Мила Родино

Мила Родино
Национален химн на	България
Текст	Цветан Радославов, 1885
Музика	Цветан Радославов
Приет	1964

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.

[редактиране] Текст

Първоначален вариант

Родино мила, теб привет,

О, майко теб привет!

Теб Българийо чада сме

Ти си наший дом свещен!

Ти си наший кът любим,

Кът за щастие отреден!

Мил си край незабравим,

С чудна прелест надарен!

Как щедро, майко, е

Земята твоя осеяна с брилянти

Сред тях прекрасен свети

Балканът горд напет -

О, виж го как сияй!

Ний благоговеем пред него и пеем:

Горда ѝ Стара планина

Славна ѝ нашта твърдина

Тя хайдушката си песен

Пей от вечни времена!

О, наша мила родино

Ти си земен рай

Твойта чудна хубост,

Твойта дивна прелест

Ах, те нямат край!

Родино мила теб привет,

О майко теб привет!

По-късен вариант, приписван на Цветан Радославов

Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витоша позлатява

към Цариград се белей.

Припев:

Мила родина,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест

ах, те нямат край.

Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.

Припев……….

Настояща версия на химна

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета, които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет

за народа наш любим,

Майко, дай ни мъжка сила

пътя им да продължим.

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой,

партия велика води,

нашият победен строй.

[редактиране] Спорове относно „Мила Родино“

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. На VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага „Мила Родино“.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.^[1] Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.