Милано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милано
Milano
    Герб
MailaenderDom.jpg
Италия
Red pog.png
Милано
Ломбардия
Red pog.png
Милано
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Ломбардия
Провинция Милано
Площ 182 km²
Надм. височина 120 m
Население (2011) 1 334 077 души
7330 души/km²
Кмет Джулиано Пизапия (ЛЕС)
Пощенски код 20100
Телефонен код 02
Официален сайт comune.milano.it
Милано в Общомедия

Милано (на италиански: Milano) е главният град на Северна Италия и вторият по големина в страната, разположен в близост до река По в равнините на Ломбардия, най-населеният и развит италиански регион и един от най-развитите в Европа. Самият град има население от 1,3 милиона души, но заедно с обграждащите го предградия то се равнява на около 4 милиона – най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Миланската политехника е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн.

Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи Алфа Ромео и двата футболни гранда АК Милан и ФК Интер, с традиционния коледен козунак, наречен Panettone. Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „Дуомо“, станала известна от филма на Федерико Фелини „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през 1386 г. и е продължил до 1820 г., висока е 108 метра и 158 метра дълга. В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад Пиаца дел Дуомо е и прочутата покрита галерия на Виктор Емануил във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. От другата им страна е разположена Ла Скала – един от най-престижните световни оперни театри. Забележителност на Милано е и замъкът Сфорцеско, построен през 1368 г., за да защитава града. В момента там има галерия на изкуството. Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на града с мода, вътрешен дизайн, архитектура и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за чай от 19 век и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на дзен. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътищата.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града — Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например Медиоланум Сантонум и Медиоланум Авлеркорум и изглежда, че съдържа келтския корен „-LAN“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ — светилище или църква). Следователно Mediolanum е централен град или светилище на конкретното келтско племе.

Римска епоха[редактиране | edit source]

Около 400 г. пр.н.е. келтите инсубри обитават Милано и заобикалящия район. През 222 г. пр.н.е. римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император Диоклециан през 293 г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица Никомедия), а неговият колега Максимиан — в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Thermae Erculee, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради.

В указ на Милано от 313 г., император Константин I гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от вестготите през 402 г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през 452 г.), хуните превземат града. През 539 г., остготите превземат и разрушават Милано, в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на 569 г., ломбардите (от които произтича името на италианския регион Ломбардия) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на франките през 774 г., и Карл Велики приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Милано
Починали в Милано
Други личности, свързани с Милано

Фестивали[редактиране | edit source]

  • Милански джаз фестивал — Джаз музика е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивал в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец.
  • Del Naviglio festival in Milan — този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, от където получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивала предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват работата си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад.

Международни отношения[редактиране | edit source]

Милано е побратимен със следните градове:

Други форми на сътрудничество с:

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]