Минчо Минчев (цигулар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Минчо Минчев.
| Минчо Минчев | |
| български цигулар | |
 | |
| Роден |
17 септември 1950 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | цигулка |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Минчо Николаев Минчев е български цигулар и музикален педагог, професор.
Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 септември 1950 г. в квартал Бичкиня в Габрово. Баща му е уважаваният д-р Николай Минчев. Любител на музиката, бащата заразява с тази страст своя син. От най-ранна възраст Минчо започва да изучава цигулка под ръководството на Петър Чаракчиев. На 9-годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт в залата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.
Продължава образованието си в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, София като ученик на проф. Емил Камиларов, при когото продължава да следва и в Българската държавна консерватория в София.
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
За блестящи постижения е изпратен от Министерството на културата на двугодишна специализация при световноизвестния цигулков педагог Ифра Нийман в Лондон.
Минчо Минчев печели 3 първи награди на конкурса „Карл Флеш“ в Лондон – награда на журито, награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на музика на Бетховен. Става лауреат на международните авторитетни конкурси „Виенявски“ (Полша) и „Паганини“ (Италия). След тези призове дъщерята на големия цигулар от началото на ХХ век Йозеф Сигети му предоставя за 2 години цигулка „Гуарнери“, принадлежаща на нейния баща.
През 1977 г. специално за него българската държава купува цигулка „Страдивари - барон Витгенщайн“, изработена от големия италиански майстор през 1716 г.
Минчо Минчев е бил солист на световноизвестни оркестри като: Лондонската кралска филхармония, Амстердамския симфоничен оркестър, Санктпетербургската филхармония, Дрезденската филхармония, Женевския радиоцентър, Букурещката филхармония, Атинската филхармония, Истанбулската филхармония, Анкарската филхармония.
Сред световноизвестните диригенти, с които е партнирал, са сър Невил Маринър, сър Александър Гибсън, Джон Елиът Гардинър, Ленърд Слаткин.
Изяви[редактиране | редактиране на кода]
Репертоарът на Минчо Минчев е огромен и разнообразен. В него са включени и много композиции, написани специално за него. Има множество реализирани записи. Участва като член на жури на множество национални и международни конкурси. Близо 2 десетилетия проф. Минчо Минчев е прославен и много търсен педагог заради неговата всеотдайност и активното му участие в цялостното развитие на младите цигулари, имащи късмета да работят с него.
Освен че е носител на награди от конкурси, Минчо Минчев е определен за Музикант на годината от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР.
През 1990 г. е избран за професор в Университета за изкуства „Фолкванг“[1] в град Есен, Германия.
Въпреки че през последните 20 г. проф. Минчо Минчев не живее в България, присъствието му в музикалния живот на страната продължава да бъде активно. Той води многобройни майсторски класове в София, на международните фестивали „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, „Аполония“ в Созопол, „Дни на камерната музика“ в родния му град Габрово.
Други дейности[редактиране | редактиране на кода]
- Председател на фондация „Панчо Владигеров“[2].
- Председател на Международното жури по цигулка на Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“[3].
- Артистичен директор на Международната лятна музикална академия „Варненско лято“.
- Води майсторски класове в много страни от Европа, Америка, Азия и Австралия.
- Член на Управителния съвет на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“.
Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]
- Първият български цигулар, награждаван на почти всички международни конкурси
- Първият български цигулар, концертирал във всички континенти, без Антарктида
- Първият български цигулар, свирещ на цигулка „Страдивариус“
- Първият български цигулар, свирил с най-големите оркестри и диригенти
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Екатерина Дочева, „Неметодично за Минчo“, в-к „Култура“, бр. 36 (2147), 15 септември 2000
- Юлиана Алексиева, „Минчо Минчев - толкова много любов!“, в-к „Култура“, бр. 40 (2151), 13 октомври 2000
- Екатерина Дочева, „Интерпретаторски послания чрез класически текст“ Архив на оригинала от 2004-12-22 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 9, 27 февруари 2004
- „Минчо Минчев на 60“, в-к „Култура“, бр. 31 (2604), 17 септември 2010
- Интервюта
- „Минчо Минчев: Аз съм най-суровият критик на това, което правя“ Архив на оригинала от 2018-12-06 в Wayback Machine., интервю на Мая Паскова, в-к „BG Север“, бр. 18, 15 май 2009
- Приемствеността в музиката – разговор със знаменития български цигулар проф. Минчо Минчев, cherga.bg, 10 януари 2013
|
