Мин (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на основните видове Мин
    Хокиен Минан     Теочю Минан     Лейжоу Минан
    Хайнанесе Минан     Пуксиан     Мин Доон
    Мин Жон     Мин Бей     Шаойан Минбей

Мин (Mǐn или Miin[1]) (традиционен китайски: 閩語; опростен китайски: 闽语; пинин: Mǐn yǔ; БУДЗ: Bân gú; БУЦ: Mìng ngṳ̄) е името на широка група от китайски езици, често означавани като мин диалекти.[2]

Говорят се от 60 милиона души в южно-източната китайска провинция Фудзиен, както и емигранти от тази провинция в Гуандун (около Чаоджоу-Суатоу или Чаошан област и на полуострова Лейджоу), Хайнан, 3 окръга в Южен Джъдзян и архипелаг Джоушан извън Нинбо, както и в Тайван. Има също много китайци, говорещи мин, в страни от Югоизточна Азия.

Най-разпространеният говорен вариант на мин е хокиен, който включва тайвански и амой и други диалекти. Диалектите мин запават много от архаичните произношения на старокитайски и среднокитайски.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Двойното ii представя спащия тон в мандарин, като в провинция Шаанси.
  2. Jerry Norman, Chinese. Cambridge language surveys., Cambridge University Press, 1988, ISBN 0521296536
Уикипедия

Уикипедия съдържа раздел
на Мин Нан език
zh-min-nan:Thâu-ia̍h

Уикипедия

Уикипедия съдържа раздел
на Мин Донг език
cdo:Tàu Hiĕk

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Min Chinese“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.