Митридат I (Понт)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Митридат I Ктистис, т.е. „Основателя“ (на гръцки: Mιθριδάτης Kτίστης; управление 302 пр.н.е. – 266 пр.н.е.) е първият цар на Понтийското царство. Син е на Митридат от Киос, наследствен персийски сатрап в Анадол.
На младини Митридат I е заложник при диадоха Антигон Монофталм. След като Антигон екзекутира баща му, той бяга в Понт подпомогнат от Деметрий I Полиоркет синът на диадоха. Митридат успява да се укрепи в няколко крепости с помощта на наемници. Около 281 пр.н.е. се обявява за цар (василевс) на Понт. В съюз с Витиния води успешни войни и защитава царството от завоевателните амбиции на селевкидите и птолемеите. Наследен е от сина си Ариобарзан.
| Предшественик Митридат от Киос |
Понтийски царе 302 пр.н.е. — 266 пр.н.е. |
Приемник Ариобарзан |