Миле Миля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Да не се бърка с Рали 1000 Мили, модерно рали, провеждано в Италия, част от Европейския рали шампионат.


Пътен знак Миле Миля

Миле Миля (на италиански Mille Miglia) е легендарно автомобилно състезание, провеждано 24 пъти в Италия в периода 1927 - 1957 г. В превод името означава 1000 мили; тази мерна единица е избрана, защото древните римляни са използвали т.нар. римски мили (1 римска миля = 1481,5 метра). Състезанието се провежда по открит за движение и на други автомобили маршрут Бреша - Рим - Бреша, като през годините маршрутът минава през различни градове и варира от 1512 километра (1953 г.) до 1830 км (1948 г.); променя се и посоката на движение - някой път по посока на часовниковата срелка, друг път - наобратно. В това състезание участват едни от най-великите пилоти по това време - Хуан Мануел Фанджо, Тацио Нуволари, Алберто Аскари, Джузепе Фарина, Рудолф Карачола, Волфганг фон Трипс, Стърлинг Мос и др. Подобно на по-старото Тарга Флорио (в планините на остров Сицилия) и Карера ПанамериканаМексико), Миле Миля допринася много за славата на моделите от клас Гран Туризмо на Алфа Ромео, Ферари, Мазерати, Мерцедес и др. От 1977 г. се провежда Миле Миля Сторика, което е по-скоро под формата на парад и в което участват автомобили от класовете Спорт, Туринг и Гранд туринг, произведени между 1927 и 1957 г.

Регламент[редактиране | edit source]

За разлика от модерните ралита, където състезателите стартират през интервал от една минута и по-бързите тръгват първи, при Миле Миля първи потеглят по-бавните автомобили. Това е добре за маршалите по трасето, защото в противен случай те биха стояли на постовете си по трасето по-дълго - а победителят в първото издание финишира за над 21 часа. Номерата на автомобилите се определят от часа, в който са стартирали - така например Мерцедес-Бенц 300 SLR на Стърлинг Мос, с който през 1955 г. той поставя рекорд за средна скорост на 1597-километровия вариант на трасето (159,65 км/ч), е със станалия легендарен номер 722, защото потегля в 7:22 сутринта.

История[редактиране | edit source]

Номерът 2225 означава, че автомобилът е стартирал в 22:25 ч.
Рудолф Карачола в отсечката между Радикофани и Монталчино, 1932 г.
Момент от състезанието през 1955 г.
Паметник за жертвите на катастрофата през 1957 г.
Алфа Ромео 6C 1750 GS на Миле Миля Сторика 2008

Миле Миля е основано от контовете Аймо Маджи и Франко Мацоти с помощта и на други богати аристократи. Двамата са родом от Бреша, където през 1921 г. се провежда първото състезание за Голямата награда на Италия. Още следващата година обаче надпреварата е преместена в Монца и затова двамата благородници лешават да си отмъстят за тази загуба, организирайки състезание, което отново да е свързано с Бреша. Решават то да е до Рим и обратно по маршрут с формата на цифрата 8 и с дължина около 1600 км или 1000 мили. В първото издание на Миле Миля, което започва на 26 март 1927 г., участват 77 автомобила, а международното участие се свежда до три Пежа.[1] Допускат се само немодифициарни серийни автомобили, а символичната такса за участие е 1 италианска лира.[2] Финишират 55 екипажа, а победителят е Фердинадно Миноя с навигатор Джузепе Моранди и автомобил ОМ 665 S. Двамата взимат разстоянието от 1628 км (малко над 1005 модерни мили) за малко под 21 часа и 5 минути. Средната скорост на победителя изненадва всички, тъй като тя надвишава с 28 км/ч очакванията на организаторите. По този повод в-к Кориере дела Сера пише: „Изминаването на 1700 км отне малко повече от 20 часа, по-малко от едно денонощие, а средната скорост е 77 км/ч. Бързият влак не би се справил по-добре. Автомобилът прекоси Италия така, все едно той контролира времето и пространството. Това е забележителна победа както за автомобила, така и за тези мъже, които толкова смело го управляваха и успяха да го подчинят.“[1]

Легендарна е победата на Тацио Нуволари над Акиле Варци с изгасени фарове през нощта през 1930 г. Нуволари, който е стартирал след колегата си Варци, води в класирането по време, но на самата писта е зад него. В полумрака на разсъмване Нуволари преследва Варци с изключени фарове, като по този начин е невидим в огледалата за обратно виждане. На права отсечка малко преди финала той изпреварва Варци. Това се смята за едно от най-великите изпълнения в моторните спортове за всички времена.

През 1931 г. е първото от общо три състезания, спечелени от чужденец и неиталиански автомобил. Победата е за германеца Рудолф Карачола с Мерцедес-Бенц SSK. Тя е донякъде изненадваща, защото Карачола почти не получава подкрепа от Мерцедес поради иконмическата криза. Така той няма достатъчно механици за всички сервизни точки и така след преминаването на някоя от тях, механиците тръгват по пряк маршрут, за да заемат следващата преди пристигането на Карачола.

През 1938 г. след тежка катастрофа с участието на трамвай, при която загиват зрители, Бенито Мусолини забранява състезанието в този му формат. След като през 1939 г. Миле Миля не се провежда, през 1940 г. организаторите на състезанието пробват да получат одобрението на Дучето, но той ги отрязва с думите „Писнало ми е от вас брешанците и вашето Миле Миля!“, но скоро след това осъзнава политическото значение на надпреварата и дава зелена светлина.[1] Тя сега носи името Голяма награда на Бреша и не минава през градове, а се състои на 165-километрово трасе с триъгълна форма между градовете Бреша, Кремона и Мантуа в долината на река По, а пилотите преминават по него девет пъти. В това издание дебютира първият автомобил, произведен от Енцо Ферари - Типо 815, който заради договорни отношения между Енцо Ферари и Алфа Ромео не може да носи името Ферари.

Докато Италия участва във Втората световна война Миле Миля не се провежда и състезанието е подновено едва през 1947 г. Първите три издания след войната са спечелени от Клементе Биондети, който единствен печели три поредни състезания, а освен това е и рекордьор с общо четири победи. От 1953 до 1957 г. надпреварата става кръг от Световния шампионат за спортни автомобили и така донякъде постига целта на основателите си. От 1954 г. в памет на загиналия година по-рано Тацио Нуволари в маршрута е включен и неговия град Мантуа, а наградата Нуволари Гран При се присъжда на най-бързия състезател във финалните 132 км.[1] През същата година една случка добива популярност и също като изпреварването с изключени фарове на Нуволари става част от легендарните мигове не само на Миле Миля, но в автомобилния спорт въобще. Германецът Ханс Херман и навигаторът му Херберт Линге шофират много ниското Порше 550 Спайдър, което освен че няма покрив, разполага с почти символично предно стъкло. На един железорътен прелез бариерата е спусната в последния момент преди преминаването на бързия влак за Рим. Херман решава, че е твърде късно да спре и подавайки сигнал на навигатора си да се наведе, той успява да плъзне автомобила си под спуснатите бариери току пред носа на минаващия влак (илюстрация).

През 1955 г. Стърлиг Мос със своя Мерцедес-Бенц 300 SLR поставя рекорд за най-висока средна скорост - 159,65 км/ч. Това става на 1597-километровия вариант на трасето, но и в другите варианти никой не успява да шофира с по-висока скорост; изключение прави състезанието през 1940 г., когато германецът Фриц Хушке фон Ханщайн кара със средна скорост 166,7 км/ч, но тогава марщрутът не минава през населени места. За постижението на Мос допринася и навигаторът му - журналистът Денис Дженкинсън. Преди надпреварата двамата минават по трасето и Дженкинсън си води бележки на руло хартия, дълго 4,6 метра, а по време на състезанието той ги чете и чрез сигнали с ръце напътства Мос. В това издание на Миле Миля участват рекордните 521 екипажа.[1]

Състезанието е забранено завинаги през 1957 г. заради смъртоносен инцидент. При жестока катастрофа близо до Гуидицоло загиват испанският пилот маркиз Алфонсо де Портаго, американският му навигатор Едмунд Нелсън и 11 зрители. Причина за това е спукана гума, заради която ферарито на испанеца поднася и става неуправляемо. Срещу отбора и производителя на гумите започва разследване, като обвинението срещу Ферари е въз онова на това, че за да бъде спечелено време не е направена смяна на гумите. Въпреки забраната на властите състезанието продължава да се провежда до 1961 г., но в странен рали формат със спазване на всички ограничения на скоростта и няколко специални етапа, в които на участниците е позволено да карат бързо и се засича време.

През 1977 г. започва да се провежда Миле Миля Сторика. Вече не се набляга на бързите скорости, а на издръжливостта на участващите автомобили, които по регламент трябва да са произведени в периода, в който се е провеждало оригиналното състезание. Въпреки, че има официално класиране, мероприятието е по-скоро под формата на парад и туристическа атракция.

Победители[редактиране | edit source]

Трима от победителите на Миле Миля: Акиле Варци (с бял екип вляво), Джузепе Кампари (пълният вдясно от Варци) и Тацио Нуволари (с бял екип вдясно)
Рудолф Карачола е първият чужденец, спечелил Миле Миля.
Хуан Мануел Фанджо е един от легендарните пилоти, участвали в Миле Миля, но не успява да го спечели.
Стърлинг Мос поставя рекорда за най-висока средна скорост - 157,7 км/ч през 1955 г.

Миле Миля[редактиране | edit source]

Год. Пилот/Навигатор Автомобил Дистанция Време Ср. скорост
1927 Gouden medaille.svg Италия Фердинандо Миноя / Италия Джузепе Моранди ОМ 665 S 1628,2 км 21ч04'48" 77,2 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Тимо Даниели / Италия Ренато Балестреро ОМ 665 S 21ч20'53" 76,3 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Марио Даниели / Италия Аркимеде Роса ОМ 665 S 21ч28'02" 75,8 км/ч
1928 Gouden medaille.svg Италия Джузепе Кампари / Италия Джулио Рампони Алфа Ромео 6С 1500 SS 1618,2 км 19ч14'05" 84,1 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Аркимеде Роса / Италия Франко Мацоти ОМ 665 SMM 19ч22'22" 83,5 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Ерменеджилдо Страца / Италия Атилио Варало Ланча Ламбда 221 19ч37'37" 82,4 км/ч
1929 Gouden medaille.svg Италия Джузепе Кампари / Италия Джулио Рампони Алфа Ромео 6С 1750 SS 1621 км 18ч04'25" 89,7 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джузепе Моранди / Италия Аркимеде Роса ОМ 665 SMM 18ч14'14" 88,9 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Акиле Варци / Италия Г. Коломбо Алфа Ромео 6С 1750 SS 18ч16'14" 88,7 км/ч
1930 Gouden medaille.svg Италия Тацио Нуволари / Италия Батиста Гуидоти Алфа Ромео 6С 1750 GS 1639 км 16ч18'59" 100,5 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Акиле Варци / Италия Карло Канавеси Алфа Ромео 6С 1750 GS 16ч29'51" 99,3 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Джузепе Кампари / Италия Атилио Маринони Алфа Ромео 6С 1750 GS 16ч59'53" 96,4 км/ч
1931 Gouden medaille.svg Германия Рудолф Карачола / Германия Вилхелм Себастиан Мерцедес Бенц SSK 1635,5 км 16ч10'10" 101,1 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джузепе Кампари / Италия Атилио Маринони Алфа Ромео 6С 1750 GS 16ч21'17" 100 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Джузепе Моранди / Италия Аркимеде Роса ОМ 665 SSMM 16ч28'35" 99,2 км/ч
1932 Gouden medaille.svg Италия Баконин Борцакини / Италия Амедео Бинями Алфа Ромео 8С 2300 1639,7 км 14ч55'19" 109,9 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Карло Феличе Троси / Италия Антонио Бривио Алфа Ромео 8С 2300 15ч10'59" 108 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Луиджи Скарфиоти / Италия Гуидо Д'Иполито Алфа Ромео 6С 1750 GS 15ч44'41" 104 км/ч
1933 Gouden medaille.svg Италия Тацио Нуволари / Италия Дечимо Компаньони Алфа Ромео 8С 2300 1650 км 15ч11'50" 108,6 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Карло Кастелбарко / Италия Франко Кортезе Алфа Ромео 8С 2300 15ч38'22" 105,5 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Пиеро Таруфи / Италия Аурелио Куараноти Алфа Ромео 8С 2300 16ч00'57" 103 км/ч
1934 Gouden medaille.svg Италия Акиле Варци / Италия Амедео Бинями Алфа Ромео 8С 2600 1615,7 км 14ч08'05" 114,3 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Тацио Нуволари / Италия Еудженио Сиена Алфа Ромео 8С 2300 14ч16'58" 113,1 км/ч
Bronzen medaille.svg Монако Луи Широн / Италия Аркимеде Роса Алфа Ромео 8С 2600 15ч24'00" 104,9 км/ч
1935 Gouden medaille.svg Италия Карло Пинтакуда / Италия Алесандро Дела Стуфа Алфа Ромео 8С 2900В 1615,7 км 14ч04'47" 114,8 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Марио Тадини / Италия Леополдо Киари Алфа Ромео 8С 2600 14ч46'38" 109,3 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Джани Баталя / Италия Джузепе Туфанели Алфа Ромео 8С 2600 15ч04'08" 107,2 км/ч
1936 Gouden medaille.svg Италия Антонио Бривио / Италия Карло Онгаро Алфа Ромео 8С 2900А 1597 км 13ч07'51" 121,6 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джузепе Фарина / Италия Стефано Меаца Алфа Ромео 8С 2900А 13ч08'23" 121,5 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Карло Пинтакуда / Италия Алдо Стефани Алфа Ромео 8С 2900А 13ч44'17" 116,2 км/ч
1937 Gouden medaille.svg Италия Карло Пинтакуда / Италия Париде Мамбели Алфа Ромео 8С 2900А 1640 км 14ч17'32" 114,7 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джузепе Фарина / Италия Стефано Меаца Алфа Ромео 8С 2900А 14ч35'11" 112,4 км/ч
Bronzen medaille.svg САЩ Лори Шел / Франция Рене Кариер Делайе 135 MS 14ч54'55" 110 км/ч
1938 Gouden medaille.svg Италия Клементе Биондети / Италия Алдо Стефани Алфа Ромео 8С 2900В 1621,3 км 11ч58'29" 135,4 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Карло Пинтакуда / Италия Париде Мамбели Алфа Ромео 8С 2900В 12ч00'31" 135 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Пиеро Дузио / Италия Роландо Бонинсени Алфа Ромео 8С 2900В 12ч37'31" 128,4 км/ч
1940 Gouden medaille.svg Германия Хушке фон Ханщайн / Германия Вилхелм Себастиан БМВ 328 1486 км* 8ч54'46" 166,7 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джузепе Фарина / Италия Париде Мамбели Алфа Ромео 6С 2500 9ч10'16" 162 км/ч
Bronzen medaille.svg Германия Адолф Брудес / Германия Ралф Рьозе БМВ 328 9ч13'27" 161,1 км/ч
1947 Gouden medaille.svg Италия Клементе Биондети / Италия Емилио Романо Алфа Ромео 8С 2900В 1827 км 16ч16'39" 112,2 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Тацио Нуволари / Италия Франческо Карена Чизиталия 202 SMM 16ч32'35" 110,4 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Инико Бернабеи / Италия Тулио Пачини Чизиталия 202 MM 16ч38'17" 109,8 км/ч
1948 Gouden medaille.svg Италия Клементе Биондети / Италия Джузепе Навоне Ферари 166 S 1830 км 15ч05'44" 121,2 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Алберто Комирато / Италия Лия Комирато Дюма Фиат 1100 S 16ч33'08" 110,6 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Франческо Апруци / Италия Анджело Апруци Фиат 1100 S 16ч52'30" 108,4 км/ч
1949 Gouden medaille.svg Италия Клементе Биондети / Италия Еторе Салани Ферари 166 ММ 1593 км 12ч07'05" 131,5 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Феличе Бонето / Италия Франческо Касани Ферари 166 ММ 12ч35'07" 126,7 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Франко Рол / Италия Винченцо Рикиеро Алфа Ромео 6С 2500 12ч51'10" 124 км/ч
1950 Gouden medaille.svg Италия Джанино Марцото / Италия Марко Кросара Ферари 195 S 1682,5 км 13ч39'20" 123,2 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Теодоро Серафини / Италия Еторе Салани Ферари 195 S 13ч46'53" 122,1 км/ч
Bronzen medaille.svg Аржентина Хуан Мануел Фанджо / Италия Аугусто Занарди Алфа Ромео 6С 2500 14ч02'05" 119,9 км/ч
1951 Gouden medaille.svg Италия Руиджи Вилорези / Италия Паскуале Касани Ферари 340 Америка 1564 км 12ч50'18" 121,8 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джовани Брако / Италия Умберто Малиоли Ланча Аурелия В20-2000 13ч10'14" 118,7 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Пиеро Скоти / Италия Амос Руспаджари Ферари 212 Експорт 13ч22'04" 117 км/ч
1952 Gouden medaille.svg Италия Джовани Брако / Италия Алфонсо Ролфо Ферари 250 S 1564 км 12ч09'45" 128,6 км/ч
Zilveren medaille.svg Германия Карл Клинг / Германия Ханс Кленк Мерцедес-Бенц 300 SL 12ч14'17" 127,8 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Луиджи Фаджоли / Италия Винченцо Борги Ланча Аурелия В20-2000 12ч40'05" 123,4 км/ч
1953 Gouden medaille.svg Италия Джанино Марцото / Италия Марко Кросара Ферари 340 Америка 1512 км 10ч37'19" 142,3 км/ч
Zilveren medaille.svg Аржентина Хуан Мануел Фанджо / Италия Джулио Сала Алфа Ромео 6С 3000 СМ 10ч49'03" 139,8 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Феличе Бонето / Италия У. Перуци Ланча D20 11ч07'40" 135,9 км/ч
1954 Gouden medaille.svg Италия Алберто Аскари Ланча D24 1597 км 11ч26'10" 139,6 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Виторио Марцото Ферари 500 Мондиал 12ч00'01" 133,1 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Луиджи Мусо / Италия Аугусто Цока Мазерати A6GCS/53 12ч00'10" 133,1 км/ч
1955 Gouden medaille.svg Великобритания Стърлинг Мос / Великобритания Денис Дженкинсън Мерцедес-Бенц 300 SLR 1597 км 10ч07'48" 157,7 км/ч
Zilveren medaille.svg Аржентина Хуан Мануел Фанджо Мерцедес-Бенц 300 SLR 10ч39'33" 149,9 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Умбирто Малиоли / Италия Лучано Монтеферарио Ферари 118 LM 10ч52'47" 146,8 км/ч
1956 Gouden medaille.svg Италия Еудженио Кастелоти Ферари 290 ММ 1597 км 11ч37'10" 137,4 км/ч
Zilveren medaille.svg Великобритания Питър Колинс / Великобритания Луис Клементаски Ферари 860 Монца 11ч49'28" 135,1 км/ч
Bronzen medaille.svg Италия Луиджи Мусо Ферари 860 Монца 12ч11'49" 131 км/ч
1957 Gouden medaille.svg Италия Пиеро Таруфи Ферари 315 S 1597 км 10ч29'47" 152,6 км/ч
Zilveren medaille.svg Германия Волфганг фон Трипс Ферари 315 S 10ч30'48" 151,9 км/ч
Bronzen medaille.svg Белгия Оливие Жендебиен / Белгия Жак Ваше Ферари 250 GT Берлинета TDF 10ч35'53" 150,7 км/ч

* Провежда се на 165-километрово трасе, на което се правят 9 обиколки и носи името Голяма награда на Бреша.

Брой победи - пилоти и навигатори[редактиране | edit source]

В списъка с победите присъстват и навигаторите, защото те са и механици и често победата се дължи и на техните познания и работа. Пилотите са отбелязани с удебелен шрифт, а навигаторите - с наклонен.

Пилот Gouden medaille.svg Zilveren medaille.svg Bronzen medaille.svg
1. Италия Клементе Биондети 4 0 0
2. Италия Тацио Нуволари 2 2 0
3. Италия Джузепе Кампари 2 1 1
= Италия Карло Пинтакуда 2 1 1
5. Италия Джанино Марцото 2 0 0
= Италия Амедео Бинями 2 0 0
= Италия Джулио Рампони 2 0 0
= Италия Марко Кросара 2 0 0
9. Италия Париде Мамбели 1 2 0
10. Италия Акиле Варци 1 1 1
= Италия Джузепе Моранди 1 1 1
12. Италия Антонио Бривио 1 1 0
= Италия Джовани Брако 1 1 0
= Италия Еторе Салани 1 1 0
= Италия Паскуале Касани 1 1 0
16. Италия Пиеро Таруфи 1 0 1
= Италия Алдо Стефани 1 0 1
18. Италия Алберто Аскари 1 0 0
= Италия Баконин Борцакини 1 0 0
= Италия Еудженио Кастелоти 1 0 0
= Италия Луиджи Вилорези 1 0 0
= Германия Рудолф Карачола 1 0 0
= Великобритания Стърлинг Мос 1 0 0
= Италия Фердинандо Миноя 1 0 0
= Германия Хушке фон Ханщайн 1 0 0
= Италия Алесандро Дела Стуфа 1 0 0
= Италия Алфонсо Ролфо 1 0 0
= Италия Батиста Гуидоти 1 0 0
= Германия Валтер Баумер 1 0 0
= Германия Вилхелм Себастиан 1 0 0
= Великобритания Денис Дженкинсън 1 0 0
= Италия Дечимо Компаньони 1 0 0
= Италия Джузепе Навоне 1 0 0
= Италия Емилио Романо 1 0 0
= Италия Карло Онгаро 1 0 0

Брой победи - конструктори[редактиране | edit source]

Марка Gouden medaille.svg Zilveren medaille.svg Bronzen medaille.svg
1. Италия Алфа Ромео 11 11 10
2. Италия Ферари 8 5 4
3. Германия Мерцедес-Бенц 2 2 0
4. Италия ОМ 1 3 2
5. Италия Ланча 1 1 3
6. Германия БМВ 2 0 0
7. Италия Фиат 0 1 1
= Италия Чизиталия 0 1 1
9. Франция Делайе 0 0 1
= Италия Мазерати 0 0 1

Рали Миле Миля[редактиране | edit source]

Год. Пилот/Навигатор Автомобил Дистанция Време Ср. скорост
1958 Gouden medaille.svg Италия Луиджи Тарамацо / Италия Джовани Джерино Ферари 250 GT 1593 км
(83,5 км)*
55'02" 91 км/ч
Zilveren medaille.svg Германия Луиджи Вилоти / Италия Армандо Зампиеро Ферари 250 GT 56'27"
Bronzen medaille.svg Германия Паул-Ернст Щреле / Швейцария Хайни Валтер Порше 356А 57'18"
1959 Gouden medaille.svg Италия Карло Марио Абате / Италия Джани Балцарини Ферари 250 GT 1453,3 км
(188 км)*
2ч06'16" 89,3 км/ч
Zilveren medaille.svg Франция Жан Гише / Германия Герхарт Хапел Ферари 250 GT 2ч09'24"
Bronzen medaille.svg Франция Жан Пиер Шилд / Италия Пекорино Ферари 250 GT 2ч10'52"
1961 Gouden medaille.svg Швеция Гунар Андерсон / Швеция Чарли Ломандер Ферари 250 GT 1576 км
(388,8 км)*
3ч32'53" 109,6 км/ч
Zilveren medaille.svg Италия Джулио Кабианка / Италия Пиерджорджо Проволо Ланча Фламиния Z 3ч39'06"
Bronzen medaille.svg Италия Алберико Качари / Италия Джанкарло Сала Ферари 250 GT 3ч40'06"

* В скоби е дължината на скоростната отсечка, на която няма ограничения и се засича времето.

Миле Миля Сторика[редактиране | edit source]

Маршрут[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д THE 24 MILLE MIGLIA HISTORIC RACES
  2. Tausend Meilen Nostalgie, сп. Ауто, Мотор унд Шпорт, брой 16 1977 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]