Миома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Миома
снимка на миома
снимка на миома
Миома в Общомедия

Миомата на матката (на латински: Myoma uteri), (на английски: Myoma, Uterine fibroid)[1], наречена още Фиброма, е доброкачествен тумор.

Описание[редактиране | edit source]

Миомата на матката засяга 1/4 от жените, преминали едва 30-годишна възраст. С възрастта, нараства броят на заболелите: повече от 50% от всички гинекологични операции по света са на Миоми. И ако в началото на ХХ век, болестта обикновено се наблюдава при жени над 40, сега се наблюдава и при 25-годишни и дори деца.

Знае се, че миомата е хормонозависим тумор, чийто растеж се стимулира от естрогените. Тези хормони обаче не са отговорни за възникването на тумора.

Причината за миома може да се окаже аборт, ако кюретажа повреди вътрешната стена на матката, което изостря възпалителния процес, както и операции на тазовите органи, включително цезарово сечение. Друг важен фактор е генетичната предразположеност има случаи, когато баба, майка и дъщеря страдат от същата форма на миома. Забелязано е, че в тези семейства, близки роднини, включително мъже, които имат различни туморни процеси. Но въпреки това фамилната предразположеност за миома не е доказана.

Симптоми[редактиране | edit source]

Симптомите са силно зависими от размера и местоположението на Възела. Ако миомата е окръглена, и дори при набор от възли, които са на повърхността на тялото на матката, в първите стадии оплаквания може да няма. Но след като туморът е голям, тя започва да натиска пикочния мехур, ректума, което води до често уриниране, запек, теглеща болка и тежест в корема, нарушения на менструалния цикъл и др.

Схема на различни видове миоми:
А = субсерозна миома
B = интрамурална миома
C = субмукозна миома
D = крачеста субмукозна миома
E = фиброма в стадий на насценди
F = интралигаментална миома

Ако Възлите нарастват (понякога достигат до десет килограма!) излизат извън рамките на таза, жена може да ги напипва с ръка. Отделните възли могат да имат крачета (стволови) - тесни в основата, те често са усукани и прещъпнати. Това винаги е опасно!

Възлите разположени между маточните мускули или в маточната кухина, често има смущение на менструалния цикъл – той е болезнен, с продължителност до 7 дни или повече. Понякога след менструация за същия период продължава зацапване, кървене.

В някой случаи миомните възли, намиращи се в кухината на матката, могат да излязат ("родят") през влагалището. Ако миомата съответства на 12 седмична бременност и води до нарушения на функциите на органите в малкия таз, без хирургическа намеса няма да мине. Ако след настъпване на менопаузата миоми не се появят, но в този период възникне менструално кръвотечение, трябва незабавно да посетите лекар – възможно да е злокачествен тумор.

Видове миоми[редактиране | edit source]

  • субсерозни - обикновено се развиват от външната част на маточната мускулатура и продължават своя растеж извън матката, т.е. към коремната кухина и в този случай отвън те са покрити с перитонеум
  • интрамурални - те се развиват в рамките на самата маточна стена и водят до нейното значително уголемяване, те са и най-честата форма на миомни възли
  • субмукозни - тези възли се развиват към маточната кухина и са покрити с маточна лигавица, те най-често водят до по-сериозните симптоми на заболяването като значителното кървене; освен това именно те най-често се свързват с прояви на безплодие и аборт[2]

Усложнения[редактиране | edit source]

Могат да се наблюдават следните усложнения:

  • инфекциозни – ендометрит, аднексит;
  • механични – торзия на миомния възел, компресия на съседни органи;
  • дистрофични промени – в миомния възел може да настъпи оток, некроза, кистозна дегенерация, хиалинизация, калцификация;
  • злокачествени промени – саркоматозна дегенерация;
  • усложнения по време на бременност и раждане – аборт, неправилни предлежания, препятствие в родовия канал, родова слабост.

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението зависи от възрастта на жената, локализацията, големината на миомния възел и от симптоматиката.

При жени, при които миомата не нараства и протича безсимптомно не се налага лечение. Това се отнася особено за жени, които навлизат в менопауза. Извършват се контролни прегледи на всеки 6 месеца.

Лечението бива консервативно и оперативно.

Консервативното лечение е насочено към спиране на кръвозагубата и премахване на анемията, обезболяване и намаляване на размера на миомния възел. Провежда се хормонално лечение с цел блокиране на функцията на яйчниците.

Оперативно лечение се провежда при наличие на бързо уголемяване, притискане на други съседни органи, възпаления и силни кръвотечения, и други усложнения. То се определя от специалист.


Източници[редактиране | edit source]

  1. За заболяването в "Arsmedica.bg"
  2. Миома - чисто женски възли