Миланска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фасадата на Миланската катедрала

Миланската катедрала (на итал. Duomo di Milano) е катедрала в Милано, Италия, издигната на централния площад Пиаца дел Дуомо.

Една от най-високите в света с максимална височина 108,50 м. Построена е на мястото на древна катедрала от V в., в която бил кръстен Свети Августин и която е била частично разрушена от пожар през 1075 г. Строителството на сегашната катедрала започва в 1386 г. и е завършено окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.

Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена - от готиката през барока и нео-класиката до нео-готиката. Общата й площ е 11.700 m2. Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Част от витражите в катедралата