Михаил Скендеров
| Михаил Скендеров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1888 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Михаил Иванов Скендеров, наричан Скендеря и използвал и псевдонима Серафим,[1] е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Скендеров е роден в 1885 година[2] или 1888 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. Племенник е на дееца на ВМОРО Иван Жилев. Получава основно прогимназиално образование и влиза в революционната организация, като първоначално изпълнява куриерски задачи. От 1905 година е четник. На 14 септември 1909 година застрелва съселянина си Тодор Д. Гайдов.[3] От 1912 година е самостоятелен войвода в Сярско.[4]
В 1912 година заедно с В. Зайков убива край Фотовища серчаните Костадин Алакушев, Стойко Пашкулев и Благой Матеров.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година Михаил Скендеров е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Георги Занков. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[6] Назначен е за началник на новообразуваната Сярска околия. След Първата световна война в 1919 година отново става войвода в Сярско.[7]
На 20 май четата на Скендеров е открита в планината Круша и води еднодневно сражения с гръцка войска и андарти, които дават трима загинали войници и девет андарти. На 3 юли под Алиботуш Михаил Скендеров отново води бой с гръцки части, които дават двама убити и трима ранени. След тези две сражения гръцкият печат обвинява България, а властите арестуват 120 българи, които са затворени в Солун, Сяр и по островите с обвинението „поддържат ВМРО, която се бори за откъсване на Егейска Македония от Гърция“. Властите твърдят, че са разкрили комитетска мрежа в българските села около Кавала, в която членували дори и бежанци от Мала Азия, подкрепящи идеята за автономия на Македония.[8]
След Септемврийското въстание от 1923 и Горноджумайските събития от 1924 година в Пловдив заедно с Анго Попов, Скендеров подпомага дейността на Обществената безопасност при борбата ѝ срещу комунистите в македонското движение.[9]
Умира в 1930[10] или 1936 година.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.
- ↑ Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи, Автор Цанко Серафимов, Издател Орбел, 2004, стр 286.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 151.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско, Орбел, 2011, стр. 11, ISBN 978-954-496-102-2
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 154.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 174
- ↑ БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946), том 1. София, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 1998. с. 229.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 427-428.
- ↑ Български енциклопедичен речник: 75 000 статии от познанието: А-Я, Редактор Иван Габеров, Издание 2, Издател Gaberoff, 1999, стр. 997.
