Михаил Петков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Петков
униатски свещеник
Роден: 24 октомври , 1850
Одрин,Османска империя
Починал: 27 май , 1921
Одрин,Османска империя

Михаил Петков е български свещеник, участник в Униатското движение в Османската империя.

Биография[редактиране | edit source]

Михаил Петков е роден на 24 октомври 1850 година в град Одрин. Завършил висше философско и Богословско образование в Рим. През юни 1873 г. е ръкоположен свещеник. Назначен е от епископ Рафаил Попов за енорийски свещеник в с. Еля Гюню до Малгара, където остава около три години. След това отива на лечение в Одрин, а по-късно вече е в Цариград като протосингел на Нил Изворов. Реформата от 1883 година разделя източно-католическата църква на две епархии. За Апостолически наместник в Одринския диоцез е назначен и ръкоположен епископ Хевронский - Михаил Петков, който отговаря също и за миряните в пределите на Княжество България.[1] Първа пречка пред новоизбрания млад духовен глава е трудността да придобие султански берат. Това разрешение той получава едва през 1891 година. През 1903 година епархията на епископ Михаил Петков наброява 4 600 миряни с 20 свещеника. Началото на Балканската война, както навсякъде из Българско, така също и сред източните католици в Тракия е свързано с добри надежди за свобода и присъединяване към Отечеството. За съжаление, твърде кратки и измамни. В Тракия турците разрушават 11 села; 3 380 униати остават без покрив. Повече от 10 000 източни католици от разпадащата се Османска империя търсят спасение чрез изселване от родните си места.

При повсеместното обезбългаряване на Източна Тракия, за България заминава и одринският апостолически викарий. Установява се най-напред в София. Възникват затруднения по отношение статута на Източно-католическата църква и на нейните йерарси в България. Статутът на османски поданик на епископа се превръща във формална причина юридическото му положение в България да остане дълго неуредено. Въпреки многократните си настоявания пред Министерството на външните работи и изповеданията, българските власти не дават съгласието си да бъде признат за глава на източните католици в държавните предели. Същевременно епископ Петков поема грижата за бежанците и свещениците от Солунската епархия, която се изправя пред същото критично положение, в което от 1913 година е и Одринската епархия. Така под ведомството му минават още 11 енории, надхвърлящи 3600 души с 13 свещеници. През 1914 година с помощта на епископ Михаил Петков в София е организирана енория на източните католици. На 17 февруари 1915 година епископът напуска София и се настанява в Пловдив, където дочаква края на войната. През 1920 година, вече болен и с все още неуреден статут в България, Михаил Петков поема към старото си седалище, обезбългарения Одрин. Епископът умира на 27 май 1921 година.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. в-к Стандарт, 20 Май 2002 г. България и Ватиканът винаги са били свързани, твърди отец Благовест Вангелов.

Източници[редактиране | edit source]