Милан Постоларски
| Милан Постоларски | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Милан Постоларски в Общомедия | |
Милан Постоларски или Апостоларски е български революционер, струмишки войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Постоларски роден в кукушкото село Постолар, днес Апостоли, Гърция. Влиза във ВМРО и става четник на Георги Въндев, а по-късно самостоятелен войвода в Струмишко. На 15 септември 1924 година четата на Постоларски изпълнява смъртното наказание на физическите убийци на Тодор Александров - Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров в село Припечене.
В 1925 година завежда Струмишка околия на ВМРО заедно с Атанас Ансаров. Там води чета от 14 четници заедно с Йосиф Киров, който води 18 четници.[1] През октомври същата година Милан Постоларски активно участва в отблъскването на гръцките войски по време на така наречения Петрички инцидент. Оглавява отряд от 260 милиционери и четирима войници и отбранява позициите около пограничен пост № 6 в Беласица, югоизточно от Петрич.[2] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.
След убийството на Александър Протогеров през 1928 година е на страната на Иван Михайлов.[3] Убива Ставро Христов в Кромидово.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 - 1944) Милан Постоларски е войвода на българска контрачета, която се бори с комунистическата партизанска активност в Струмишко.[5]
Постоларски е убит след комунистическия Деветосептемврийски преврат в 1944 година.[6][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.168.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 813.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 601.
- ↑ Гогов, Раде. Младост Плачковичка: Четврта македонска народноослободителна бригада. Београд, Народна армија, 1971. с. 23.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
