Михаил Драгомиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Драгомиров
генерал от пехотата
Dragomirov by Repin.jpg
М. И. Драгомиров. Портрет на Иля Репин (1889)
Информация
Служил на Национално знаме на Руската империя Руска империя
Род войски Знаме на Руската армия Руска армия
Отличия Вижте по-долу

Роден 8 ноември 1830
Национално знаме на Руската империя Конотоп, Руска империя
Починал 15 октомври 1905
Национално знаме на Руската империя Конотоп, Руска империя
Родства Владимир Драгомиров, Абрам Драгомиров

Михаѝл Ива̀нович Драгомиров е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен историк, професор, преподавател по тактика в Николаевската генерал-щабна академия.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 8 ноември 1830 г. в Конотоп (Русия) в семейството на офицер, потомствен дворянин от полски произход. Учи в Конотопското градско училище и Дворянския полк (Константиновско военно училище, Санкт Петербург). Подпоручик (1849) в Лейбгвардейския семьоновски полк. Следва в Николаевската генерал-щабна академия (1854-1856).

До 1858 г. служи в щаба на Гвардейския корпус. Изучава военното дело в Европа. Участва във войната за независимостта на Италия като наблюдател при армията на Сардиния. Служи в Генералния щаб на Руската армия и е професор по тактика във Военната академия (1860-1864). По време на Австро-пруската война (1866) е представител на Русия при Пруското военно командване. Началник-щаб на II-ра гвардейска дивизия от 1864 г. Генерал-майор от 1867 г. Началник на Киевския военен окръг (1869-1873). Командир на XIV-та пехотна дивизия (1873-1877).

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

По време на Руско-турската война (1877 - 1878) командва XIV-та пехотна дивизия, която първа пресича Дунава при Зимнич - Свищов. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-майор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турските части в 2 часа през нощта на 15/27 юни 1877 г. и завършва в 2 часа след обяд на 16/28 юни. Дивизията на генерал-майор Драгомиров превзема Свищов и обезпечава прехвърлянето на първите 4 корпуса на руските сили. За блестящи действия при преминаването е награден с орден „Св. Георги“ III степен.

В хода на военните действия XIV-а пехотна дивизия участва в превземането на Търново и планинските околности. Дивизията на генерал-майор Драгомиров е тази, която в критичния момент пристига на вр. Шипка на помощ на отряда на генерал-майор Николай Столетов. На 12/24 август 1877 г., по време на отбраната на Шипка, при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от Александър II в по-горно военно звание генерал-лейтенант (1877).

След войната[редактиране | edit source]

Лекува се и след оздравяването му е назначен за началник на Николаевската генерал-щабна академия (1878-1889). Получава звание генерал-адютант. През тези 11 год. превръща Академията в център на руската военна наука. Тук той издава главния си труд - "Учебник тактики". През 1889 г. e командващ войските на Киевския военен окръг. В периода 1897-1903 г. последователно е киевски, волински и подолски генерал-губернатор. През 1901 г. е награден с най-висшия руски орден „Свети Андрей Първозвани“.

През 1903 г. преминава в пенсия и е назначен за член на Държавния съвет. Виден военен теоретик в следреформена Русия. Генерал Михаил Драгомиров е почетен член на Московския и Киевския университети, на Шведско-норвежката кралска академия (1896). Умира на 15 октомври 1905 г. в Конотоп.

В родния му гр. Конотоп (Украйна) е изграден негов паметник. Улици в Казанлък, Шумен и Сливен (България), Киев (Украйна) и село Драгомирово, Област Велико Търново (България) носят неговото име.

Генерал Драгомиров е известен като оригинална и остроумна личност, за когото има много анекдоти и спомени. Иля Репин го е нарисувал като казак (с лула зад писаря) в картината "Запорожките казаци пишат писмо на турския султан". [1]

Автор на военни трудове[редактиране | edit source]

  • „Очерки австро-прусской войны 1866 г.“, курсы тактики (1872)
  • „Опыт руководства для подготовки частей к бою“ (1885—86)
  • „Солдатская памятка“ (1890)
  • „Учебник тактики“
  • Множество статии на Драгомиров са публикувани в изданията „Военен сборник“ (на руски: Военный сборник) и в „Руски инвалид“ (на руски: Русский инвалид).

Семейство[редактиране | edit source]

Синове:

  • генерал-лейтенант Владимир Драгомиров (1867-1928) и
  • генерал от кавалерията Абрам Драгомиров (1868-1955) - участници в Бялата гвардия.

Награди[редактиране | edit source]

  • Руски орден „Свети Георги“ III степен
  • Руски орден „Свети Андрей Первозванний“
  • Орден „Почетен легион“ I и II ст. (Франция)
  • Почетен гражданин на Свищов от 1902 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "Петър Берон", София, 1986, стр. 90.