Милано

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Милано
Герб	Карта

Данни
Държава:	Италия
Регион:	Ломбардия
Площ:	182км²
Население:	1 303 437 (2006)
Гъстота на населението:	7 161 жители /км²
Надморска височина:	120 м
Пощенски код:	20100
Телефонен код:	02
UTC:	+1
Интернет страница:	www.comune.milano.it
Политика
Кмет:	Летиция Морати

Милано (на италиански: Milano) е главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По в равнините на Ломбардия, най-населеният и развит италиански регион.Самият град има население от 1,3 милиона души, но заедно с обграждащите го предградия то се равнява на около 4 милиона - най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя от някои като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа.

Стадион "Джузепе Меаца" в Милано

Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи Алфа Ромео и двата футболни гранда Милан и Интер, с традиционния коледен козунак, наречен Panettone. Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил - "Дуомо" станала известна от филма на Федерико Фелини "Чудото в Милано". Строежът ѝ започва през 1386 г. и е продължил до 1820 г, висока е 108 метра и 158 метра дълга. В непосредствена близост до "Дуомо" на същия площад Пиаца дел Дуомо е и прочутата покрита галерия на Виктор Емануил във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. От другата им страна е разположена Ла Скала - един от най-престижните световни оперни театри. Забележителност на Милано е и замъкът "Сфорцеско", построен през 1368 г., за да защитава града. В момента там има галерия на изкуството. Освен това, в църквата "Santa Maria delle Grazie" в Милано се намира и "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. Не е за пренебрегване и прочутата улица "Монтенаполеоне" и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен "златен триъгълник" на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на града с мода, вътрешен дизайн, архитектура и храна са изложени на показ в този шикозен квартал - от лъскави бутици до забележителни салони за чай от 19 век и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота - в духа на дзен. Така е и вътре в магазините - всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътищата.

Съдържание

1 История
- 1.1 Етимология
- 1.2 Римска епоха
2 Личности
3 Хотели
4 Международни отношения
5 Вижте също
6 Външни препратки

[редактиране] История

[редактиране] Етимология

Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града - Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например Медиоланум Сантонум и Медиоланум Авлеркорум и изглежда, че съдържа келтския корен „-LAN“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ - светилище или църква). Следователно Mediolanum е централен град или светилище на конкретното келтско племе.

[редактиране] Римска епоха

Около 400 г. пр.н.е. келтите инсубри обитават Милано и заобикалящия район. През 222 г. пр.н.е. римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император Диоклециан през 293 г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица Никомедия), а неговият колега Максимиан - в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Thermae Erculee, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради.

В указ на Милано от 313 г., император Константин I гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от вестготите през 402 г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през 452 г.), хуните превземат града. През 539 г., остготите превземат и разрушават Милано, в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на 569 г., ломбардите (от които произтича името на италианския регион Ломбардия) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на франките през 774 г., и Карл Велики приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя.

[редактиране] Личности

Родени в Милано
- Силвио Берлускони (р. 1936), политик
- Кристиан Броки (р. 1976), италиански футболист
- Ванеса Гравина (р. 1974), италианска актриса
- Паоло Малдини (р. 1968), италиански футболист
- Ивана Монти (р. 1950), италианска актриса
- Руслан Райчев (1919-2006), български диригент
- Сандро Салвадоре (1939-2007), италиански футболист

Починали в Милано
- Карло Боромео (1538-1584), духовник
- Джузепе Верди (1813-1901), композитор
- Гена Димитрова (1941-2005), българска певица
- Еудженио Монтале (1896-1981), италиански поет
- Йозеф Радецки (1766-1858), австрийски офицер
- Теодосий I (347-395), римски император
- Джачинто Факети (1942-2006), италиански футболист
- Джовани Ферари (1907-1982), италиански футболист и треньор

- Франческо Хайес (1791-1882), художник

Други личности, свързани с Милано
- Марко ван Бастен (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987-1993
- Вергилий (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е.
- Леонардо да Винчи (1452-1519), учен и художник, живее в града през 1482-1499 и 1506-1513
- Луиджи Алва

[редактиране] Хотели

Фор Сийзън - или Четири сезона - е тих оазис в самия център на отсечката за пазаруване "Монтенаполеоне". Орденът на монахините, който е основал този бивш женски манастир през 1450 г., е пребивавал тук до края на 18 век. Манастирът с галерия от сводове е бил трансформиран в хотел от висша класа на 21 век - уникално пространство, едновременно успокояващо и луксозно. Това означава фрагменти от изложени фрески, древни колони и сводести тавани, но също излкючителни стаи с просторни мраморни бани и отоплени подове, хвалени ресторанти и небрежно елегантно фоайе - бившия параклис на манастира, което привлича и местни жители, и гости на хотела.