Минусинска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минусинска котловина
54° с. ш. 91.5° и. д.
Местоположение на картата на Русия Хакасия
Общи данни
Местоположение Русия
Хакасия
Красноярски край
РекиЕнисей, Абакан, Оя, Туба
Инфраструктура
СелищаАбакан, Минусинск, Черногорск

Минусѝнската котловина (Хакаско-Минусинска котловина) (на руски: Минусинская котловина, Хакасско-Минусинская котловина) е котловина разположена в югозападната част на Красноярски край и източната част на Република Хакасия в Русия. На юг е ограничена от планината Западни Саяни, на запад – от Абаканския хребет, на север – от разклоненията на Кузнецки Алатау и на изток – от разклоненията на планината Източни Саяни.[1]

Релефът е предимно равнинен, разчленен от долините на реките. Надморската височина варира от 200 – 300 до 700 m. Основата на котловината и отделни ниски височини в нея са изградени от шисти, пясъчници, конгломерати, мергели, варовици, а също в по.малка степен туфи, порфирити и сиенити с палеозойска възраст, които в по-ниските участъци са препокрити от пясъци, глини и льос.[1]

Климатът е рязко континентален, на места засушлив. Средна януарска температура от –16 °C до –20,5 °C, средна юнска – от 18,2 °C до 19,6 °C. През зимата се наблюдават студове до –52 °C, а през лятото температурата понякога се повишава до 45 °C. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 150 – 160 дни. В централните ѝ части годишната сума на валежите е 240 – 270 mm, а по периферията до 450 – 500 mm, като почти 2/3 от тях падат през лятото. Основната река в котловината е Енисей със своите притоци – Абакан, Оя, Туба и др. Множество пресни и солени езера (Тагарско, Солено и др.).[1]

Почвите и растителната покривка се изменят от центъра към перифериата ѝ. В централните части, в най-ниските участъци, върху кафяви и южни черноземни почви са развити няколко вида степи в зависимост от преобладаващата в тях тревиста растителност (Абаканска, Койбалска, Уйбатска и др.). По периферията ѝ върху обикновени и излужени черноземни почви и тук-таме сиви горски почви са развити ливадните степи, редувайки се с малки горички от бреза, сибирска лиственица, понякога бор и осика.[1]

Минусинската котловина е един от важните селскостопански райони на Южен Сибир. Пригодните за земеделие участъци са разорани. Развива се и овощарство и зеленчукопроизводство, месо-млечно животновъдство и коневъдство. Разработват се находища на желязна руда, каменни въглища и др.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Национален атлас на Русия – Минусинска котловина[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]