Мирче Деспотов
| Мирче Деспотов | |
| български резбар | |
| Роден |
1802 г.
|
|---|---|
| Починал | 1883 г.
Осой, Османска империя |
Мирче Деспотов Младенов е български дърворезбар, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мирчев е роден в малореканското село Осой в 1802 година. Родът Мирчевци се споменава в края на XVIII век, когато Младен и Деспот започват да се занимават с резбарство и градителство. От синовете на Деспот само Мирче се занимава с резба. Води тайфа от 70 души, която прави предимно тавани. Изгражда джамия в Дебър, като прави цялата вътрешна резбарска декорация и затова тя е наречена Мирче джамия (Йени джамия).[1] В Дебър изгражда и казармите и заедно с майстор Алексо Черпеналоски – беговите конаци, а в Тетово – конаците на Хакъ паши и Абдурахман паша Тетовски в Тетовското кале на Балтепе.[1] Двата тавана на Хакинпашовите конаци с размери 6 на 8 m са запазени в Музея на град Скопие – направени са от чам, а резбите и корнизите са от липа. И в двата тавана са използвани растителни елементи и има бароково влияние, като линиите са изящни и уравновесени, а декорацията не е претрупана.[1]
В Сяр изработва иконостаса на митрополитската църква „Свети Архангели“.[1] Особено изкусен е иконостасът в едно от серските села.[1]
На 80 години се връща в родното си село, където умира. Синовете му Коста Мирчев и Алекси Мирчев работят с него. Внуците му Нестор Алексиев и Лазар Алексиев също са видни резбари.[2][3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Младен | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Деспот Младенов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тримче Деспотов | Дуко Деспотов | Георги Деспотов | Мирче Деспотов (1802 — 1883) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Блаже Тримчев | Мане Тримчев | Коста Мирчев | Гаврил Мирчев | Алекси Мирчев (1835 — 1906) | Елена Филипова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ламбе Костов | Трайче Костов | Израил Гаврилов | Мирче Гаврилов | Нестор Алексиев (1878 — 1969) | Мафе Алексиев | Лазар Алексиев (1884 — 1963) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Миле Несторов | Борис Несторов | Михаил Несторов | Тодор Несторов | Александър Несторов | Михаил Лазаров | Александър Лазаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 254.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 457. (на македонска литературна норма)
- ↑ МАКЕДОНСКИОТ МИКЕЛАНЏЕЛО: НЕСТОР АЛЕКСИЕВ МИРЧЕВСКИ, архив на оригинала от 1 март 2014, https://web.archive.org/web/20140301030525/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=2676CC024537604FADDBBE3C5C192286, посетен на 4 октомври 2011
