Микрокристална целулоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Микрокристалната целулоза (MKЦ) не може да се нарече „нов” продукт, защото тя представлява част от целулозата. Едни от най- важните свойства са: голяма компактност при ниски стойности на налягането при пресоване; ниска ронливост, физиологична инертност. Самото име „микрокристална целулоза” говори, че тя представлява главно целулоза и се получава при контролирана киселинна хидролиза на целулоза. Суровина за производството на микрокристална целулоза е специален вид високо пречистена α-целулоза(1).

МКЦ се произвежда от памучна или дървесна целулоза, чрез киселинна хидролиза. Тя е бяла, без вкус и мирис и е свободна от органични и неорганични замърсявания. Тя е неразтворима във вода, разредени киселини и в повечето органични разтворители (2).

Целулозните прахове са едни от най-важните видове пълнители използвани в таблетките, особено за директна комресия. Хидролизният продукт може да се трансформира в продукт, годен за фармацията използван като пълнител за таблетки или изсушаващи спрейове(3).

Има голям интерес към използването на микрокристална целулоза в промишлености като фармацевтична, вкусовата, козметична и дори в керамичната. Благодарение на химическата си природа, липса на токсичност и голяма хигроскопичност, MKЦ е широко използвна във фармацевтичните препарати и таблетки в комбинация с активни съставки и/или други помощни вещества (4). МКЦ е силно абсорбираща, което се дължи на капилярната структура и порьозността на повърхноста , което позволява да действа като носител на течности и все още да запази пластичните и компресиращи свойства (5). Обработването на целулозните микрофибрили започва с размилането на листове α- целулоза с висока чистота. Така размляната целулоза се поставя във вана с нагрята минерална киселина /2,5 N HCl/, температура равна на 105±1оС в продължение на 15 минути, която хидролизира аморфните области на микрофибрилите, като оставя микрокристалните незасегнати. Целта на този процес е да се разкъсат дългите полимерни вериги. Първоначално киселината, която участва в реакцията, „атакува” структурата на целулозата сравнително бързо. Процесът на хидролиза бързо разкъсва връзките, като успоредно с това, наново се образуват кристализирани структури. Силната киселинна хидролиза разкъсва всички налични връзки и превръща влакното в самостоятелна кристална структура.

Химичните реагенти и онечистванията след края на процеса се отстраняват чрез промиване с вода. Това е и следващият етап в процеса на производство на микрокристална целулоза. Следващата стъпка е дисперсионно сушене(18). То се състои във впръскване на промивна вода през дюзи нагрявани с горещ въздух. Този процес води до производството на частици с желан размер и водно съдържание. Въпреки, че процесът на производство на микрокристална целулоза изглежда сравнително праволинеен, качествата на продукта са свързани с различни негови параметри като температура, налягане, чистота на материалите и възможностите на наличното оборудване. Свойствата на микрокристалната целулоза могат да бъдат контролирани в зависимост и от желаното предназначение на продукта.

Източници[редактиране | edit source]

1.Дипломна работа Васев, Н., Композитни материали на основата на гел съдържащи лигноцелулози, ХТМУ-София, 2009

2. Mariana Laka, Svetlana Chernyavskaya, Microcrystalline cellulose, BioResources 2(3), 583-589. 589

3. Fridrun, P., Piroska, R., Evaluation of the properties of microcrystalline and microfine cellulose powders, International Journal of Pharmaceutics, 91 (1993) 183-193

4. Battista, O. A., Cruz, M. M. and Ferraro, C. F. (1971) Colloidal Microcrystal Polymer Science in Surface and Colloid Science, Vol. 3. Wiley-Interscience. p. 244.

5. Gorinova, N., Atanasov, A., Alexandrova, K., Velkova, R., Kasachka, A., Comparison of agar and microcrystal cellulose as gelling agents for in vitro culture of Nicotiana tabacum stem explants, Institute of Chemical Technology, Department of Biotechnology, 1756 Sofia, Bulgaria