Мисисипи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в САЩ. За щата вижте Мисисипи (щат). За други значения вижте Мисисипи (пояснение).

Мисисипи
Mississippi River - New Orleans.jpg
Мисисипи в Ню Орлиънс
Mississippirivermapnew.jpg
Карта на басейна на Мисисипи
Общи сведения
Местоположение Флаг на САЩ САЩ
Дължина 3 734 km
Водосборен басейн 2 981 076 km²
Отток 16 792 m³/s
Начало
Място Езеро Айтаска
Координати 47°14′22.92″ с. ш. 95°12′27″ з. д. / 47.2397° с. ш. 95.2075° з. д.
Надм. височина 450 m
Устие
Място Мексикански залив
Координати 29°09′03.96″ с. ш. 89°15′11.88″ з. д. / 29.1511° с. ш. 89.2533° з. д.
Надм. височина 0 m
Мисисипи в Общомедия

Мисисипи (на английски: Mississippi) е река в Северна Америка, пресичаща централната част на Съединените американски щати.

Мисисипи тече от север на юг от северната част на Минесота до Мексиканския залив. Със своите 3 778 km, тя е втора по дължина на континента след Мисури (4 130 km). Понеже Мисури е приток на Мисисипи, двете реки обикновено се разглеждат като една речна система с обща дължина над 6 800 km,[1][2] а общият им водосборен басейн е сред най-големите в света. Още в Предколумбовата епоха Мисисипи е важен воден път, а днес тя играе важна роля в американската икономика и култура.

Името на реката произлиза от думата миси-зииби („голяма река“) на езика оджибуе.[3]

Хидрография и хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Описание на течението[редактиране | редактиране на кода]

Началото на реката е в северния край на езерото Айтаска в северна Минесота, на 450 m над морското равнище. Реката бързо достига надморска височина 220 m след водопада Сейнт Антъни край Минеаполис. След като напуска Минесота, Мисисипи служи за граница на още осем други щата - Уисконсин, Айова, Илинойс, Мисури, Кентъки, Арканзас, Тенеси и Мисисипи. Преминавайки през Луизиана, тя се влива в Мексиканския залив. Водата от езерото Айтаска достига до Мексиканския залив за около 90 дни.

В Мисисипи се вливат големите реки Илинойс и Мисури при Сейнт Луис и Охайо при Кайро, където надморската височина е 100 m. Тези две точки често се използват за условно разделяне на течението на реката на горно, средно и долно (в някои случаи — на горно и долно, под и над устието на Охайо[4]). Горното течение е разположено на ширини от 47°N до 37°N, а долното — от 37°N до 29°N.[5]

Долното течение на Мисисипи се характеризира с множество меандри, особено под град Мемфис. Повечето от тях са типични за меандрите в алувиални низини — разположени са безредно в главното корито на реката и се разливат свободно в низината, образувайки крайречни езера.[6][7][8]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Мисисипи с шестте му подразделения

Водосборният басейн на река Мисисипи е най-големият в Северна Америка и третият по големина в света след тези на Амазонка и Конго. Общата му площ е 3 238 000 km²[1] - една трета от площта на Съединените щати, като в него живеят над 72 милиона души[9] - една четвърт от американското население. Заливните тераси на реките в басейна заемат около 90 000 km²,[1] почти колкото територията на България.

В басейна на Мисисипи влизат части от 31 от 50-те американски щата, както и от 2 провинции на Канада.[9] Той обикновено се разделя на шест подбасейна, съответстващи на горното и долното течение на Мисисипи и на четирите най-дълги притока - Мисури, Арканзас, Охайо и Тенеси.

Основните притоци на Мисисипи са:

Мисисипи отводнява основната част от района между Скалистите планини и Апалачите, с изключение на областите около Големите езера. На реката се пада около 40% от общия водосбор в Съединените щати.

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Мисисипи е река с относително голям отток и силно течение, като се вземе предвид характера на нейния водосборен басейн.[10] Той е разположен главно в умерения пояс, а не в тропически области, както басейните на Амазонка или Конго. Тези две реки имат значително по-голям отток от Мисисипи, което се дължи на изобилните валежи, падащи в техните водосборни басейни.

Хидроложкият режим на Мисисипи е сложен, тъй като реката се подхранва от разнородни източници — докато горното течение има дъждовно-снежен режим, долното течение преминава през влажна субтропична област.[11] Мисури, един от основните притоци на Мисисипи, значително увеличава оттока си през пролетта, когато се топят снеговете в Скалистите планини, докато долното течение на Мисисипи се подхранва от силните дъждове през лятото и началото на есента, а в най-южната част и от възможните силни тропически бури.

В резултат на неравномерното подхранване оттокът на Мисисипи се характеризира с големи вариации в зависимост от сезона и положението по дължина на самата река — обикновено между 8 и 50 хиляди m³/s. При устието на реката средният отток обикновено е 18 000 m³/s,[1][11] значителна стойност за река в умерения пояс, като по този показател Мисисипи е на шесто място сред реките в света.[12] В същото време при пълноводие оттокът може да достигне 70 000 m³/s или дори 300 000 m³/s, измерени през 1927 година.[13] Притокът Охайо допринася с почти половината от общия отток на Мисисипи (8 000 m³/s).[1][11]

Среден месечен отток на Мисисипи в m³/s, измерен при Виксбърг (усреднени данни за 1965-1983 г.)

Пренос на наноси[редактиране | редактиране на кода]

Мисисипи пренася алувий, пясък и баластра, по-голямата част от които идват от Скалистите планини.[14] Твърдите наноси, отлагани в Мексиканския залив, са между 312 и 450 милиона тона годишно.[15] Именно тези материали образуват множеството острови и делтата на реката. По по-голямата част от течението на Мисисипи надлъжният наклон е средноголям или малък, поради което и отлагането на седименти е относително голямо. Наносите са със смесен състав. За година реката пренася общо 131 милиона тона разтворен във водата материал, два пъти по-малко от Амазонка.

Сравнителна таблица
на големите реки в света:
Амазонка Нил Мисисипи Конго
Дължина в km 7025 6671 3779 4700
Водосборен басейн
(милиони km²)
7,0 2,9 3,2 3,7
Обичаен отток
(хиляди m³/s.)
209 2-3 18 41

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Река Мисисипи и нейната наносна низина са дом на много богата флора и фауна, които образуват най-голямата блатна екосистема в Северна Америка. Във водите на реката живеят над 260 вида риби или една четвърт от видовото многообразие на континента.[16] Реката е важен коридор за миграцията на много птици, а в нейното долно течение е установено наличието на поне 60 вида миди. Горното течение обитават над 50 вида бозайници и 145 вида земноводни и влечуги.[16]

Начало на реката[редактиране | редактиране на кода]

Началото на река Мисисипи от езерото Айтаска

Участъкът от Мисисипи, разположен над Минеаполис, включва частта от течението, близка до началото на реката — северния край на езерото Айтаска, на 450 m надморска височина. Климатът на тази област е континентален и се характеризира с влиянието на полярни въздушни маси през зимата — тук Мисисипи често замръзва изцяло. В самото начало реката е бистра, но с отдалечаване от Айтаска водите ѝ се увеличават, а с тях и наносите и органичните частици, и водата става червеникавокафява.

В този пръв участък от течението реката преодолява най-голяма разлика в надморската височина. Тя преминава през заблатени зони, езера и бързеи, обитавани от разнообразни риби, птици и бозайници. Растителността тук включва борове, елша, див ориз и колонии от папур. Между градовете Ейткин и Брейнърд реката преминава през хълмиста област с морени и гори, равнини с ледников произход и участъци с дюни и блата. Днес голяма част от областта се обработва, но в миналото тя е покрита с иглолистни гори.

Горно течение[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Сейнт Антъни при Минеаполис
Спътникова снимка на вливането на Охайо в Мисисипи при Кайро, Илинойс

Горното течение на Мисисипи включва участъка от водопада Сейнт Антъни при Минеаполис до устието на Охайо при Кайро. Той има дължина 1 462 km, като общата посока на течението е югоизточна. Режимът на реката е дъждовно-снежен, с пълноводие през пролетта и при силни летни бури.[11]

Басейнът на Горно Мисисипи включва 5 екологични региона, 3 биома и 3 физикогеографски области (области с определен геоморфологичен тип): Горно възвишение, Централна низина и плато Озарк.[5] Територията на Горно Мисисипи е обитаема от около 9 000 години. За първите изследователи на тези местности се считат французите Луис Жулиет и Жак Маркет, пристигнали тук през 1673 г.[5]

Коритото се разширява значително след вливането на река Минесота. След това реката преминава през дълбока долина, врязана в седиментните слоеве, незасегнати от ледниците. Езерото Пепин, образувано преди около 9 500 години, заема 35 km по дължина на реката, а средната му дълбочина е 5 m. То задържа част от наносите и замърсителите, идващи от по-горните части на реката.

Непосредствено на север от Сейнт Луис от запад в Мисисипи се влива река Мисури. Нейните води носят голямо количество наносни частици, но голяма част от тях се задържат от построените в средата на XX век множество язовири в басейна на Мисури. От друга страна човешката дейност увеличава пренасяните наноси чрез урбанизацията и отводняването на блатата, а дигите и каналите усилват отлагането им в речното легло. Речните тераси са засегнати от издигането на диги за защита на хората от наводнения, а обработваемите земи отдавна са изместили много от блатата и горите, които днес са ограничени до самите брегове на Мисисипи и островите в реката. Част от бреговете са включени в природни резервати, в които влизат 800 km² от долината по горното течение.

Основните дървесни видове в този участък са канадски клен, ясен, американски бряст, черна върба, делтоидна топола, ясенолистен явор, черна бреза. Водната растителност включва папурови, Potamogeton, Elodea, Vallisneria americana. Обикновената блатия има европейски произход и е интродуцирана по течението на реката в началото на XX век.

Долно течение[редактиране | редактиране на кода]

Крайречно езеро, бивше легло на Мисисипи, през което преминава границата между Тенеси и Арканзас

Долното течение на Мисисипи започва от вливането на река Охайо и първоначално има посока юг-югозапад, а след вливането на Арканзас се насочва на юг. Алувиалната равнина се характеризира с множество меандри, които увеличават трикратно дължината на реката.[1] Долното течение има слаб наклон към Мексиканския залив и е доминирано от ниски алувиални тераси. Южно от устието на Охайо долината става по-широка и дълбока, заради ерозията на терциерните слоеве, пресичани от реката.[1] Надморската височина на терасите е малка, едва няколко десетки метра. Извън изкуствено мелиорираните зони съществуващ обширни области с блата и гори, крайречни езера и меандри с голяма амплитуда.

Много от притоците на Мисисипи в нейното долно течение текат успоредно с нея на голямо разстояние, преди да се влеят. В най-южните му части климатът е тропичен, с циклони в края на лятото и началото на есента, а зимите са меки и не причиняват замръзване. Ландшафтът се характеризира с влажни и заблатени зони, често откъснати ръкави и меандри на реката, които образуват обширни застояли водоеми и представляват мрежа от водни пътища с дължина хиляди километри.

Площта на басейна на Долно Мисисипи, заедно с притоците, е около 880 хиляди квадратни километра.[4] Територията на района е обитаема от 16 хиляди години. Първият изследовател тук е испанския конкистадор Ернандо де Сото. Басейнът на Долно Мисисипи включва 3 физикогеографски области: Крайбрежна равнина, районът Уошито и платото Озарк.[4]

Делта на Мисисипи[редактиране | редактиране на кода]

Типична заблатена гора в южна Луизиана

Опазване на природата[редактиране | редактиране на кода]

Много части от течението на Мисисипи са защитени територии, включени в природни резервати, а обширни пространства остават залесени и наводнени в естествения си вид.[17] Екосистемата на горното течение на реката е защитено в Националното убежище на дивия живот и риба на Горна Мисисипи, простиращо се от Уабаша в Минесота до Рок Айлънд в Илинойс, разположени на отстояние почти 500 km. Този резерват обхваща около 80 000 хектара в четири щата и включва разнородни хабитати — блата, влажни меандрови зони, езера, гори в алувиалните тераси, пясъчни плажове и други.

Въпреки това околната среда на реката е преобразувана от човека за нуждите на корабоплаването и стопанското развитие. Голяма част от речните тераси се обработват интензивно, а притоците на Мисисипи донасят в реката значителни количества наноси, торове и пестициди. Крайречните урбанизирани територии и промишлени зони също са източник на замърсяване.

Според изследванията, изхвърлянето на замърсени води над Сейнт Луис е намаляло след приемането на Закона за чисти води от 1972 година,[18] но положението става по-лошо при Сейнт Луис, където концентрацията на колиморфни бактерии става значително. Концентрациите на пестициди се дължат на селскостопанската дейност — те нарастват след вливането на Мисури, преминаваща през зърнопроизводителния регион на Големите равнини. Част от азотните и фосфорни съединения по долното течение идват от промишлените и земеделски райони в басейна на Охайо. В наносите присъстват полихлоробифенили, въпреки тяхната забрана. От друга страна етилендиаминтетраацетатната киселина, използвана в хартиената и хранителната промишленост, е в по-малки концентрации във водите на Мисисипи, отколкото в големите европейски реки.[18]

Използване на водите[редактиране | редактиране на кода]

По горното течение на реката има 42 язовира. 14 от тях са разположени над Минеаполис и се използват основно за енергетика и отдих. Останалите 28 се използват за поддръжка на търговското корабоплаване. Като цяло, язовирите силно влияят на екологията по горното течение.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Реката има и важно стопанско значение. Тя и редица от нейните притоци се използват за корабоплаване, добив на електроенергия, изкуствено напояване и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ернандо де Сото е първият европеец, за когото е документирано, че е видял реката. Достигайки до нея на 8 май 1541 г., той я кръщава Rio de Espiritu Santo (река на Светия дух).

През 1682 г. французите Рьоне Робер Кавелие и Анри дьо Тонти наричат реката Колбер, на името на Жан-Батист Колбер. Те също наричат областта по поречието Луизиана (La Louisiane), на името на крал Луи XIV, и я обявяват за френска територия. През 1803 г. Наполеон Бонапарт продава тази територия на САЩ. Двете понятия не трябва да се бъркат — днешният щат Луизиана е само малка част от територията Луизиана.

Мисисипи преминава през два климатични пояса преди да стигне до Мексиканския залив: умерен пояс и субтропичен. Реката прекосява целите Съединени американски щати (САЩ) преди да достигне до Мексиканския залив, откъдето тя се отправя към Атлантическия океан.

Мисисипи в културата[редактиране | редактиране на кода]

Главни градове[редактиране | редактиране на кода]

Къщи-лодки в Уинона, Минесота (2006)
Мисисипи край Сейнт Луис (2005)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Carrière 2002, с. 236-237.
  2. Brunet 1992, с. 186.
  3. Gilfillan 1887.
  4. а б в Benke 2005.
  5. а б в Benke 2005, с. 327-374.
  6. Derruau 2001, с. 19.
  7. Brunet 1993, с. 323.
  8. Coque 1998, с. 159.
  9. а б US Geological Survey 2006.
  10. Amat 2002, с. 175.
  11. а б в г Bethemont 2000, с. 31.
  12. Bethemont 2000, с. 22.
  13. De Koninck 2006, с. 20, 33.
  14. Michel 2005, с. 178.
  15. Pech 1992, с. 213.
  16. а б nps.gov 2004.
  17. Bethemont 2000, с. 226.
  18. а б Meade 1995.
Цитирана литература
  • ((fr)) Amat, Jean-Paul и др. Éléments de géographie physique. Paris, Bréal, coll. Grand Amphi, 2002. ISBN 978-2-7495-0021-8.
  • ((en)) Benke, Arthur C. и др. Rivers of North America. Elsevier Academic Press, 2005.
  • ((fr)) Bethemont, Jacques. Les grands fleuves. Paris, Armand Colin, 2000. ISBN 978-2-200-26092-7.
  • ((fr)) Brunet, Roger (dir.). Géographie universelle : États-Unis, Canada. Paris, Hachette-Reclus, 1992. ISBN 978-2-01-014829-3.
  • ((fr)) Brunet, Roger. Les mots de la géographie. Paris, Reclus, 1993. ISBN 978-2-11-003036-8.
  • ((fr)) Carrière, Pierre. Mississippi et Missouri. // Encyclopædia Universalis, corpus 15. 2002. ISBN 978-2-85229-550-6.
  • ((fr)) Coque, Roger. Géomorphologie. Paris, Armand Colin, 1998. ISBN 978-2-200-21739-6.
  • ((fr)) De Koninck, Rodolphe. Le delta du Mississippi : une lutte à finir entre l’homme et la nature. // Hérodote 121. 2006.
  • ((fr)) Derruau, Max. Les formes du relief terrestre. Notions de géomorphologie. Paris, Armand Colin, 2001. ISBN 978-2-200-21014-4.
  • ((en)) Gilfillan, Joseph A. Minnesota Geographical Names Derived from the Chippewa Language. // The Geological and Natural History Survey of Minnesota: The Fifteenth Annual Report for the Year 1886. St. Paul, Pioneer Press Company, 1887.
  • ((en)) Meade, Robert H. Contaminants in the Mississippi River, 1987-92. // usgs.gov. U.S. Geological Survey, 1995. Посетен на 2001-01-04.
  • ((fr)) Michel, François. Roches et paysages, reflets de l’histoire de la Terre. Paris, Belin, Orléans, brgm éditions, 2005. ISBN 978-2-7011-4081-0.
  • ((en))  General Information about the Mississippi River. // nps.gov. nps.gov, 2004. Посетен на 2015-02-10.
  • ((fr)) Pech, Pierre и др. Géographie physique. Paris, PUF, 1992. ISBN 978-2-13-044735-1.
  • ((en))  Mississippi River. // water.usgs.gov. US Geological Survey, 2006. Посетен на 2015-02-04.