Минощица
| Минощица Μονόσπιτα | |
  Минощица  Минощица  Минощица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Негуш |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 45 m |
| Население | 795 души (2021 г.) |
Минощица (на гръцки: Μονόσπιτα, Моноспита, до 1926 година Μινόστιτσα, Миностица) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Сланица на 45 m надморска височина в западната част на Солунското поле, нa 10 km североизточно от град Негуш (Науса), на 10 km северозападно от Бер (Верия) и на 3 km от село Копаново (Копанос). През селото тече река Арапица.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век селото е в Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Монопита (Monopita), Берска епархия, живеят 280 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Минощица (Моноснита) живеят 170 българи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литощица (Моноспито) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[4] Според отчет на Солунската българска митрополия в Минощица работи българско училище с учител Сотир Гарелов от Нисия, Воденско.[5]
В 1910 година в Минощица (Μονόσπητον) има 240 жители екзархисти.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Минощица остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 132 мъже и 133 жени.[7] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Минощица (Μονόσπιτο) като село населено със „славяногласни елини“.[8] Според управляващия Солунската българска епархия архимандрит Евлогий местните първенци насила са накарани от гръцката власт да подпишат следната декларация:
| „ | Господин началник, долоподписаните селяни от с. Моножница, Берско, покорно Ви заявяваме, че от днес нататък признаваме старата си народност в която сме се възпитали още от млади години, и която желаем да запазим като най-голяма светиня; тъй като недавна, против желанието ни, с разни преми и непоносими мъчения от български орди, ние, като просто люде, склонихме на исканията на тези орди, без да разберем, че изпадаме в измама...[9] | “ |
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Монопище (Монопиште) има 30 къщи християни славяни.[10]
В 1924 година в селото са заселени 157 тракийски гърци, бежанци от България.[1] В 1928 година Минощица е смесено (местно-бежанско[7]) селище с 8 бежански семейства и 32 жители бежанци.[11]
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[12]
Землището на селото е много плодородно, тъй като цялото се напоява. Произвеждат се овошки, предимно праскови, както и по-малко памук и пшеница.[1]
Църквата в Минощица, строена около 1850 година, се казва „Свети Николай и Света Мавра“ и селото празнува на Никулден 6 декември и на Света Мавра – 3 май. Футболният отбор се казва Елпида (Надежда). В селото има силогос Агия Мавра.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 265[1] | 265[1] | 541[1] | 766[1] | 864[1] | 941[1] | 929[1] | 929[1] | 969[1] | 916 | 897 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Минощица
Димитрис Гесиос (Δημήτρης Γκέσιος, р. 1948), гръцки футболист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр.412
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183-184.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
