Михаил Лунин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Михаил Лунин (18 (29) декември 1787, Санкт Петербург — 3 (15) декември 1845, Акатуйский рудник, Читинска област) е един от декабристите - организаторите и участниците в Декемврийското въстание против монархизма през 1825 г. Споменат от Пушкин в Х глава на поемата му "Евгений Онегин".

Членовете на декабризма били в по-голямата си част образовани, напредничави за времето си хора, с благороднически произход, чиято цел била да бъде премахнато крепостничеството. Пушкин, който по това време е на практика заточен в Молдова, заявява на руския император след завръщането си, че ако е имал възможност, е щял да се присъедини към тях. По-късно той им посвещава стихотворението "В сибирски шахти, в мрак и студ...", с което отново си спечелва престой на село за неопределен срок от време.

Михаил Лунин е определян като една от най-обаятелните фигури на въстанието. Човек с голям интелект и изключителна воля, той бил решен да докаже на богатите си роднини, че човекът не е роден, за да бъде чисто и просто консуматор и се отказва от издръжката на семейството си, за да докаже правотата на убеждението си, че всички хора имат право да бъдат свободни и че притежанието на крепостни селяни (фактически роби) противоречи на всички хуманни закони. Умира по време на каторгата в Сибир, малко преди срокът на присъдата му да изтече.