Милет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Театърът на града

Милет (на турски Milet, на гръцки Μίλητος) е древен град на западния бряг на Мала Азия (днешна Турция), близо до устието на река Меандър в Кария. Градът е населен от Бронзовата епоха до около 14 век.

Митология[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Милет издържа като независим град повече от четири века - от повторното му основаване от йонийците, около 1050 пр. Хр., до поне царуването на Лидийския цар Кройсос в средата на 6 век. Знаем много малко за организацията на града в ранните години на тъмните векове. До времето, в което влиза в историческия архив на архаичния период , градът е бил управляван от олигархия. Управлението може да се обясни с няколко детайла: носело е опоним prytanis и е имало проблем с гражданско неподчинение малко по-рано, но така или иначе успява да запази стабилност, която дава възможност на Милет да стане градът майка и център на търговията, както и да се утвърди като пример за разкош.

Тиранинът Аристагор е подбудителят на въстанието на йонийските градове против Персия, което става и повод за Гръко-персийските войни След кървавото потушаване на Йонийското въстание (499-494 г. пр. Хр), персийците ограбили и опоражили и опустошили Милет. Според Херодот оцелелите са изпратени в Суза ( Херодот 6.19). Макар Херодот да твърди, че унищожението на Милет от персите е тотално, няколко десетилетия по-късно милетци се сражават при Микале (479 г. пр. Хр.: Херодот 9.99). Едва след това градът е построен отново. Милет никога повече не съществува самостоятелно, най-често е или член на Делоския морски съюз или на Персия. Когато е бил под персийска власт градът е превзет със сила от Александър Македонски, след морска битка край Ладе през 334 г. пр. Хр. Текстове от папируси доказват, че Милет е изнасял зехтин за Египет. И в този период текстилното и бояджийското производство продължават да бъдат традиционни за Милет. Строят се нови градски стени, дебели два метра, които обхващат по-малка територия, но въпреки това населението на града нараства и съседните Пидаса и Мюос се сливат с Милет.

По времето, в което остава свободен, Милет просперира и се разраства. Дори по време на ранните десетилетия в допир с развиващата се имперска сила в съседство, градът е достатъчно силен, за да парира продължителната лидийска агресия, която започва в началото на първата половина на 7 век и се задържа прекъсващо до 600 г. пр. Хр. Когато тази атака се засилва, военната криза дава възможост на Тразибул да превземе милетското управление и той изгражда себе си като тиранин. Владетелят брани града добре, защитава го от засади и използвайки морските ресурси градът се е развил през годините. Не знаем колко дълго е останал на власт, но когато тиранията приключва, Милет се връща към олигархията за около 50 години.

Краят на милетската независимост вероятно идва в края на 6 век, когато Кройсос превзема лидийския трон, около 560 г., и превзема цяла Йония. Има сведения, че Милет загубва своя привилигирован статус и дължи своя данък и войски на своя нов господар. Но царството на Кройсос е кратко. Кир Велики от Персия завладява лидийците около 547 г. Тогава той насочва вниманието си към Йония. Милет отново заема изключителна позиция: единственият йонийски град, който запазва договорните условия от времето на Кройсос. Но с господството на персите идва и ново управление в града, защото Персия позволява или налага тирания над милетците, която те не харесват. Тази тирания продължава повече от 40 години преди злоупотребата с властта да доведе милетците до крайната и вероятно фатална стъпка към бунтуване срещу Персия, за да се освободят от тиранията на своя владетел.

Колонии[редактиране | edit source]

В своята Естествена история Плиний Стари споменава, че Милет бил основал 90 колонии. Ето някои от известните:

Археологически разкопки и култура[редактиране | edit source]

Първите разкопки в града са водени от френския археолог Оливие Райе през 1873 г. Той е последван от германския археолог Теодор Вийганд. Но и двете са прекъсвани многократно заради войни и други проблеми. Днес разкопките се извършват от Университета Рур (Бохум, Германия). През 19 век е пренесена пазарната порта в Германия. Сега тя може да се види в музей Пергамон в Берлин. Основната част от материалите обаче са в милетския музей в Дидима, отворил врати през 1973г, по случай 100 години от началото на разкопките.

Поради случилото се унищожително плчкосване на Милет от персите през 494 г. никъде из обекта не могат да се намерят руини, които датират от преди това събитие. Красивите храмовете, които са украсявали града са били разрушени до степен, в която реконструкция на архитектурния план е невъзможна. През последните десет години са направени разкопки на три от тези храмове - храмът на Артемида на Калабак Тепе, храмът на Атина Асесия на Менгерев Тепе и храмът на Афродита Ойкос на Зейтин Тепе. Светилището на Афродита Ойкос е открито и разкопано през 1990/91 г. Това е пери-градско светилище, датира от 7 в. пр. Хр. Смята се, че е било ограбено през 494 г. пр. Хр. Намерен е вотив теракота с основна статуя, където е изписан епитетът и (Ойкос), който датира от около третата четвъртина на 6 в. пр. Хр. (550-525 г.) За епитетът и Ойкос се предполага, че вероятно е име на място близо до Милет, което е свързано с нея. Точното местонахождение не е сигурно.

Изглежда сградата върху Зейтин Тепе е била систематично разрушена като резултат от персийското нахлуване от 494 г. и в момента възстановка на архитектурата и е невъзможна. Предполага се, че е била от фин мрамор с volute - palamette akroteria и теракотени antefixes във формата на глави на горгони. Поради оскъдните останки, по които може да се съди за стила, е трудно да се датира, но основите сочат към края на 6 век. Там са открити богати находки в bothroi - свещени ями. Били са издълбани в скалата на западната страна теменос - свещеното заграждане на храма. Много находки сочат за нивото на богатство в Милет от преди 494 г., което иначе липсва заради персийското ограбване. Открити са и дарове към Афродита бронзови артефакти, като бронзов кон вотив от 6 век; фрагменти от каменни скулптори и стотици теракотени фигурки; метални и костни части от мебели, чиито дървени части са изгнили. Светилището съдържа една от най-важните сбирки на архаичен египетски материал на Средиземноморието. Сбирката е типична за 7 век и съдържа бронзова глава на сокол, която вероятно е част от съд за горене на благовония; женска фигура от баласит и много парчета фаянс. Там също са открити и около сто скарабеи, които са датирани от 7-6 век. Дванадесет от тях са египетски оригинали, а останалите са евгейски версии. Разкопките на Зейтин Тепе показват хиляди къса от вносна керамика от Коринт, Хиос, Лакония и Етрурия, които са използвани за да датират археологическия контекст и унищожените залежи на мястото. Атическата черна фигуративна керамика е открита също така и в Милет, но много малко от късния червен фигуративен стил е бил намерен в археологическото съдържание преди разрушаването през 494 г.

Преди откриването на това светилище най-известният архаичен храм на Милет е храмът на Атина. Има две фази - стар и нов период. Старият храм на Атина безспорно е Архаичен и е от 8-6 в. пр. Хр. Новият храм първоначално е датиран в класическия период, след разрушението на Милет през 494 г., но също е през архаичния период, вероятно края на 6 век. Открита е късна архаична керамика в кладенеца на младия храм, който е разрушен също от персите. Редица важни бронзови предмети, както и редица египетски парчета, които са открити в храма на Атина, сочат за силно близкоизточно влияние. На западния склон на Калабак Тепе има постройка на едно помещение с от части издълбана в скалата пейка, което се тълкува като вероятен храм. Възможно е да има връзка с постройки от същото време на култа към Фригия, които често се състоят от една обикновена каменна пейка, която по принцип е на открито.

На Калабак Тепе защитна стена върху блокове е изградена около 650-600 г. р. Хр. Предполага се, че първата фаза на заселване не е имала защита, тъй като стената лежи върху някои от най-ранните сгради. Много вероятно е да са изградени в отговор на лидийците, въпреки че не личи да са строени набързо. Засега стените са проследени до южната страна на Калабак Тепе, надолу по долината в посока на Свещената порта, но все още не е установена връзка между защитите на Калабак Тепе и Свещената порта. Разкопките са затруднени от голямата дълбочина на лежащия върху тях алувий в тази местност. Още една вътрешна защитна стена, построена върху полигонални блокове и дебела 1,2 м., е построена на върха на хълма в средата на 6 век. Прилича на крепостната стена на Старата Смирна. Дълго време не се знае къде е некрополът на Милет. Случайно едно откритие в с. Йени-Балат изважда редица гробове от архаика и римско време. Четири от тях са от архаичния период, но вероятно има и други, които са по-недостъпни за археолозите, тъй като са под съвременен град. Три от скелетите са на възрастни мъже, единият е на дете. Една монументална гробница, т. нар. Лъвски гроб или Лъвска гробница от 6 век пр. Хр., е изкопана на Казар Тепе. В нея се влиза през тесен входен коридор, следва триъгълен вход, предна стая и голямо гробно помещение, което е недокоснато към момента на разкопаване през 1906 г. Намерени са няколко погребални предмета, включително сребърни съдове и керамика, но най-забележителни са двата красиво изваяни каменни лъва в реален размер на входа. Били са в почиващи пози, което се смята за египетско влияние. В с. Акьой е намерена една архаично гробна стела, украсена отгоре с вотиви и една palmette на няколко километра от Милетос. Възможно е да е бил знак за гроб, украсяващ свещения път, който минава наблизо. Лъвската гробница и Архаичното гробище, като много други древни некрополи, сигурно са били разположени до главния път - в случая Свещения път, близо до града. Архаичните гробове сигурно са били близо до тогавашния бряг - локация, подобна на тази на некропола на милетската колония Аполония Понтика. Тази локация, до морето, вероятно е била без земеделска стойност и е била използвана за по-елитни погребения. Слабо позната до неотдавна, което пречи за подробно изучаване на търговията на града с други страни. Керамиката от Микенския стил продължава да се открива в Милет до средния период. Гьодекен твърди, след анализ на неутронната активност, че милетската керамика продължила да използва същите глинени източници и същата комбинация от материали от Късната бронзова епоха до Архаичния период, предполагайки една непрекъснатост на традицията на отливане през този период. Въпреки това резултатите от тези изследвания все още са непубликувани, а докато това не стане, те не трябва да бъдат зачитани.Има най-малко два къса керамика открити след разкопки в източната част на храма на Атина, които биха могли да бъдат субмикенски. Въпросните късове са съдове с широка хоризонтална ивица около ръба, с полукръгове, оцветени ръчно над и под извивката на ръба и тясна хоризонтална ивица около отвора с пресечени радиални линии.

Най-ранната протогеометрична керамика от Милет е изключително ранна, въпреки че само няколко къса са открити от самото място. Протогеометрическият стил носи своето начало от Атика през 1025 до 900 г.пр.Хр. и след това се разпростира от Атика до околните области от 950 до 875 г.пр.Хр. или по-рано в Беотия. Милетската протогеометрична керамика, въпреки че е независима като стил, показва известно влияние от други стилове, като например ръбовете от атическия стил. Атическата връзка се свързва от някои изследователи с основаването на Милет от атиняните през Йонийската миграция. Въпреки това тезата, че милетския стил има атически корен е спорна, въпреки че е твърде вероятно, такъв факт сам по себе си не трябва да се приема като доказателство за мита, че е на йонийска основа. Милетската геометрична керамика включва интересен местен стил, повлиян от Родос. Керамика от Средния геометрически период е намерена в изгорен отвод на геометрична къща и изглежда спада към източния гръцки Геометричен стил. Керамиката от Късния геометрически период е общо взето по-рядка на брега на Мала Азия, отколкото на островите, но в този период за първи път гръцката керамика е започнала да навлиза във вътрешността на Кария. Милет е най-големият източник на керамика от Късния геометрически период в южна Йония, но въпреки това е трудно да отличим истински “милетски стил” от този период. Съществуват редица имитации на родоска птица под формата на kotylai от Милетос, декорирана с рисунки на водни птици и също така украсена с точки, кръгове и “ladder pattern”. Субгеометричната керамика от Милет се характеризира с редове от хоризонтални S и обикновени или двойни кръстове на Св. Андрюс. Графичното изображение включва необработени сцени на водоплаващи птици, танцьори с изпъкнали стомаси и по-модернистични анималистични сцени, което показва ранно ориенталско влияние, стил, който намира пълен израз в древния стил на животинския фриз (дива коза). Милетския ориентализиращ стил започва 700 г.пр.Хр. като продължават да се използват елементи със субгеометрични украси. Двата основни стила на местна декоративна керамика в Милет са стилът на дивата коза и fikellura стил. Тъй нареченият стил на дивата коза, който по-добре може да се опише като животински фриз стил, защото неговите декоративни елементи са не ограничени просто като кози, а включват декоративни ивици от животни и допълващи мотиви, оцветени с черна боя на по-светъл фон, което е много отличително. Това е ориенталски стил, показващ засиленото внимание от близкоизточното изкуство и Милет изглежда е бил най-главният производител и износител. Фикелура е по-късен стил, близък до атическия чернофигурест стил, но с много рядко използване на гравирането, за да подчертае контура на фигурите и ограниченото използване на цвят. Фикелура изделията носят името си от място на о. Родос, където за първи път са намерени в известно количество, въпреки че както стилът на дивата коза, този също оригинално се заражда в Милет. На Калабак Тепе е открита пещ за изпичане на керамика от 7 в.пр.Хр., построена върху къщи от 6 в.пр.Хр.

Връзката между тези два стила хронологически, стилистически и като място на произход от дълго време е неясна. Скорошните изследвания на керамиката на Фикелура от Милет, направени от Удо Шлотсхауер, показват, че тя се е произвеждала само в Милет, където е намерена в домашен контекст и в района на керамично производство, а не само в светилищата, докато на Самос тя е намирата единствено в светилища. Фикелура датира от средата до края на 6 в.пр.Хр.

Милетските амфори стават познати сравнително скоро. Тяхната форма е яйцевидния с отличителени високо изпъкнали ръбове и ниска пръстеновидна основа. Тяхната форма е неразличима от тази на самоските амфори и те могат да бъдат със сигурност идентифицирани като симиански и милетски само чрез петроложки анализ на глината. Тези амфори са открити широко разпространени в средиземноморието и черноморието и вероятно в тях се е пренасял зехтин.