Михаил Когълничану

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Когълничану
румънски държавник
Михаил Когълничану 
Роден: 6 септември 1817
Яш, Румъния
Починал: 1 юли 1891
Париж, Франция

Михаил Когълничану (на румънски език Mihail Kogălniceanu) е бележит румънски политик (министър-председател, външен министър), учен (академик, историк) и публицист.

Става министър-председател на Румъния през 1863 г., когато владетел на страната е Александру Йоан Куза. Когълничану е горещ привърженик на аграрната реформа. На 25 декември 1863 г. прокарва закон за секуларизация (отнемане на манастирските имоти). По-късно разработва проектозакон за аграрната реформа, против който се изправят румънските едри земевладелци и заради който е бламиран от правителството. Подава оставка през 1865 г.

Периодът, в който Когълничану е министър-председател на страната, е време на засилено развитие на българското четническо движение. След преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от Румъния в България, правителството му е обвинено от Високата порта и великите сили, че нарушава неутралитета си и подпомага българските въстаници. В тази връзка Когълничану произнася реч в румънския парламент с цел да успокои чуждите дипломати, че Румъния е лоялна към Турция и че ще продължи да спазва заявения неутралитет.

Присъства при подписването на Берлинския договор като представител на Румъния.

М. Когълничану е председател на Румънската академия в периода 1887 - 1890 г.

Името му носят международното летище в гр. Констанца, Румъния (от 1950-те год.) и румънска военна база. На него е прекръстено и добруджанското село Еникьой в което 1866-67 г. Васил Левски е бил учител.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Николае Крецулеску министър-председател на Румъния (24 октомври 1863 – 6 февруари 1865) Николае Крецулеску