Министерство на мините и подземните богатства

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Министерството на мините и подземните богатства (ММПБ) е министерство в България, съществувало в периода 1948 – 1950 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадено на 4 юни 1948 г. с указ № 902 въз основа на конституцията на Народна република България. В дейността му се включва планирането, ръководството и финансиране на проучвания за полезни изкопаеми, добиване, обогатяване и преработка на минерални горива, осигуряване на техническа безопасност на мините.

Структурата на министерството се състои от кабинет на министъра, административна служба, отдели – Кадри и техническо обучение, Инспекторат за техническа безопасност и следните отдели: Бюджетноконтролен, Планов, Производствен, Каптажи, минерални извори, кариери и солници, Финансово-стопански контрол, Снабдителен, Работническо снабдяване. На следващата година се закриват отделите Производствен, Каптажи, минерални извори, кариери и солници и Обогатяване на въглищата. Към министерството се създава Институт за техноложки проучвания и Ведомствен комитет за стандартизация, чиято цел е да одобрява стандартите на готовата продукция.

От 4 януари 1949 г. се прави реорганизация на министерството, като се създават централни ръководства, така наречените обединения, в които се включват минните предприятия според производствената си дейност. На 17 февруари 1950 г. министерството е слято с Министерство на индустрията и занаятите в Министерство на промишлеността с указ № 85[1].

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Министри на мините и подземните богатства 1948 – 1950[редактиране | редактиране на кода]

Име
(Роден-Починал)
Начало на мандата Край на мандата Дни на упр. Партия/Коалиция Правителство
1 Васил Павурджиев
(1897 – 1948)
11 декември 1947 5 януари 1948 25 БКП 65
2 Кирил Клисурски
(1906 – 1992)
5 януари 1948 20 януари 1950 746 БЗНС 65
3 Антон Югов[2]
(1904 – 1991)
20 януари 1950 17 февруари 1950 28 БКП 66

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987, с. 215
  2. Курсивът показва временно изпълняващ длъжността.