Митридат I (Понт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Митридат I Ктистис, т.е. „Основателя“ (на гръцки: Mιθριδάτης Kτίστης) е първият владетел (василевс) на Понтийското царство; управление: 302 пр.н.е. – 266 пр.н.е.

Митридат Ктистис е син на Митридат от Киос, наследствен персийски сатрап в Понтийска Кападокия (Северна Анатолия). На младини Митридат I е заложник при диадоха Антигон Монофталм. След като Антигон екзекутира баща му, той бяга в Понт подпомогнат от Деметрий I Полиоркет синът на диадоха.

Първоначално Митридат успява да се укрепи в няколко крепости с помощта на наемници. Около 281 пр.н.е. се обявява за цар (василевс) на Понт. В съюз с Витиния води успешни войни и защитава владението си от завоевателните амбиции на селевкидите и птолемеите. Наследен е от сина си Ариобарзан.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Mithridates Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology


Предшественик
Митридат от Киос
Понтийски царе
302 пр.н.е.266 пр.н.е.
Приемник
Ариобарзан