Мин (език)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хокиен Минан Теочю Минан Лейжоу Минан
Хайнанесе Минан Пуксиан Мин Доон
Мин Жон Мин Бей Шаойан Минбей
Мин (Mǐn или Miin[1]) (традиционен китайски: 閩語; опростен китайски: 闽语; пинин: Mǐn yǔ; БУДЗ: Bân gú; БУЦ: Mìng ngṳ̄) е името на широка група от китайски езици, често означавани като мин диалекти.[2]
Говорят се от 60 милиона души в южно-източната китайска провинция Фудзиен, както и емигранти от тази провинция в Гуандун (около Чаоджоу-Суатоу или Чаошан област и на полуострова Лейджоу), Хайнан, 3 окръга в Южен Джъдзян и архипелаг Джоушан извън Нинбо, както и в Тайван. Има също много китайци, говорещи мин, в страни от Югоизточна Азия.
Най-разпространеният говорен вариант на мин е хокиен, който включва тайвански и амой и други диалекти. Диалектите мин запават много от архаичните произношения на старокитайски и среднокитайски.
Бележки [редактиране]
- ↑ Двойното ii представя спащия тон в мандарин, като в провинция Шаанси.
- ↑ Jerry Norman, Chinese. Cambridge language surveys., Cambridge University Press, 1988, ISBN 0521296536
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Min Chinese“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
