Милетково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милетково
Милетково
— село —
41.2842° с. ш. 22.4617° и. д.
Милетково
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина111 m
Население117[1] души (2002)
Пощенски код1489
Милетково в Общомедия

Милетково (на македонска литературна норма: Милетково) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български войници в Милетково през Първата световна война
Български войници край свален френски самолет в Милетково през Първата световна война
Милетково в 1931 г.

В XIX век Милетково е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото „Света Петка“ е 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мелетково (Meletcovo) е посочено като село с 18 домакинства и 74 жители българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Милетково има 140 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милетково (Miletkovo) има 176 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Милетково се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година в селото има 117 жители - 107 македонци и 10 сърби.

Националност Всичко
македонци 107
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 10
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Милетково
  • Атанас Трайков Ковански, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Илия Мицев Новиристовски, български революционер, деец ВМОРО[4][8]
  • Кръсто Трайков Георгиев (1887 – 1923), деец на ВМРО с прогимназиално образование, загинал в сражение със сръбски части в Гевгелийско на 14 октомври 1923 година заедно с Мустафа Хюсейн от Нъте[9][10]
  • Кръстю Илиевски, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Лазар Кантуров, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Христо Илиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Милетково
  • Владислав Томов Стойков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война на 15 септември 1918 година[11]
  • Иван Цанков Хаджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война на 21 ноември 1917 година[12]
  • Петър Христов Моллов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война на 15 октомври 1917 година[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
  2. Цркви во Миравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  4. а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  8. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.
  10. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 135.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 84
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 551, л. 55; оп. 3, а.е. 12, л. 42