Министерство на младежта и спорта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Министерство на младежта и спорта (ММС) е българска държавна институция с ранг на министерство. Сградата на ММС (известна като Спортната палата) се намира на бул. „Васил Левски“ на кръстовището с ул. „Гурко“.

Функции[редактиране | edit source]

Министерството изготвя национални стратегии, национални и годишни програми за развитие на младежта и спорта.

ММС осъществява надзор върху дейността на спортните организации за спазването на Закона за младежта и спорта. Съвместно със спортните федерации и с Българския олимпийски комитет министерството осъществява финансирането на програма за подготовка и участие на българските спортисти на олимпийски игри. България е домакин на множество престижни турнири, европейски и световни първенства по различни видове спорт.

От името на държавата министерството периодично стимулира с различни награди спортисти, спортни специалисти и деятели, както и млади таланти в различни сфери на обществения живот. Особено внимание се отделя на развитието на спорта в училище и спорта в свободното време на децата и младежите, като една от най-добрите алтернативи на престъпността и наркоманиите. Министерството подпомага координацията и провеждането на Ученическите и Общостудентските игри и състезания, както и други младежки спортни дейности.

Приоритет в дейността на министерството са превенцията и контрола върху употребата на допинг в спорта, както и борбата против насилието и хулиганските прояви в спорта.

Министерството управлява спортните обекти и съоръжения държавна собственост, предоставени на ММС от Министерския съвет и формира стратегията за развитието на материално-техническата база за физическо възпитание, спорт и социален туризъм.

Структура[редактиране | edit source]

Сградата на ММС

Министър:

  • Евгения Раданова

Заместник-министри:

Съветник на министъра:

  • [[

Парламентарен секретар:

  • [

Началник на кабинета на министъра:

  • Николай Боршуков

Главен секретар:

  • [

ММС има 7 специализирани и 3 общоадминистративни дирекции:

  • Специализирана администрация:
    • Дирекция „Международни младежки програми“
    • Главна дирекция „Политика за младежта“
    • Дирекция „Държавна собственост“
    • Главна дирекция „Спорт за учащи и спорт в свободното време“
    • Дирекция „Научно и медицинско осигуряване“
    • Дирекция „Спорт за високи постижения“
    • Дирекция „Европейска координация и международна дейност“
  • Обща администрация:
    • Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“
    • Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“
    • Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

История[редактиране | edit source]

Върховният комитет за физическа култура и спорт е създаден през декември 1947 г. като подчинено на Министерския съвет учреждение. Той има за цел да ръководи държавните и обществените спортни организации в страната, както и да провежда проправителствена пропаганда и военна подготовка сред децата и младежите. В ръководството му участват със свои представители няколко министерства и казионни обществени организации.[2]

През 1968 г. комитетът е преобразуван в Комитет за младежта и спорта (КМС), като до 1971 г. има ранг на министерство. Негов председател по право е първият секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. КМС е закрит през 1976 г.[3]

В 85-ото правителство министерството е възстановено с министър Васил Иванов - Лучано, както и в 87-ото правителство с министър Свилен Емилов Нейков.

Политика[редактиране | edit source]

ММС подкрепя Българската федерация по електронен спорт и Община Варна за кандидатурата на морската столица за домакинство на Световните киберигри. България досега няколко пъти е вземала медали в тази най-нова дисциплина в историята на спорта.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йордан Йовчев стана заместник-министър на спорта - 24chasa.bg
  2. Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 59-60.
  3. Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 106.

Външни препратки[редактиране | edit source]