Михаил Лозанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
България Михаил Лозанов
Лична информация
ПрякорТанка
Роден15 юни 1911 г.
Починал3 декември 1994 г. (83 г.)
Ръст190 см
ПостЦентрален нападател
Юношески отбори
СК Кракра (Перник)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
19301937
1935 – 1936
19371939
19391941
България Левски (София)
Чехословакия Моравска Славия*
Германия Байерн Мюнхен
България Левски (София)
59
 ?
19
20
(39)
(?)
(7)
(4)
Национален отбор
19311939България България38(10)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Михаил Лозанов – Танка е бивш български футболист, нападател. Играл е за: юношите на Кракра Перник, Левски (София) (1930 – 1937, 1940 – 1941), Моравска Славия (Бърно, Чехия) (1935 – 1936, като студент) и Байерн (Мюнхен, Германия) (1938 – 1939, капитан на отбора). За Левски има 79 мача и 43 гола в първенството. Има 38 мача и 10 гола за „А“ националния отбор (1931 – 1939).

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Юноша е на Крарка Перник. През 1930 г. е доведен в Левски от по-големия си брат Никифор Лозанов. С екипа на „сините“ става двукратен шампион на България и носител на купата на страната през 1933 и 1937 г. В кампанията 1932/33 вкарва 16 гола в 16 двубоя. За този период изиграва 32 международни контроли, в които вкарва 19 попадения.

През 1935/36 е студент по строително инженерство в Чехословакия, където играе за Моравска Славия (Бърно). Поради този факт е определян за първия български професионален футболист.[1][2] През 1937 г. заминава за Германия, за да продължи образованието си. Там Лозанов играе за Байерн Мюнхен в продължение на два сезона. В първия си сезон изиграва 4 мача и вкарва 3 гола. Записва и два мача за Купата на Германия. В областните финали на Гаулигата вкарва две попадения при победата с 4:1 над Щраубинг. Вкарва и 3 гола в 6 приятелски мача.

През втория си сезон в Байерн Мюнхен Лозанов е капитан на отбора. Изиграва 15 мача и вкарва 4 гола[3], един от тях е в дербито с Мюнхен 1860.[4] В Купата на Германия записва три двубоя, а в приятелските срещи – 12 двубоя и 8 гола. След като завършва образованието си се завръща в Левски, където играе до 1941 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира на 19 април 1931 г. срещу Югославия (0:1). Последния му мач е на 22 октомври 1939 срещу Германия (1:2). Носител на купата на БОК през 1931 и на Балканската купа през 1932 и 1935 г. Отбелязва решителните голове за нашия отбор на финала на Балканската купа през 1935 г. и на практика осигурява трофея за България. Включен в отбора за квалификационните мачове за СП-1934 с Унгария и Австрия. Футболист с майсторска, бойка и настъпателна игра, с комбинативни действия, популярен сред зрителите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]