Михаил Греков

Михаил Георгиев Греков
националреволюционер и публицист
Фотография Никифор Минков
Роден	23 май 1847 г. Дермендере, Руска империя
Починал	22 март 1922 г. Пловдив, Царство България
Награди	За гражданска заслуга
Семейство
Баща	Генчо войвода
Михаил Георгиев Греков в Общомедия

Михаил Георгиев Греков е националреволюционер и публицист. Син е на Генчо войвода.

Биография

Михаил Греков е роден на 23 май 1847 г. в село Дермендере, Одеска област. Получава стипендия от Южнославянския пансион на Тодор Минков и заминава за град Николаев, за да учи в училището (1864).

Напуска училището и заминава за Влашко. Включва се в четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович. След разбиването на четата постъпва във Втората българска легия в Белград.

Отново заминава за Русия, за да продължи обучението си в Николаевската гимназия (1868).

Завръща се в България и работи като учител в Сливен. Там взема активно участие в националноосвободителната борба и е председател на Сливенския частен революционен комитет.

Премества се да живее в Русе, където се включва в дейността на Русенския частен революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ през август 1874 г.

Познава се с много от просветителските и революционните дейци по онова време и поддържа кореспонденция с някои от тях. В писмо до него от лятото на 1875 г. Христо Ботев пише:

„…Аз имам типография, издавам „Знаме“, проповядвам бунт.“

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Доброволец в 14-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман.

След Освобождението заема редица административни служби в Сливен, Пловдив и София.

Към края на века започва системно да пише своите спомени. Разказва за последните 10 години на националноосвободителното движение преди Руско-турската война (1877 – 1878). Мемоарите под заглавие „Как ние освобождавахме България“ са публикувани в цялостно двутомно издание през 1990 г.

Отдава се на публицистика. Пише статии и очерци, главно по своите спомени за националноосвободителните и революционни борби, за Освобождението, Съединението, против русофобската политика на мнозина дейци, управници и партии. Сътрудничи на периодичния печат с русофилска ориентация, вестниците „Ден“, „Мир“, „Балканска трибуна“, „Реч“, „Сливен“ и списанията „Летописи“, „Наука“, „“Наблюдател“, „Българска сбирка“, „Илюстрация-Светлина“ и др.

Личният му архив се съхранява във фонд 250К в Централен държавен архив. Той се състои от 328 архивни единици от периода 1855 – 1921 г.