Министър-председател на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Министър-председател на България, неофициално премиер-министър или само премиер, е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България, от 1878 г. до днес.

Избира се непосредствено от Народното събрание и се освобождава пак от него.[1]

Княжество България (1878-1908)[редактиране | edit source]

Княжество България съществува от 1878 г. (веднага след получаване на самоуправление), до независимостта през 1908 г. с държавен глава княз.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Кабинет Правителство Бележки
Председатели на Министерския съвет
1879—1908
1 Todor Burmov.jpg Тодор Бурмов
(1834—1906)
17 юли 1879 6 декември 1879 Консервативна партия I. 1 [2][3]
2 Kliment tarnovski.jpg Митрополит Климент
(1841—1906)
6 декември 1879 7 април 1880 Консервативна партия I. 2 [4][5]
3 Драган Цанков.jpg Драган Цанков
(1828—1911)
7 април 1880 10 декември 1880 Либерална партия I. 3 [6][7][8]
4 Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843—1903)
10 декември 1880 9 май 1881 Либерална партия I. 4 [9][10]
5 Johann Casimir Ehrnrooth.jpg Казимир Ернрот
(1833—1913)
9 май 1881 13 юли 1881 безпартиен I. 5 [11][12]
Вакантен (13 юли 1881 — 5 юли 1882)
6 LSobolev.jpg Леонид Соболев
(1844—1913)
5 юли 1882 19 септември 1883 безпартиен I. 7 [13][14]
(3) Драган Цанков.jpg Драган Цанков
(1828—1911)
(2 мандат)
19 септември 1883 11 юли 1884 Либерална партия I. 8, 9
(4) Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843—1903)
(2 мандат)
11 юли 1884 21 август 1886 Либерална партия I. 10
(2) Kliment tarnovski.jpg Митрополит Климент
(1841—1906)
(2 мандат)
21 август 1886 24 август 1886 Консервативна партия I. 11
(4) Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843—1903)
(3 мандат)
24 август 1886 28 август 1886 Либерална партия I. 12
7 Radoslavof-bulgaria--secretsofbalkans00vopiuoft.png Васил Радославов
(1854—1929)
28 август 1886 10 юли 1887 Либерална партия I., II. 13 [15][16]
8 KonstantinStoilov.jpg Константин Стоилов
(1853—1901)
10 юли 1887 1 септември 1887 Консервативна партия I. 6, 14, 16 [17][18]
9 Stefan Stambolov.jpg Стефан Стамболов
(1854—1895)
1 септември 1887 31 май 1894 Народнолиберална партия I. 15 [19]
(8) KonstantinStoilov.jpg Константин Стоилов
(1853—1901)
(2 мандат)
31 май 1894 30 януари 1899 Народна партия I., II. 17
10 D.grekov.jpg Димитър Греков
(1847—1901)
30 януари 1899 13 октомври 1899 Народнолиберална партия I. 18 [20][21]
11 TodorIvanchov.jpg Тодор Иванчов
(1858—1906)
13 октомври 1899 25 януари 1901 Либерална партия I., II. 19, 20 [22]
12 Racho Petrov.jpg Рачо Петров
(1861—1942)
25 януари 1901 5 март 1901 безпартиен I. 21, 22 [23][24]
(4) Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843—1903)
(4 мандат)
5 март 1901 4 януари 1902 Демократическа партия I. 23
13 S.danev.jpg Стоян Данев
(1858—1949)
4 януари 1902 19 май 1903 Прогресивнолиберална партия I. 24, 25 [25]
(11) Racho Petrov.jpg Рачо Петров
(1861—1942)
(2 мандат)
19 май 1903 5 ноември 1906 безпартиен I. 26
14 DimitarPetkov.jpg Димитър Петков
(1858—1907)
5 ноември 1906 11 март 1907 Народнолиберална партия I. 27 [26]
15 DimitarStanchov.jpg Димитър Станчов
(1863—1940)
(к. м.)
12 март 1907 16 март 1907 безпартиен I. 28 [27]
16 PetarGudev.jpg Петър Гудев
(1863—1932)
16 март 1907 29 януари 1908 Народнолиберална партия I. 29 [28]
17 AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867—1938)
29 януари 1908 5 октомври 1908 Демократическа партия I. 30 [27]

Царство България (1908-1946)[редактиране | edit source]

Възниква непосредствено след обявената независимост на княжеството през 1908 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Кабинет Правителство Бележки
Председатели на Министерския съвет
1908—1946
17 AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867—1938)
5 октомври 1908 29 март 1911 Демократическа партия II. 31
18 Ivan Geshov.jpg Иван Гешов
(1849—1924)
29 март 1911 14 юни 1913 Народна партия I. 32 [29]
(13) S.danev.jpg Стоян Данев
(1858—1949)
(2 мандат)
14 юни 1913 17 юли 1913 Прогресивнолиберална партия I., II. 33
(7) Radoslavof-bulgaria--secretsofbalkans00vopiuoft.png Васил Радославов
(1854—1929)
(2 мандат)
17 юли 1913 21 юни 1918 Либерална партия I., II. 34, 35
(17) AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867—1938)
(2 мандат)
21 юни 1918 28 ноември 1918 Демократическа партия I., II. 36, 37
19 Teodor Teodorov.jpg Теодор Теодоров
(1859—1924)
28 ноември 1918 6 окомври 1919 Народна партия I., II. 38, 39 [30]
20 Al.stamboliiski.jpg Александър Стамболийски
(1879—1923)
6 октомври 1919 9 юни 1923 БЗНС I. 40 [31][32]
21 Altsankov.jpeg Александър Цанков
(1879—1959)
9 юни 1923 4 януари 1926 Демократически сговор I. 41, 42 [27]
22 Andrey Lyapchev 1930.jpg Андрей Ляпчев
(1866—1933)
4 януари 1926 29 юни 1931 Демократически сговор I., II., III. 43, 44, 45 [33]
(17) AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867—1938)
(3 мандат)
29 юни 1931 12 октомври 1931 Демократическа партия I. 46
23 N.mushanov.jpg Никола Мушанов
(1872—1951)
12 октомври 1931 19 май 1934 Демократическа партия I., II., III. 47, 48, 49 [34][27]
24 K.georgiev.jpg Кимон Георгиев
(1882—1969)
19 май 1934 22 януари 1935 Звено I. 50 [35][36]
25 Coat of Arms of Kingdom of Bulgaria (1927-1946).png Пенчо Златев
(1881—1948)
22 януари 1935 21 април 1935 безпартиен I. 51 [27]
26 Andrey Toshev.jpg Андрей Тошев
(1867—1944)
21 април 1935 23 ноември 1935 безпартиен I. 52 [27]
27 GeorgiKyoseivanov.jpeg Георги Кьосеиванов
(1884—1960)
23 ноември 1935 16 февруари 1940 безпартиен I., II. 53, 54, 55, 56 [37]
28 Богдан Филов.jpg Богдан Филов
(1883—1945)
16 февруари 1940 9 септември 1943 безпартиен I. 57, 58 [38]
- Coat of Arms of Kingdom of Bulgaria (1927-1946).png Петър Габровски
(1898—1945)
(к. м.)
9 септември 1943 14 септември 1943 безпартиен I. [27]
29 Coat of Arms of Kingdom of Bulgaria (1927-1946).png Добри Божилов
(1884—1945)
14 септември 1943 1 юни 1944 безпартиен I. 59 [39]
30 Ivan Bagrianov.jpg Иван Багрянов
(1891—1945)
1 юни 1944 2 септември 1944 безпартиен I. 60 [40][27]
31 Konstantin Muraviev.jpg Константин Муравиев
(1893—1965)
2 септември 1944 9 септември 1944 БЗНС I. 61 [27]
(24) K.georgiev.jpg Кимон Георгиев
(1882—1969)
(2 мандат)
9 септември 1944 23 ноември 1946 Звено I., II. 62, 63

Народна република България (1946-1990)[редактиране | edit source]

Възниква на 15 септември 1946 г. и датира до 15 ноември 1990 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Кабинет Правителство Бележки
Председател на Министерския съвет
1946—1990
32 Georgi Dimitrov.jpg Георги Димитров
(1882—1949)
23 ноември 1946 2 юли 1949 БКП I., II. 65 [41]
33 V.kolarov.jpg Васил Коларов
(1877—1950)
2 юли 1949 23 януари 1950 БКП I., II. 66 [42][43]
34 Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg Вълко Червенков
(1900—1980)
3 февруари 1950 17 април 1956 БКП I., II. 67 [44]
35 Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg Антон Югов
(1904—1991)
17 април 1956 19 ноември 1962 БКП I., II., III. 68, 69 [27]
36 Todor Živkov (fototeca.iiccr.ro).jpg Тодор Живков
(1911—1998)
19 ноември 1962 7 юли 1971 БКП I., II. 71, 70 [45]
37 Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg Станко Тодоров
(1920—1996)
7 юли 1971 16 юни 1981 БКП I., II. 72, 73 [46][47]
38 Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg Гриша Филипов
(1919—1994)
16 юни 1981 21 март 1986 БКП I. 74 [27]
39 Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg Георги Атанасов
(род. 1933)
21 март 1986 3 февруари 1990 БКП I., II. 75 [27]
40 Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg Андрей Луканов
(1938—1996)
3 февруари 1990 7 декември 1990 БСП I. 76, 77 [48]

Конституционна история[редактиране | edit source]

На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27-ми октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.

—Кимон Георгиев

Същия ден премиер-министъра депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, и председателят на победилата в изборите БРП (к) Георги Димитров е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха” край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от конституцията и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.

На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.”

На 18 януари прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП д-р Иван Пашов и Власи Власовски и от БЗНСНиколай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателя представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост”, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.

На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на Събранието д-р Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието д-р Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.”

Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ и на парламентарните групи на БКП и БЗНС народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.

На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.

Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.

Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.

Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.

По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.”

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита неговата програма.

Република България (1990-)[редактиране | edit source]

Възниква след обявяване за независима Република България (15 ноември 1990 г.)

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Кабинет Правителство Бележки
Председател на Министерския съвет
1990—1991
41 Димитър Попов
(род. 1927)
7 декември 1990 8 ноември 1991 безпартиен I., II. 78 [27]
Министър-председател
1991-
42 Dimitrov.JPG Филип Димитров
(род. 1955)
8 ноември 1991 30 декември 1992 СДС I. 79 [49][50]
43 L.berov.jpg Любен Беров
(1925—2006)
30 декември 1992 17 октомври 1994 безпартиен I. 80 [27]
44 Ренета Инджова
(род. 1953)
(к. м.)
17 октомври 1994 25 януари 1995 безпартиен I. 81 [51][27]
45 Жан Виденов
(род. 1959)
25 януари 1995 13 февруари 1997 БСП I. 82 [52]
46 Стефан Софиянски
(род. 1951)
(к. м.)
13 февруари 1997 21 май 1997 СДС I. 83 [53][54]
47 Ivan Kostov in the Parliament 2012.jpg Иван Костов
(род. 1949)
21 май 1997 24 юли 2001 СДС I. 84 [55][56]
48 Simeon II of Bulgaria.jpg Симеон Сакскобургготски
(род. 1937)
24 юли 2001 17 август 2005 НДСВ I. 85 [57][58]
49 Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg Сергей Станишев
(род. 1966)
17 август 2005 27 юли 2009 БСП I. 86 [59][60]
50 BBorisov EPP Summit March 2011.jpg Бойко Борисов
(род. 1959)
27 юли 2009 13 март 2013 ГЕРБ I. 87 [61][62]
51 Marin Raykov Bulgarian Acting PM 2013.jpg Марин Райков
(род. 1960)
(к. м.)
13 март 2013 29 май 2013 безпартиен I. 88
52 Пламен Орешарски
(род. 1960)
29 май 2013 БСП I. 89

Вижте също[редактиране | edit source]

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Конституция на България. Ст. 84
  2. Тодор Бурмов. // 2012-09-08. Посетен на 2012-10-18. http://www.webcitation.org/6BVjw711D
  3. Тодор Бурмов. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjw711D
  4. Васил Друмев. // 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ
  5. Биография. Nordisk Familjebok, 1907.
  6. Биография. // Nordisk Familjebok. Посетен на 1920. http://runeberg.org/nfcj/0130.html
  7. ДРАГАН ЦАНКОВ. // Стилиян Чилингиров, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN
  8. ДРАГАН ЦАНКОВ — НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ. // Мария Узунова, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjznhyP
  9. Петко Каравелов. //
  10. Петко Каравелов. // Koprivshtitza.com, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVk0T87t
  11. Ehrnrooth, Johan Casimir. // Biografiakeskus. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  12. Biografie. // Nordisk Familjebok, 1907. с. 43.
  13. Соболев, Леонид Николаевич.
  14. Ташо Ташев. Министрите на България 1879-1999. // АИ «Проф. Марин Дринов», 1999.
  15. Vasil Radoslavov. // Who's Who in First World War. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  16. Василь Радославов. // hrono.ru. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  17. Биография. Nordisk Familjebok, 1918. с. 95.
  18. Георги Кокеров.. СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ. // tripod.com. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  19. Стамболов Стефан.
  20. Д-р Димитър Панайотов Греков. // Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  21. Греков Димитр. // ЭСБЕ. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  22. Todor Ivanchov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  23. Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. София, 1939.
  24. Министрите на България 1879-1999. София, АИ «Проф. Марин Дринов», 1999. ISBN 978-954-430-603-8.
  25. Stoyan Danev. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  26. Борислав Гърдев.. ПАМЕТ ЗА ДИМИТЪР ПЕТКОВ. // liternet.bg. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-12.
  27. а б в г д е ж з и к л м н о п Prime ministers // Bulgaria. // Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-12.
  28. ДОКТОР ПЕТЪР ГУДЕВ — ПОЛИТИК И ДЪРЖАВНИК. Варна, LiterNet, 2002. ISBN 978-954-304-015-X.
  29. Ivan Geshov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  30. Teodor Teodorov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  31. John McClaughry.. Alexander Stambolisky. // cooperativeindividualism.org, 1997. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  32. Giacomo Brucciani.. Alexandăr Stambolijski. // esamizdat.it, 2003. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  33. Andrey Lyapchev. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  34. Nikola Mushanov, Bulgaria (1872-1951). // liberal-international.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  35. Кимон Георгиев.
  36. Кимон Георгиев – опит за портрет. // bg-history.info. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  37. Борислав Гърдев.. За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му. // Сп. «Палитра», 15.03.2009. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  38. Борислав Гърдев.. Богдан Филов — противоречивият. // argumenti.net. АРГУМЕНТИ. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  39. Dobri Bozhilov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  40. Bagrianov, Ivan Ivanov. // Seconde-Guerre.com. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  41. Биография Димитрова Георгия Михайловича. // БСЭ. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  42. Васил Коларов. //
  43. Vasil Kolarov. // Marxistischen Internetarchiv. Посетен на 2012-09-15.
  44. Chervenkov, Vulko. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  45. Тодор Живков. //
  46. Станко Тодоров.
  47. Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria. // The New York Times, December 20, 1996. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  48. Lukanov, Andrey. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  49. Dimitrov, Filip. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  50. PHILIP DIMITROV DIMITROV. // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  51. Ренета Инджова. // omda.bg. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  52. Жан Виденов. // ОМДА. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  53. Стефан Софиянски. // ОМДА. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  54. STEFAN ANTONOV SOFIANSKI. // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  55. IVAN KOSTOV. // Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  56. Иван Костов. // ОМДА. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  57. Simeon II. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  58. Simeon Sakskoburggotski. // Fundación CIDOB. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  59. Stanishev, Sergey. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  60. СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ. // Министерски съвет на Република България, 2005 Септември 09. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  61. Автобиография Бойко Борисова. // sofia.bg. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  62. Andrew Stevens.. From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria. // citymayors.com. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.

Външни препратки[редактиране | edit source]