Мистър Олимпия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпия.

Мистър Олимпия (на английски: Mr. Olympia) е международно състезание по културизъм, което се провежда годишно от International Federation of BodyBuilders (IFBB).

Спечелването на титлата се счита за най-голямата професионална награда в този спорт. Създадено е от Joe Weider, за да имат възможност победителите в Mr. Universe да продължат да се състезават и печелят пари и признание.

Първото състезание Мистър Олимпия се провежда на 18 септември, 1965 в Бруклинската музикална академия (Brooklyn Academy of Music), Ню Йорк.

Най-много победи (8) имат Ли Хейни (1984-1991) и Рони Колман (1998-2005).

Мистър Олимпия 2006 се провежда на 30 септември в Лас Вегас и Джей Кътлър печели първата си титла, след няколко неуспешни опита.

Филмът Pumping Iron (1977) показва подготвителния период за Мистър Олимпия 1975 в Претория, Южна Африка и помага в стартирането на филмовата кариера на Арнолд Шварценегер и Лу Фериньо.

Има още няколко състезания, организирани успоредно с Мистър Олимпия. Това са Мис Олимпия — състезание по културизъм за жени, Фитнес Олимпия и Figure Olympia.

История[редактиране | edit source]

1960-те[редактиране | edit source]

Мистър Олимпия 1965 и 1966 се печелят от Лари Скот, много известен за времето си културист. Скот е първият културист с обиколка на ръката над 20 инча (50 см). След втората си победа се пенсионира.

Серджо Олива, наречен „Митът“, печели следващите 3 поредни състезания Мистър Олимпия. Висок 180см и 109кг тежък[1], Oliva показва ново ниво на мускулна маса и дефиниция — включително „V“-образната форма на гърба, който преминава от добре изградени, плътни и големи мускули (обиколката на гръдния кош е 147см[2]) в тънка талия (обиколка 73см). Ръцете му са с обиколка от почти 56см. Той се помни не само като шампион, но и като единственият, който побеждава Арнолд Шварценегер в състезание за титлата (1969 година).

1970-те[редактиране | edit source]

Шварценегер все пак побеждава Серджо Олива на следващото си участие в Мистър Олимпия — през 1970 година. Малко по-висок и без забележима разлика в размерите, съдиите считат, че неговата мускулатура е с по-добра дефиниция и му присъждат първото място.

В 6-те си поредни победи — до 1975 (когато обявява оттеглянето си от състезателният бодибилдинг), Шварценегер побеждава и други забележителни културисти като Лу Фериньо, Serge Nubret и Франко Коломбо. Последният печели Мистър Олимпия следващата година.

Франк Зейн е победителят през 1977, 1978 и 1979. Въпреки, че не е с толкова масивна фигура, като конкурентите си, Зейн залага не на огромни мускули, а на симетрична фигура, естетика и релеф. По този начин побеждава противниците си, на които им липсва това ниво на мускулна дефиниция.

1980-те[редактиране | edit source]

През 1980 Шварценегер се завръща на състезателният подиум и печели със спорно решение. Много от запознатите твърдят, че той е бил в по-слаба форма от предишните си участия и че съдиите са го обявили за победител въз основа по-скоро на неговата популярност и нарастваща известност, отколкото на негова физика.

Следващата година титлата се печели от Коломбо — отново след спорна победа, която води до много разисквания относно обективността на съдиите, които се влияят от външни фактори повече от показаното на сцената и моментната форма на участника.

Крис Дикерсън печели през 1982, Самир Банут през 1983 и от 1984 започва ерата на Ли Хейни, който поставя рекорд с 8 последователни титли, ненадминат до днес. Притежаващ забележителна мускулна маса, симетрия и сепарация, той е непобедимият и неоспорим шампион до оттеглянето си.

1990-те[редактиране | edit source]

Дориан Йейтс е на 2-ро място през 1991, но след оттеглянето на Хейни той става следващият идол в културизма с 6 последователни победи — от 1992 до 1997. В тези години очевидно съдиите дават предпочитание на мускулната маса като решаващ фактор за победа, като оставят на заден план симетрията, релефа и пропорционално развитото тяло.

Вакантното шампионско място е заето от друга звезда през 1998 — Рони Колман, който повтаря рекорда на Хейни с 8-те си поредни победи.

През 1994 Joe Weider решава да създаде още едно отделно състезание — Masters Olympia, в което участват професионални културисти над 40 години.

2000-те[редактиране | edit source]

За голямо съжаление на Колман неговата серия победи е прекъсната през 2006 година от новият шампион Джей Кътлър.

Квалификации[редактиране | edit source]

Всички участници на Мистър Олимпия трябва да отговарят на определени критерии. Начините да участваш в най-голямото и известно шоу в света са:

  • Трябва да се печелил Mr. Olympia в предишните 5 години
  • 6-те финалисти от миналогодишното Mr. Olympia
  • 6-те финалисти от тазгодишното Арнолд Класик
  • 5-те финалисти от тазгодишното New York Men’s Professional (другото му име е Night of the Champions)
  • 3-та финалисти от другите I.F.B.B състезания в периода между последната Mr. Olympia и новото състезание
  • Победителят от Masters Professional World Championships

Освен това организаторите си запазват правото да поканят още един участник, който не се класира за състезанието по другите критерии.

Победители[редактиране | edit source]

година победител домакин
1965 Лари Скот Ню Йорк, САЩ
1966 Лари Скот Ню Йорк, САЩ
1967 Серджо Олива Ню Йорк, САЩ
1968 Серджо Олива Ню Йорк, САЩ
1969 Серджо Олива Ню Йорк, САЩ
1970 Арнолд Шварценегер Ню Йорк, САЩ
1971 Арнолд Шварценегер Париж, Франция
1972 Арнолд Шварценегер Есен, Германия
1973 Арнолд Шварценегер Ню Йорк, САЩ
1974 Арнолд Шварценегер Ню Йорк, САЩ
1975 Арнолд Шварценегер Претория, Южна Африка
1976 Франко Коломбо Колумбус, Охайо, САЩ
1977 Франк Зейн Колумбус, Охайо, САЩ
1978 Франк Зейн Колумбус, Охайо, САЩ
1979 Франк Зейн Колумбус, Охайо, САЩ
1980 Арнолд Шварценегер Сидни, Австралия
1981 Франко Коломбо Колумбус, Охайо, САЩ
1982 Крис Дикерсън Лондон, Англия
1983 Самир Банут Мюнхен, Германия
1984 Ли Хейни Ню Йорк, САЩ
1985 Ли Хейни Брюксел, Белгия
1986 Ли Хейни Колумбус, Охайо, САЩ
1987 Ли Хейни Гьотеборг, Швеция
1988 Ли Хейни Лос Анджелис, Калифорния, САЩ
1989 Ли Хейни Римини, Италия
1990 Ли Хейни Чикаго, Илинойс, САЩ
1991 Ли Хейни Орландо, Флорида, САЩ
1992 Дориан Йейтс Хелзинки, Финландия
1993 Дориан Йейтс Атланта, САЩ
1994 Дориан Йейтс Атланта, САЩ
1995 Дориан Йейтс Атланта, САЩ
1996 Дориан Йейтс Чикаго, САЩ
1997 Дориан Йейтс Лонг Бийч, Калифорния, САЩ
1998 Рони Колман Ню Йорк, САЩ
1999 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2000 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2001 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2002 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2003 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2004 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2005 Рони Колман Лас Вегас, Невада, САЩ
2006 Джей Кътлър Лас Вегас, Невада, САЩ
2007 Джей Кътлър Лас Вегас, Невада, САЩ
2008 Декстър Джаксън Лас Вегас, Невада, САЩ
2009 Джей Кътлър Лас Вегас, Невада, САЩ
2010 Джей Кътлър Лас Вегас, Невада, САЩ
2011 Фил Хийт Лас Вегас, Невада, САЩ
2012 Фил Хийт Лас Вегас, Невада, САЩ
2013 Фил Хийт Лас Вегас, Невада, САЩ

Класация на победителите[редактиране | edit source]

Победи Имена години
8 Ли Хейни 1984–1991
Рони Колман 1998–2005
7 Арнолд Шварценегер 1970–1975, 1980
6 Дориан Йейтс 1992–1997
4 Джей Кътлър 2006–2007, 2009-2010
3 Серджо Олива 1967–1969
Франк Зейн 1977–1979
Фил Хийт 2011-2013
2 Лари Скот 1965–1966
Франко Коломбо 1976, 1981
1
Крис Дикерсън 1982
Самир Банут 1983
Декстър Джаксън 2008

Източници[редактиране | edit source]

Wayne, Rick. Muscle Wars. St. Martin's Press, 1985. ISBN 0-312-55353-6. с. 93, 95, 250, 257.

Виж също[редактиране | edit source]

  • Списък на професионални културисти

Източници[редактиране | edit source]

  1. 1
  2. 2