Михаел Шаранг

	Михаел Шаранг
Роден	3 февруари 1941 (на 71 г.); Капфенберг, Австрия
Подпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Михаел Шаранг (на немски: Michael Scharang) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси, роден в Капфенберг, Щирия в работническо семейство.

[редактиране] Житейски и творчески път

Замъкът Оберкапфенберг

Шаранг следва философия, история на изкуството и театрознание във Виенския университет и защитава докторска дисертация върху драмите на Роберт Музил.

През седемдесетте години Михаел Шаранг публикува политически и социално ангажирани романи и есета, като се стреми с помощта на литературата да промени обществените порядки. Издава сборник с поетическа проза (или: прозаична поезия) под заглавие "Край на разказването и други разкази" (1970), в който е включен текстът "Отговорният уволнява безотговорния" - този текст дава основата на телевизионен филм. Писателят публикува също сборник с есета "За еманципацията на изкуството" (1971), романа "Чарли Тракторът" (1973), прозаичния сборник "Все някой трябва да се подчинява" (1973) и романите "Синът на един земеделски работник" (1976) и "Човек на живота" (1979).

[редактиране] Политика

В 1978 г. Михаел Шаранг напуска Австрийската комунистическа партия, чийто член е бил в продължение на половин десетилетие. Смята, че литературата трябва да взима страна, но да не бъде партийно-политическа. Той е от малцината творци на австрийския литературен авангард, който плодотворно съчетава в произведенията си езикова и социална критика, теория на медиите и фактография.

Шаранг живее като писател на свободна практика във Виена и Ню Йорк.

[редактиране] Влияние

За творчеството си писателят получава редица отличия, между които поощрителната "Награда за литература на град Виена" (1965 и 1976), "Литературната награда на град Клагенфурт" (1970), "Австрийската почетна награда за литература" (1996) и "Литературната награда на провинция Щирия" (2000).

[редактиране] Библиография

„Край на разказването и други разкази“ (1970)

Robert Musil, 1965
Verfahren eines Verfahrens, 1969
Schluß mit dem Erzählen und andere Erzählungen, 1970
Zur Emanzipation der Kunst, Essays, 1971
Charly Traktor, Roman, 1973
Einer muß immer parieren, Dokumentationen von Arbeitern über Arbeiter, 1973
Bericht an das Stadtteilkomitee, 1974
Der Sohn eines Landarbeiters, Roman, 1975
Der Lebemann, Roman, 1979
Der Beruf des Vaters, 1981
Das doppelte Leben, 1981
Harry, 1984
Die List der Kunst, Essays, 1986
Das Wunder Österreich oder Wie es in einem Land immer besser und dabei immer schlechter wird, 1989
Auf nach Amerika, Roman, 1992
Bleibt Peymann in Wien oder Kommt der Kommunismus wieder, Geschichten, Satiren, Abhandlungen, 1993
Das jüngste Gericht des Michelangelo Spatz, Roman, 1998
Komödie des Alterns, Roman, 2010