Мирчо Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мирча Стари
Воевода на Влашко Деспот на Карвунското княжество и господар на Дръстър
Мирча Стари 
Роден: 1355
Починал: 1418

Мирчо Стари (на румънски: Mircea cel Bătrân, Мѝрчя чел Батръ̀н) (1355 - 1418) е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г. много близък до българския царски двор. Той е син на подчинения на българския цар войвода[1][2][3] Радул І, баща на Влад II Дракул и дядо на Мирчo ІІ и Влад Цепеш.

Мирчо Стари е поставен за войвода на Влашко в 1386 г. от българският цар Иван Шишман който недоволен от неговия предшественик Дан I вдига войските си и убива Дан[4]. Оттогава двамата имат общи интереси и стават най-последователните противници на османското нашествие на Балканите. Причастен към съдбата на отсамдунавските български земи Мирчо прогонва за кратко турците от Силистра и Добруджа, заявявайки в грамотите си на чист български език: "Азъ иже въ Христа Бога благовѣрнии и христѡлюбивии и самодръжавни Іѡ Мирча, великыи воевода и господинь, ѡбладаѫщоу ми и господствѡщоу ми въсеи земи Угровлахіи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡбапол по въсемоу подоунавиоу даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божіеѫ и Дръстроу градоу влад(а)лец"[5]. Успехът му обаче е мимолетен.


Влахо-българска съпротива на турското нашествие[редактиране | edit source]

В 1387 турците, водени от Али паша, завладяват Овеч (Повадия), Шумен, Мадара, Свищов, в 1388 Силистра и Добуджанското деспотство. В 1388 г. Мирчо за пръв път се признава за турски васал.

На следните 1390 и 1391 г. Мирчо отхвърля васалитета, минава Дунава и подпомогнат от български отреди се бие с турците и ги побеждава като в 1391г. достига Карнобат. Цар Иван Шишман си връща Шумен и другите крепости, а Силистра и някаква част от Добруджа е дадена на Мирчо, но въпрек и че през войната гордо се титулува "господар на Силистра и земите на деспот Добротица" владението е мимолетно само година и няколко месеца. В 1392 г. турците контраатакуват въстановяват контрола си отсам Дунав и на следната 1393 водени от Баязид I превземат Търново и минават във Влашко.

Мирчо между 1390 и 1394 г. отхвърля преминаването на влашките енории от Търновската съм Цариградската патриаршия в 1359г. и ги подчинява на Охридската българска архиепископия, както е било по времето на цар Самуил.

В 1394 на 10 октомври в битката при Карановаса, предхождана от партизански действия Мирчо нанася поражение на султан Баязид. През пролетта на 1395 г. Баязид събира голяма армия и предприема нов поход към Влашко. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района. Иван Шишман изпраща разпореждания до своите военачалници Баул и Алдимир да пристигнат в Никопол с отрядите си. Българите минават Дунава и участват в решителното сражение с Мирчо Стари срещу турците в местността Ровине при река Арджеш. Битката при Ровине става на 17 май 1395 г. Османците почти претърпяват поражение и печелят с огромни загуби една пирова победа. В битката освен много от собствените им войски загиват и турските съюзници Крали Марко и Константин Драгаш, а Баязид I, Стефан Лазаревич и Константин Балшич едва успяват да оцелеят, и се оттеглят през Дунава. Търновският цар е обвинен в предателството от Баязид I, Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол. В същата 1395 в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Мирчо в 1395 г. след битката при Ровине пак става васал на султана, но е принуден да бяга в Унгария. Турците поставят на власт Валд Узурпатора.

С помощта на унгарският крал Сигизмунд в 1396 г. Мирчо е въстановен и дори завзема от турците българската крепост на северния бляг на Дунав Холъвник (Малък Никопол, дн. Турну Мъгуреле) срещу Никопол.

Мирчо Стари участва в Битката при Никопол на 25 септември 1396 г. при която обединените християнски армии търпят поражение. Подгонен от турците той отново бяга в Унгария, но скоро се връща и след 1402 заедно с видинският цар Константин II Асен продължава да воюва срещу турците.

С успешно съвместно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в 1404 г. е превзета Силистра, а през 1406 г. голяма част от Добруджа.

Към 1406 Мирчо е "владелец" на Силистра, но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови Влахо-български грамоти. Властта му в Добpуджа е кратка, до 1411 г. С прехвърлянето си от един турски господр към друг запазва някакво влияние южно от Дунав до 1417 г.

B 14071408 Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царя заедно с Фружин вече действат в западните български предели.

В 1411 e прогонен от Добруджа от войските на Сюлейман Челеби. Мирчо става съюзник на опасния Муса Кеседжи и го подпомага в завоюването на Балканите същата година.

Бившия му съюзник Муса след като побеждава Сюлейман и закрепва властта си закономерно се объща срещу него и българите, напада в 1413 като превзема Видин, Мадара, Овчага и атакува Серероизточна България. Мирчо се съюзява с бъдещия турски султан Мехмед I.

В 1416 Мирчо се отмята от Мехмед I и се съюзява с шейх Бедреддин Симави, като го подкрепя в неговото въстание срещу султана. В 1417 турските войски водени лично от султан Мехмед I, ликвидират всякакво влияние на Мирчо южно от Дунав и атакуват отвъддунавските земи. Мирчо е подчинен на тежък договор с който, макар да остава управител Влашкото княжество, то е превърнато в пашалък, сина му е взет за заложник и войводата скоро след това умира в 1418 г.

Титулатури[редактиране | edit source]

В издадените от войводата влахо-български грамоти, писани на български на кирилица, тогава и за векове напред единственият официален език на властта, народа и църквата във Влашко, той сам се титулува както следва:
1387г. - господар на Угровлахия
1389г - господар на Запланиска и Подунавието
20.01.1390г. - господар на Угровлахия, Амлош, Фаграш, Северин, Дръстър и земите на деспот Добротица
1391г. - господар на Силистра и на земята на деспот Добротица
1392г. - господар на на Угровлахия
1400г. - господар на Запланинска
1403г. - господар на Уговлахия
1406, 1409, 1413 - владелец на Дръстър

Източници[редактиране | edit source]

  1. Л. Милетичъ,Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152, стр.47, Грамота № 2 (арх. № 299)
  2. В Cronaca Carrarese (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари е изрично посочен като "Radano principe di Bulgaria infedele" (Радан българския принц схизматик)
  3. Пламен Павлов, За северната границя на Второто българско царство през ХІІІ-ХІV век, © Електронно списание LiterNet, 11.06.2009, № 6 (115)
  4. "Безименна българска летопис" (от първата четвърт на ХV век), Глоса на стр. 443b: Българския цар Шишман уби Дан воевода, брата на Мирчо воевода през 6902 (1393) година, месец септември, 23.
  5. Л. Милетич, Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость..., Грамота № 3 (арх. № 779), стр. 47
  • Димитър Крънджалов, Влашкият княз Мирчо и Добруджа според неговите грамоти, Университетско издателство, София 1946
Дан I Владетел на Влашко (1386 – 1418) Михай І