Мики Спилейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мики Спилейн
Mickey Spillane Columbo 1974.JPG
Роден 9 март 1918 г.(1918-03-09)
Бруклин, Ню Йорк
Починал 17 юли 2006 г. (на 88 г.)
Професия летец, писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Жанр трилър
Мики Спилейн в Общомедия

Мики Спилейн или Франк Морисън Спилейн (9 март 1918 г. — 17 юли 2006 г.) е американски криминален романист, известен предимно със знаковия за творбите му образ на детектива Майк Хамър.

Биография[редактиране | edit source]

Мики Спилейн (на английски: Mickey Spillane) е роден в Бруклин, Ню Йорк и отгледан в Елизабет, Ню Джърси, Спилейн е единствен син на Джон Джоузеф Спилейн и Катрин Спилейн. Спилейн е със смесен произход — ирландски от страна на баща му и шотландски от тази на майка му.

Започва да пише още от дните си в гимназията Еразмус. За кратко продължава образованието си в щатския колеж Форт Хейс в Канзас и е бил отличен плувец. Работил в широко разнообразие от сфери — от спасител до цирков изпълнител. Спилейн се е занимавал още със списването на комикс книги със сюжети за героите – Капитан Мартел, Батман, Супермен, Капитан Америка и много други.

Мики Спилейн се присъединява към американската войска в деня след атаката над Пърл Харбър. През периода до 1940 г. той успява да се изяви като опитен летец и бива преместен във военната база в Гринууд, Мисисипи, където заема поста на военен инструктор. Там се запознава и с първата си съпруга — Мери Ан Пиърс. Мики Спилейн е имал три брака, но само от своя първи брак има четири деца.

Творчество[редактиране | edit source]

След войната Спилейн решава да припечели, за да закупи къща и да поддържа семейството, залагайки на таланта си в писането. Тогава и прави първия си пробив в литературната сфера. Първата му книга „Аз съм съдът“, издадена през 1946 г., в която той представя коравия Майк Хамър има неочакван успех и се превръща в бестселър с тиражи в повече от шест милиона копия.

Въпреки че книгите му са изпълнени с откровена смесица от секс и насилие, спечелили на Спилейн неблагосклонността на критиката, те успяват да спечелят благоволението на публиката. След нея той създава още 12 романа за Хамър, чиято продажба достига 100 милиона копия. Част от заглавията са „Убиецът“, „Ловците на жени“ и „Една самотна нощ“. Много от тези книги са филмирани, включително и „Целуни ме убийствено“ и „Ловци на момичета“, в чиито екранизации участва и самият Спилейн. Историята за Майк Хамър също е филмирана в телевизионните серии „Майк Хамър на Мики Спилейн“. В романите за Хамър има двама характерни героя – Пат, честният, но муден полицай, и Велда, преданата секретарка на Майк. Както много жени в живота на Хамър, Велда е красавица, която изгаря за любов.

До края на XX век много от неговите романи не са се издавали и са били трудни за откриване. През 2001 г. Новата американска библиотека започва да ги преиздава. Критиците не са харесвали много Спилейн. Той твърди, че не се интересува от публичните представяния. Спилейн е смятал себе си за „писател, което е различно от автор, защото писателят е човек, чиито книги се продават“. „Това е работа, която носи приходи. Славата никога не е била нещо специално за мен, освен да ми носи пари и да ми осигурява добър живот“ (2001 г.).

Спилейн продължава да пише до последния си дъх на 17 юли 2006 г., на 88 години, когато умира в дома си от рак на панкреаса. Седмица преди смъртта си Мики Спилейн поверява почти завършения си ръкопис “Костта на Голиат” на своя партньор в работата, автора на “Пътят към гибелта” Макс Алън Колинс, за да го довърши. Резултатът е завладяващ трилър, който бележи триумфалното завръщане на частния детектив Майк Хамър след дванадесетгодишно прекъсване, както с този, така и с други довършени от Колинс романи по идея на Спилейн.

Над 250 милиона копия от книгите на Спилейн са продадени в света. До 1980 г. Спилейн създава седем от петнадесетте най-високо тиражирани книги на всички времена в Щатите. Обявен е за майстор на мистериите на Америка през 1995 г.

Произведения[редактиране | edit source]

1. Аз съм съдът, I, the Jury, 1947 – Майк Хамър
2. Отмъщението е мое, Vengednce Is Mine, 1950 – Майк Хамър
3. Пистолетът ми е бърз, My Gun is Quick, 1950 – Майк Хамър
4. Една самотна нощ, One Lonely Night, 1951 – Майк Хамър
5. Голямото убийство, The Big Kill, 1951 – Майк Хамър
6. Дългото очакване, The Long Wait, 1951
7. Целуни ме, убийствено, Kiss Me, Deadly, 1952 – Майк Хамър
8. На дъното, The Deep, 1961
9. Ловци на момичета, The Girls Hunters, 1962 – Майк Хамър
10. На мен, гангстера, Me Hood, 1963
11. Ден на оръжията, Day of the Guns, 1964 – Тайгър Мен
12. Змията, The Snake, 1964 - Майк Хамър
13. Завръщането на гангстера, Return of the Hood, 1964
14. Летецът, The Flier, 1964
15. Кървав изгрев, Bloody Sunrise, 1965 – Тайгър Мен
16. Търговци на смърт, The Death Dealers, 1965 – Тайгър Мен
17. Убиецо мой, Killer Mine, 1965
18. Двоен контрол, The By-Pass Control, 1966 – Тайгър Мен
19. Измамни работи, The Twisted Thing, 1966 – Майк Хамър
20. Тела, родени за бикини, The Body Lovers, 1967 – Майк Хамър
21. Фактор Делта, The Delta Factor, 1967
22. Оцеляване нула, Survival Zero, 1970 – Майк Хамър
23. Секс капан, The Erection Set, 1972
24. Последното бивше ченге, The Last Cop Out, 1973 – написана в трето лице
25. Убиецът, The Killing Man, 1989 – Майк Хамър
26. Черна алея, Black Alley, 1996 – Майк Хамър
27. Нещото там, Something Down There, – Мако Хукър (шпионин)

Романи завършени от Макс Алън Колинс

28. Мъртва улица, Dead Street, 2007 (завършен от М.А.Колинс)
29. Костта на Голиат, The Goliath Bone, 2008 – Майк Хамър
30. Големия удар, The Big Bang, 2010 – Майк Хамър
31. Целувка за довиждане, Kiss her Goodbye, 2011 – Майк Хамър
32. Умри скъпа!, Lady, Go Die!, 2011 – Майк Хамър
33. Комплекс 90, Complex 90, 2012 – Майк Хамър
34. Кралят на тревата, King of the Weeds, 2012 – Майк Хамър

Източници[редактиране | edit source]

  • Уикипедия