Михаил Ебелинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Ебелинг
руски офицер

Роден
Починал

Националност Русия

Михаил Александрович Ебелинг (на руски: Михаил Александрович Эбелинг) е руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Ебелинг е роден на 6 юли 1831 г. Призхожда от финландски дворянски род. Ориентира се към военното поприще. Завършва Школа за гвардейски подпрапорщици (1852). Служи в продължение на 22 години в лейбгвардейския Павловски полк.

По време на Кримската война (1853-1856) е в състава на войските охраняващи бреговете на Балтийското крайбрежие от вероятен англо-френски десант.

Като командир на рота от лейбгвардейски Павловски полк участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание капитан през 1867 г. и в полковник през 1869 г. с назначение за командир на батальон в лейбгвардейски Гренадирски полк. Фигел-адютант от 1871 г. и командир на 1-ви лейбгвардейски стрелкови батальон (1874).[1]

Участва със стрелковия батальон в Руско-турската война (1877-1878). В битката при Горни Дъбник на 12/24 октомври 1877 г. е тежко ранен. Почти до самия редут е повален от вражески куршум в крака. Бърза ампутация би спасила живота му, но лежи твърде дълго време, без възможност да бъде изтеглен. Умира от гангрена на 16 октомври в лазарета в село Чириково (Садовец). Погребан е тържествено на 18 октомври с участието на взвод от 1-ва рота и всички офицери. След няколко дни, по желание на близките му, тялото му е ексхумирано и отправено за Русия.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Свети Владимир“ IV степен,
  • Орден „Света Анна II степен,
  • Орден „Света Анна III степен,
  • Орден „Свети Станислав“ II,
  • Австрийски кавалерски кръст на Ордена на Франц Йосиф.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Редакция журнала. Вивалди // Иллюстрированная хроника войны : Прил. к "Всемирной иллюстрации". 1878, Т.2, №104, с.430. Посетен на 16.02.2022.
  2. Карцов Павел Петрович. Руниверс // Исторический очерк лейб-гвардии первого стрелкового Его Императорского Величества батальона с 1856 по 1885 год, СПб., 1885, с.161-162. Посетен на 16.02.2022.
  3. Рекакция журнала. Вивалди // Иллюстрированная хроника войны : Прил. к "Всемирной иллюстрации". 1878, Т.2, №104, с.430. Посетен на 16.02.2022.
  • Русский биографический словарь в 25 т. 1896—1918.