Мизия (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Герб на Мизия
Мизия
България
Red pog.png
Мизия
Област Враца
Red pog.png
Мизия
Общи данни
Население 3 484 (ГРАО, 2010-12-15)*
Понижение 3 252 (НСИ)
Землище 64,373 km²
Надм. височина 54 m
Пощ. код 3330
Тел. код 09161
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 48043
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мизия
Виолин Крушовенски
(НДСВ)

Мизия (старо име: Букьовци) е град в Северозападна България и се намира в Област Враца. Градът е административен център на община Мизия.

Съдържание

История[редактиране]

Най-ранните следи за появата на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират от преди 5000 г. Тракийските племена, обитавали тези земи са оставили богато културно наследство. Намереното през 1925 г. прочуто Букьовско съкровище от сребърни тракийски накити днес се съхранява в Националния исторически музей – София. В края на VI и началото на VII в. , славяните основали свое селище в североизточната част на днешна Мизия.

Село Букьовци е оформено през XVIII в. За първи път името му се среща в турски регистър от 1848 г.

В началото на 70-те години на миналия век букьовчани създават местен таен революционен комитет за подготовка на въоръжено въстание. В селата са отсядали Левски, Заимов, Бенковски, Волов, Обретенов. Душа на комитета през 1874 г. става учителят Спас Соколов, който участва и в Ботевата чета. Освобождението за този край настъпва на 21 ноември 1877 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Букьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Град Мизия е образуван през 1970 г. от сливането на селище от градски тип Букьовци и село Гложене. В 1978 година Гложене отново е обособено като самостоятелно селище, но Букьовци продължава да се казва Мизия.

Религия[редактиране]

Най-изповядваната религия в Мизия и прилежащите му територии е източното православие. В района не се срещат джамии, синагоги и католически или протестантски катедрали, а единствено православни църкви и параклиси.

Политика[редактиране]

  • 2007 — Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур със 51,00% срещу Иван Даков (БСП) .
  • 2005 — Виолин Крушовенски (НДСВ) печели на втори тур със 78,35% срещу Румен Шопов (независим).
  • 2003 — Иван Даков (БСП) печели на първи тур с 52% срещу Виолин Крушовенски (независим).
  • 1999 — Иван Даков (Обединена демократична левица – Мизия) печели на втори тур с 61% срещу Виолин Крушовенски (независим).
  • 1995 — Иванка Кунчева (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 65% срещу Милко Томов (БКП).

Икономика[редактиране]

Основни икономически сектори са промишлеността и селското стопанство като над 60% от земеделските земи се обработват в земеделски кооперации, които отглеждат предимно пшеница, царевица и слънчоглед.

Развита е целулозно-хартиената промишленост. Стабилизирана е дейността на АД ”Яйца и птици”. На територията на общината работи общинско предприятие за комуникално битово обслужване.

В Община Мизия има материална база за възстановяване на фуражния завод и разширяване дейността на Мелницата, която произвежда всички видове брашна с високо качество и има големи складови резерви.

Има построени цехове за колбаси, млекопреработване, безалкохолни напитки, сладкарски изделия и кланници, шивашки цех и базалтов цех за оградни блокчета. Здравеопазването е осигурено от пет селски Здравни служби и една Филиална поликлиника в града със звено за Бърза помощ.

Общината разполага с Център за социални грижи с директор и социален патронаж от 120 места, както и с обществена трапезария, където се хранят около 35 семейства. В общината има уреден градски и междуселищен транспорт. Фериботния път Бекет – Оряхово – Враца, изцяло преминава през община Мизия.

Пет пощенски автоматизирани телефонни станции осъществяват съобщителните връзки в общината с автоматично избиране на селищата и останалите населени места в областта и страната.

Побратими градове[редактиране]

Забележителности. Легенди[редактиране]

Най-ранните следи на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират отпреди 5000 г. Тракийските племена, обитавали тези земи, са оставили богато културно наследство. Намереното през 1925 г. прочуто Букьовско съкровище от сребърни тракийски накити днес се съхранява в Националния исторически музей в София.

В края на VI и началото на VII в. славяните основали свое селище в североизточната част на днещна Мизия.

Село Букьовци е оформено през XVIII в. За първи път името му се среща в турски регистър от 1848 г.

В началото на 70-те години на 19 век букьовчани създават таен революционен комитет за подготовка на въоръжено въстание. В селата са отсядали Левски, Заимов, Бенковски, Волов, Обретенов. Душа на комитета през 1874 г. става учителят Спас Соколов, който участва и в Ботевата чета. Освобождението за този край настъпва на 21 ноември 1877 г.

Днес община Мизия непрекъснато се благоустроява и развива. Оформят се красиви центрове и зони за отдих, спортни зали и площадки, младежкият компликс “Огоста”.

Младите хора прекарват свободното си време в пет младежки дома и клуба.

Читалищата в Мизия и селата Крушовица, Софрониево, Липница и Войводово разполагат с театрални салони, библиотеки, зали за репетиции, гримьорни.

В читалище “Просвета” в Мизия има музейни експозиции “Етнография” и “Революционно развитие”. Самодейните състави от общината са лауреати на районни и VI и VII републикански фестивал.

Обликът на общината се допълва от четирите основни училища и СПТУ ”П. Атанасов” за подготовка на лаборанти, ел. техници и икономисти. За всички деца от предучилищна възраст са осигурени места в седем детски ясли и градини. Има изграден и детски комплекс.

Църквата “Свети Никола” в с. Софрониево, която датира от XV век, впечатлява с интересната си архитектура.

Издигнат е паметник в чест на руските и румънски войници, дали живота си за освобождаването на Мизия и Оряхово от турско робство.

В село Липница е изграден ансамбъл на загиналите през 1944 г. партизани и ремсисти от района. Освобождението от османско владичество на Мизия ,Оряхово и околните села идва на 21ноември 1877 г. след ожесточена битка при Каменов мост край с. Сараево, между руските и румънски войски , предвождани от барон Майендорф и полк. Слъничану , и турските орди, която се оказва решителна за по-нататъшния ход на военните действия. Сега на това място има паметник , открит през 1978 г.

Самобитният български музикант и композитор Дико Илиев е живял и творил от 1922 до 1938 г. в Мизия и през това време е написал хората " Грънчарско", "Еленино", "Дайчово" и "Букьовско". Тук той създава и първата духова музика в района - Букьовската.

Сградата на старата община с часовниковата кула, която днес е символ на града, е построена през 1929 г. с дарения.

На 13 февруари 1970 г. с Указ № 344 на Държавния съвет село Букьовци е обявено за град с древното име Мизия.

Редовни събития[редактиране]

  • 2 август — Празник на града

Личности[редактиране]

Преселниците в град Мизия били наричани от местното население тУрлаци. Градът е известен с наличието на специфични и интересни фамилии. Днес по-малко поради обозрими причини, но в по-старо време почти всички фамилии в града са били с наставка "СКИ". Населването на букьовските земи в началото на 19в. най-вероятно е предизвикано от анархията и безчинствата на кърджалии, които предизвикали масови преселения в цялата българска територия. Тези преселници (вероятно от днешни западни покрайнини) и до днес пазят фамилиите на свойте прадеди. Ето някои от тях: Перцански, Пагелски, Каменовски, Беляшки, Кокошински,Титрийски, Цековски, Кучкански, Сълински, Джустровски, Никифорски, Пировски, Туртански, Герговски,Грежделски, Пелтешки, Карантилски, Куцъшки, Кърцелянски, Камарашки, Койнашки, Йолковски и др.

Външни препратки[редактиране]

Бележки[редактиране]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.

2. Посолство на Украйна в Република България