Мирославово евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мирославовото евангелие в Националния музей в Белград
Мирославовото евангелие, изложено в патриаршеския храм "Свети Сава" в Белград

Мирославовото евангелие е най-стария писмен паметник на/за сръбската писменост. Изготвен е през последните 2 десетилетия на 12 век - най-вероятно между 1180 и 1185 г.

Мирославовото евангелие е първи пример за т.нар. сръбска редакция на старобългарския език. То е дело на 2 монаси от владението на Хумския княз Мирослав Завидович, син на Завида и по-голям брат на Стефан Неманя. Съставено е най-вероятно в Котор и е предназначено за манастира "Свети Петър и Павел" на река Лим, който е т.нар. задужбина на хумския княз. Впоследствие през 1219 г. по силата на съборното решение за създаване на сръбска архиепископия, манастирът на река Лим е издигнат за епископски средище на Хумската епархия на тази нова и вече самостоятелна към него време православна църква.

Днес Мирославовото евангелие се съхранява в Националния сръбски музей в Белград. Ръкописът на евангелието е открит за историко-филологическите науки през зимата на 1846-1847 г. в Хилендарския манастир от руския епископ Порфирий Успенски. Той дотолкова бил впечатлен от находката си, че не се стърпял и откъснал един лист от него, който занесъл със себе си в Русия като доказателство за ценната находка - изключително добре запазен средновековен ръкопис. Този лист сега се пази в Руската национална библиотека.

Мирославовото евангелие представлява 181 великолепни и изключително качествени за времето си бели листа пергамент, на места изключително тънки. Текстът е изписан в 2 колони на лист. Кориците му са дървени и обвити в кафява кожа, направени допълнително за запазването на ръкописа през 15-16 век. На корицата му е монографирано релефно изображение на свети Павел. Художествените му достойнства се състоят в украсата около текста - миниатюри и т.нар. инициали. Текстовият му шрифт е на уставна кирилица, т.нар. унициал - възникнал още в края на 9 век по българските земи със самото кирилично писмо въз основа на византийски образци.

Ръкописът е дело на монаха Григорий и брат му, като е компилация от 2 успоредно застъпени типове правопис по него време - зетско-хумски и рашки, които съответно отразяват от своя страна историческия развой на държавотворните процеси през средновековието в сръбските земи. Текстът на Мирославовото евангелието не обхваща напълно съдържанието на 4-те евангелия от Новия завет. Концептуално божието слово е структурирано в 2 части - първата предава Възкресение Христово, а втората съдържа текстовата част на разни служби, потребни за затвърждаването на православието по онези сръбски земи - хумските и по долините на реките Тара, Зета, Лим и Ибър. За нуждите на богослужението тези текстове са подредени съобразно годишния им цикъл.

Първоначално Мирославовото евангелие е отнесено през 19 век в Санкт Петербург. За посещението на Хилендарския манастир през 1896 г. самото евангелие е върнато и подарено на сръбския крал Александър Обренович, откогато се и съхранява в Белград до днес. По време на сръбската кампания от Първата световна война Мирославовото евангелие е евакуирано със сръбската армия, която бяга от българската през албанските планини и се установява на остров Корфу. След края на войната Мирославовото евангелие е върнато в Белград, вече столица на новоучредената държава Кралство на сърби, хървати и словенци.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]