VI и VII републикански фестивал.

Обликът на общината се допълва от 4-те основни училища и СПТУ ”П. Атанасов” за подготовка на лаборанти, ел.-техници и икономисти. За всички деца от предучилищна възраст са осигурени места в 7 детски ясли и градини. Има изграден и детски комплекс.

Църквата “Свети Никола” в с. Софрониево, която датира от XV век, впечатлява с интересната си архитектура.

Издигнат е паметник в чест на руските и румънски войници, дали живота си за освобождаването на Мизия и Оряхово от турско иго.

В село Липница е изграден ансамбъл на загиналите през 1944 г. партизани и ремсисти от района.

Освобождението от турско робство на Мизия, Оряхово и околните села идва на 21 ноември 1877 г. след ожесточена битка при Каменов мост край с. Сараево, между руските и румънски войски, предвождани от барон Майендорф и полк. Слъничану, и турските орди, която се оказва решителна за по-нататъшния ход на военните действия. Сега на това място има паметник, открит през 1978 г.

Самобитният български музикант и композитор Дико Илиев е живял и творил от 1922 до 1938 г. в Мизия и през това време е написал хората " Грънчарско", "Еленино", "Дайчово" и "Букьовско". Тук той създава и първата духова музика в района - Букьовската.

Сградата на старата община с часовниковата кула, която днес е символ на града, е построена с дарения през 1929 г.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 2 август - празник на града

Побратими градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  2. Официални резултати от местните избори през 2003 г.
  3. Официални резултати от местните избори през 2007 г.
  4. Официални резултати от местните избори през 2011 г.