Милан Кундера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милан Кундера
Milan Kundera redux.jpg
Милан Кундера през 1980 г.
Роден 1 април 1929 г. (1929-04-01) (85 г.)
Бърно, Чехословакия
Професия писател
Националност Флаг на Чехия Чехия
Активен период 1953-
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение
Известни творби „Шегата“ (1967)
„Книга за смеха и забравата“ (1979)
„Непосилната лекота на битието“ (1984)
Награди Jerusalem Prize (1985)
Австрийска държавна награда за европейска литература (1987)
Награда на Международния литературен фестивал във Виленица (1992))
Хердерова награда (2000)
Чешка държавна награда за литература (2007)

Милан Кундера в Общомедия

Милан Кундера (на чешки: Milan Kundera) е чешки писател, който през 1975 г. емигрира във Франция. Автор е на книги както на чешки език, така и на френски език. Най-известни сред тях са Шегата (1967), Книга за смеха и забравата (1979), Непосилната лекота на битието (1984).

Биография[редактиране | edit source]

Милан Кундера е роден на 1 април 1929 г. в Бърно. Баща му, Лудвик Кундера, е известен музиколог и пианист, ученик на композитора Леош Яначек и ръководител на Музикалната академия „Яначек“ в Бърно от 1948 до 1961 г. Самият Милан Кундера свири на пиано и известно време изучава музикология и музикална композиция.

Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“ и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури.

През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия за писателя се застъпва лично съпругата на френския президент. През 1981 г. Кундера получава френско гражданство.

Творчество[редактиране | edit source]

Пише първите си стихове на 19-годишна възраст. През 50-те години на ХХ век издава три стихосбирки, от които по-късно се отказва. Публикува първите си разкази в началото на 60-те години, през 1963 г. излиза от печат първият му сборник с разкази „Смешни любови“, последван от „Втора тетрадка смешни любови“ (1965) и „Трета тетрадка смешни любови“ (1968). През 1965 г. дописва романа „Шегата“, който близо две години се чете в ръкопис от приятели и анонимни читатели, а издаден две години по-късно се радва на изключителна популярност. Успехът е свързан и с филмирането на текста през 1968 г. от режисьора Яромил Иреш.

Библиография[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

  • Човекът широка градина (1953)
  • Последният май (1955)
  • Монолози (1957)

Есеистика (публикувана в Чехословакия)[редактиране | edit source]

  • Изкуството на романа. Пътят на Владислав Ванчура към голямата епика (1960)

Книги с есета, написани на френски език[редактиране | edit source]

  • L'art du Roman (1986)
    „Изкуството на романа“ (2007; ISBN 978-954-529-494-5)
  • Завети и предателства (1993)
  • Завесата (2001)

Романи и разкази[редактиране | edit source]

  • Žert (1967)
    „Шегата“ (2001; ISBN 954-529-195-8)
  • Směšné lásky (1963, 1965, 1968)
    „Смешни любови“ (1995; ISBN 954-445-322-9)
    „Смешни любови“ (2005; ISBN 954-529-340-3)
  • Животът е другаде (1971)
  • Valčík na rozloučenou (1976)
    „Валс на раздяла“ (1992; ISBN 954-418-015-Х)
    „Валс на раздяла“ (2005; ISBN 954-529-417-5)
  • Kniha smíchu a zapomnění (1979)
    „Книга за смеха и забравата“ (2001; ISBN 954-529-200-8)
  • Nesnesitelná lehkost bytí (1984)
    „Непосилната лекота на битието“ (2000; ISBN 954-529-151-6)
  • Nesmrtelnost (1990)
    „Безсмъртие“ (2007)
  • La Lenteur (1993)
    „Бавността“ (1999; ISBN 954-07-1101-0)
  • L'Identité (1998)
    „Самоличност“ (2001; ISBN 954-529-220-2)
  • L'Ignorance (2000)
    „Незнанието“ (2004; ISBN 954-529-301-2)

За него[редактиране | edit source]

  • Григоров, Добромир. Милан Кундера и познанието на романа. София, ИК Колибри, 2001. ISBN 954-529-196-6.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Текстове на Кундера

За него