Мила Родино
|
Национален химн на България |
|
| Текст | Цветан Радославов, 1885 |
|---|---|
| Музика | Цветан Радославов |
| Приет | 1964 |
| Химнът на България |
|
Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов (1863–1931) през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.
Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
Съдържание |
[редактиране] Текст
- Първоначален вариант
-
- Родино мила, теб привет,
- о, майко теб привет!
- Теб Българийо чада сме,
- ти си наший дом свещен!
-
- Ти си наший кът любим,
- кът за щастие отреден!
- Мил си край незабравим,
- с чудна прелест надарен!
-
- Как щедро, майко, е
- земята твоя осеяна с брилянти!
- Сред тях прекрасен свети
- Балканът горд напет -
- о, виж го как сияй!
- Ний благоговеем пред него и пеем:
-
- Горда й Стара планина,
- славна й нашта твърдина,
- тя хайдушката си песен
- пей от вечни времена!
-
- О, наша мила родино,
- ти си земен рай!
- Твойта чудна хубост,
- твойта дивна прелест,
- Ах, те нямат край!
-
- Родино мила теб привет,
- о, майко теб привет![източник?]
- Вариант на Цветан Радославов
-
- Горда Стара планина,
- до ней север се синей.
- Слънце Витоша позлатява
- към Цариград се белей.
-
- Припев:
-
- Мила родина,
- ти си земен рай,
- твойта хубост, твойта прелест
- ах, те нямат край.
-
- Хайде братя българи,
- към Балкана да вървим.
- Там се готви бой юнашки,
- за свобода, правдини.
-
- Припев……….
- Настояща версия на химна
-
- Горда Стара планина,
- до ней Дунава синей,
- слънце Тракия огрява,
- над Пирина пламеней.
-
- Припев:
-
- Мила Родино,
- ти си земен рай,
- твойта хубост, твойта прелест,
- ах, те нямат край.
До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета , които след 1990 г. отпадат:
-
- Паднаха борци безчет
- за народа наш любим,
- Майко, дай ни мъжка сила
- пътя им да продължим.
-
- Дружно братя българи,
- с нас Москва е в мир и бой,
- партия велика води,
- нашият победен строй.
[редактиране] Спорове относно „Мила Родино“
Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. На VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но окончателно се налага „Мила Родино“.
Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взаимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[1] Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
- Историята на българския химн
- vorfax : Историята на българският химн
- Връзка към химна
- Връзка към химна
