Милан Кундера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милан Кундера
(Milan Kundera)
чешки писател
Роден: 1 април 1929 г.
(на 85 г.)
Бърно, Чехословакия

Идеолог:
Убеждения: комунист

Милан Кундера (на чешки: Milan Kundera) е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на чешки, така и на френски език. Най-известни сред тях са Шегата (1967), Книга за смеха и забравата (1979), Непосилната лекота на битието (1984).

Биография[редактиране | edit source]

Милан Кундера е роден на 1 април 1929 г. в Бърно. Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, ученик на композитора Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия „Яначек“ в Бърно от 1948 до 1961 г. Самият Милан Кундера свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция.

Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“ и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури.

През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в гр. Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент. През 1981 г. Кундера получава френско гражданство.


Пише първите си стихове на деветнайсет години. През 50-те години на ХХ век издава три стихосбирки, от които по-късно се отказва. Публикува първите си разкази в началото на 60-те години, през 1963 г. излиза от печат първият му сборник с разкази "Смешни любови", последван от "Втора тетрадка смешни любови" (1965) и "Трета тетрадка смешни любови" (1968). През 1965 г. дописва романа "Шегата", който близо две години се чете в ръкопис от приятели и анонимни читатели, а издаден две години по-късно се радва на изключителна популярност. Успехът е свързан и с филмирането на текста през 1968 г. от режисьора Яромил Иреш.

Книгопис[редактиране | edit source]

Поезия
  • Човекът широка градина (1953)
  • Последният май (1955)
  • Монолози (1957)
Есеистика (публикувана в Чехословакия)
  • Изкуството на романа. Пътят на Владислав Ванчура към голямата епика (1960)
Книги с есета, написани на френски език
  • L'art du Roman (1986)
  • Завети и предателства (1993)
  • Завесата (2001)
Романи и разкази
  • Žert (1967)
  • Směšné lásky (1963, 1965, 1968)
  • Животът е другаде (1971)
  • Valčík na rozloučenou (1976)
    • „Валс на раздяла“ (1992; ISBN 954-418-015-Х)
    • „Валс на раздяла“ (2005; ISBN 954-529-417-5)
  • Kniha smíchu a zapomnění (1979)
  • Nesnesitelná lehkost bytí (1984)
    • „Непосилната лекота на битието“ (2000; ISBN 954-529-151-6)
  • Nesmrtelnost (1990)
    • „Безсмъртие“ (2007)
  • La Lenteur (1993)
  • L'Identité (1998)
  • L'Ignorance (2000)

Литература[редактиране | edit source]

  • Григоров, Добромир. Милан Кундера и познанието на романа. София, ИК Колибри, 2001. ISBN 954-529-196-6.