Мирослав Завидович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мирослав Завидович
сръбски велик княз
Починал: 1190

Мирослав Завидович (ср. Мирослав Завидовић/Miroslav Zavidović) е от 1163 година велик княз на приморските сръбски земи и управител на Хум. Той е един от четиримата синове на Завида. Брат му Тихомир е поставен от византийския император за управител на Дендра, а другият му брат Срацимир управлява загорските сръбски области или т.нар. Стара Рашка, а най-малкият от братята - Стефан Неманя е византийски областен управител.

Статуквото не се нрави на най-малкия от братята и той подига недоволство срещу създаденото положение. Братята правят среща в Рас на която затварят Неманя, но той бяга през 1166 г., организира опълчение и разбива братята си на Косово поле през 1169 година - виж битка на Косово поле. Мирослав и Срацимир бягат в Константинопол.

Неманя сключва съюз с Венецианската република, Кралство Унгария и Свещената Римска империя срещу Византийската империя на която е васал. Този алианс търпи съкрушително поражение от Мануил I Комнин и Неманя е заловен и отведен в Константинопол. През 1176 г. той взема участие в злополучната за империята битка при Мариокефалон, след която получава имперско помилване и разрешение да се върне обратно начело на Рашка при условие, че осигури спокойно властване на братята си над съответните области в сръбските земи. Мирослав се завръща начело на Хум, заселвайки се в Стон.

Мирослав не прави изключение в църковната си политика от брат си Неманя - построява голям манастир на името на Свети Петър в Бело поле на река Лим. Там е написано първото евангелие на т.нар. сръбска редакция на старобългарския език - Мирославовото евангелие. Също като брат си ограничава католическото латинско влияние в земите си, давайки убежище на семейство Качич, които са организатори на убийството на епископа на Сплит. Тази стъпка прелява чашата на търпението на римския папа и през 1181 г. Александър III отзовава епископите на Сплит и Стон, отлъчвайки Мирослав от църквата.

Мирослав се включва в съюза на братята си срещу Византия след смъртта на Мануил I Комнин. Сключва стратегически съюз скрепен чрез династичен брак с дъщерята на владетеля на Босна бан Кулин насочен срещу република Рагуза с цел придобиване владението над остров Корчула. През 1184 г. флота му е разбит и той е принуден да подпише примирие.

През 1189 г. братята на Мирослав - Срацимир и Неманя уговарят с водача на Третия кръстоносен поход Фридрих I Барбароса сключването на династичен брак между сина на Мирослав Толен (Тихомил) и дъщерята на един от водачите на похода - истърския маркграф Бертхолд IV от Андекс, като брака има за цел да скрепи стратегическия съюз между сърбите (заедно с българите) и кръстоносците, който е насочен срещу Византия и нейния съюзник кралство Унгария.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите, стр. 153. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Miroslav Zavidović“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.