Мит за Ер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Митът за Ер е легенда, която включва Държавата на Платон (10.614-10.621). Историята е разказ за космоса и задгробния живот,който значително е повлиял религията, философията и науката през вековете. Митът започва с човек на име Ер (/ɜr/; Greek: Ἤρ, gen.: Ἠρός (не се счита за Ерос); син на Ἀρμένιος, Армений от Памфилия)да умирял в битка. Когато телата на тези, които са умрели в битката са събрани, десет дни след смъртта му, тялото на Ер остава неразложено. Два дни след това той възкръсва на погребалното си изгаряне и разказва на останалите за пътуването си до отвъдното, включвайки прераждането, божествените сфери и астрални кръгове. Митът представя идеята, че моралните хора са възнаградени, а неморалните биват наказани след смъртта. Въпреки че е наречен Мит за Ер, думата „мит“ означава по- скоро „дума, реч, разказ“, не толкова нейното модерно значение. Думата е използвана накрая, когато Сократ обяснява, че поради причината, че Ер не е изпил водите от Лете, разказът е бил запазен за нас. Eр от Памфилия е представен като наблюдател на това, което се случва с душата след смъртта и дори преди нея. Авторът прави Ер "пратеник от отвъдното".

Легендата за Ер[редактиране | edit source]

Митът разказва пътуването на Ер до божественото място, след изгарянето му на клада на бойното поле. Душата на Ер попада на място с четири отвора - два на небето и два на земята. Съдиите на душите стояли между тези отвори и насочвали душите кой път да следват - добрите били насочвани към небето, а блудните - към ада. Когато Ер се приближил, съдиите му казали да наблюдава какво се случва, за да може да предаде това, което е научил на човечеството.
В това време, от другия отвор на небето, чисти души се спускаха разказжайки красиви гледки и удивителни чувства. Други завръщайки се от земята се появяваха мръсни, измъчени и изморени,плачещи в отчаяние разказвайки ужасния си опит тъй като всеки от тях е бил заставен да плати десетократно наказание за всички нечестиви дела извършени през съзнателния си живот. Обаче имаше някои, които не можеха да напуснат подземния свят. Убиици, тирани, не-политически престъпници бяха обречени да останата на изхода на подземния свят, от където никой не може да избяга.

Вретеното на съдбата[редактиране | edit source]

В митът се споменава "вретеното на съдбата", което представлява космосът, пазен от сирените и трите дъщери на богинята на съдбата - Ананке, познати като Мойри, чието задължение е да пазят вретеното. Мойрите, сирените и вретеното се използват в Държавата, отчасти за да помогнат да се обясни как небесните тела се въртят около Земята, според космологията на Платон.

Класическите небеса
  • Сфера 1 - Звезди
  • Сфера 2 - Сатурн
  • Сфера 3 - Юпитер
  • Сфера 4 - Марс
  • Сфера 5 - Меркурий
  • Сфера 6 - Венера
  • Сфера 7 - Слънце
  • Сфера 8 - Луна

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

1. Английската и френска уикипедия [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]