Минуций Феликс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Марк Минуций Феликс (на латински: Marcus Minucius Felix) е латински говорящ апологет (защитник с речи) през късния 2 и началото на 3 век сл.н.е., вероятно през 150-270 г. сл.н.е.

В своето писание, диалога „Octavius“ той защитава християнството от нападките на паганите (езичниците).

Произлиза от род Минуции. Като млад става християнин и е дошъл от Северна Африка в Рим, където работел като успешен юрист.

Издания[редактиране | edit source]

  • Jean Beaujeu, Minucius Felix. Octavius. Les Belles Lettres, Paris 1964.
  • Bernhard Kytzler, M. Minuci Felicis Octavius. Teubner, 2. Auflage, Stuttgart 1992, ISBN 3-8154-1539-X.

Литература[редактиране | edit source]

  • Carl Becker (Philologe), Der „Octavius“ des Minucius Felix. Heidnische Philosophie und frühchristliche Apologetik. Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, München 1967.
  • Christiane Ingremeau, Minucius Felix et ses sources. Le travail de l’écrivain. In: Revue des études augustiniennes et patristiques 45, 1999, S. 3–20.
  • Bernhard Kytzler, Minucius Felix. In: Gerhard Krause, Gerhard Müller (Theologe), Theologische Realenzyklopädie, Bd. 23, Berlin u. a. 1994, S. 1–3, ISBN 3-11-013854-9.
  • Pieter G. van der Nat, Zu den Voraussetzungen der christlichen lateinischen Literatur: Die Zeugnisse von Minucius Felix und Laktanz. Manfred Fuhrmann, Christianisme et formes littéraires de l’antiquité tardive en occident. Fondation Hardt, Genf 1977, S. 191–234.

Външни препратки[редактиране | edit source]