Михаил Егоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Егоров.

Михаил Егоров
съветски сержант
Роден: 5 май 1923
Ермошенка, СССР
Починал: 20 юни 1975
Смоленск, СССР

Михаил Алексеевич Егоров е съветски червеноармеец, сержант, разузнавач.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 5 май 1923 година в село Ермошенка, Смоленска област в семейство на селскостопански работници. Етнически руснак. Придобива начално образование в районното училище. Започва работа в местният колхоз. В периода на немско-фашистската окупация на региона е партизанин. В редовната армия е приет през декември 1944 г. Служи в 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия, 3-та ударна армия на 1-ви Белоруски фронт.

Знаме на победата[редактиране | edit source]

На 30 април 1945 г. на сержант Михаил Егоров, младши сержант Мелитон Кантария и заместник-командирът на батальона по политическата част лейтенант Алексей Берест е връчено „Червеното знаме на Военния съвет“ на 3-та ударна армия от 1-ви Беларуски фронт. Заповедта е да го издигнат над Райхстага. Там са се укрепили германски войници, по-голяма част от които са елитни СС бойци, които се отбраняват ожесточено.

Когато при атаката до Райхстага остават 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително продължават атаката и нахлуват в сградата. Сражават се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.

Интересно е, че при навлизането на съветските войски в Берлин в 3-та армия са били ушити 9 знамена при полеви условия, които са били раздадени в различни дивизии с цел, който стигне пръв, да постави този символ на победата на парламента. На 150-та дивизия се удава да влезе в историята с победното действие.

В настоящия момент знамето, което след развяването му се нарича „Знаме на победата“, се съхранява като реликва в Централния музей на Въоръжените Сили на Русия.

Следвоенни години[редактиране | edit source]

До 1947 г. продължава да служи в армията. Завършва политическо училище в град Смоленск. Работи в „Руднянски консервен комбинат“.

Загива на 20 юни 1975 година в автомобилна катастрофа. Погребан е в Смоленск.

Михаил Егоров е награждаван многократно: Орден „Ленин“, Орден „Червено знаме“, Орден „Отечествена война“ II степен, Орден „Червена звезда“, Орден „Слава“ III степен, медали и чуждестранни ордени. Почетен гражданин на Смоленск и Берлин. Званието Герой на Съветския Съюз получава заедно с орден „Ленин“ с решение на Върховния съвет на СССР от 8 май 1946 г.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Указом Президиума Верховного Совета СССР № 6972/от 8 мая 1946 года.
  • Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М.,Воениздат, 1987.
  • Легендарные Герои-комсомольцы. Вып. V и VI, 1973
  • Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты
  • Биография Героя, сайте „История Смоленщины на гранитных плитах“
  • Памятник Герою, сайт „История Смоленщины на гранитных плитах“

Външни препратки[редактиране | edit source]