Михаил Стадухин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Стадухин
руски изследовател
Роден: ?
Русия
Починал: 1666

Михаил Василиевич Стадухин (на руски Михаил Васильевич Стадухин) (неизв. - 1666) руски казашки атаман, пътешественик, един от първооткривателите на Източен Сибир.

Роден в Архангелска губерния. Още като юноша отива в Сибир и десет години служи край бреговете на Енисей и Лена. През зимата на 1641, начело на отряд от 15 казаци извършва поход с коне от Якутск през хребета Сунтар-Хаята до река Индигирка. След двумесечно лутане в горния басейн на реката, отрядът достига до селището Оймякон, където заедно с друг казашки отряд построяват зимовище и започват да събират данък от местното население. Там построяват лодки, с които се спускат до устието на Индигирка, а през есента на 1642 отрядът достига до устието на река Алазея, където се съединява с друг казашки отряд, пристигнал там няколко месеца по-рано.

В края на юни 1643 обединеният отряд отплава на изток и на 13 юли достига до откритото от тях устие на река Колима, като по този начин е открито около 500 км от северното крайбрежие на Азия. Руснаците се изкачват по Колима и след 12 дни плаване, откриват източната част на Колимската низина. През есента на 1643 основават селището Среднеколимск и започват да събират данък. През пролетта на 1644, в долното течение на Колима, срещу устието на река Голям Анюй, там където живее племето юкагири, основават селището Нижнеколимск, което става отправен пункт за бъдещото колонизиране на Североизточен Сибир и крайбрежието на Охотско море. За две години Стадухин събира 320 ценни кожи и през ноември 1645 се завръща в Якутск, като съобщава първети сведения за река Колима.

След като прекарва две години в Якутск, през 1647 се спуска по рена Лена и достига до рена Яна където зимува. През март 1648 с наколко човека, с шейни се отправя към Индигирка, там построява лодки и с тях се спуска по Индигирка и по море достига до Нижнеколимск. През лятото на 1649 обединените казашки отряди начело със Стадухин и Семьон Дежньов продължават завоеванията си на изток към Чукотка и басейна на река Анадир, но поради оказаниа отпор от юкагирите и чукчите, през септември руснаците се завръщат на Колима. На 1 март 1650 голям казашки отряд, начело със Стадухин поема на изток и на 18 април достига до река Анадир, където чукчите са разбити и е съоръжено ново зимовище. През пролетта на 1651 Стадухин се изкачва по река Майн (десен приток на Анадир), със ски и шейни пресича вододела на юг-югозапад и по река Пенжина се спуска до Охотско море. Там руснаците за първи път се срещат с нов народ – коряките. В устието на реката са построени големи лодки, с които се отправят на запад покрай брега и достигат до устието на река Гижига, където се провежда ново зимуване. Опасявайки се от нападение на коряките, през лятото на 1652 Стадухин продължава плаването си на запад и през есента достига до устието на река Тауй, където е построено ново зимовище, в което руснаците прекарват около четири години, събират голям данък под формата на ценни животински кожи. По този начин Стадухин открива около 1000 км от северния бряг на Охотско море.

През лятото на 1657 Стадухин, заедно със спътниците си продължава плаването си на запад и пристига в руското селище Охотск и пребивава там две години. През лятото на 1659 през Оймякон и река Алдан се завръща в Якутск, след дванадесет годишно отсъствие. Освен голямото количество ценни кожи, Стадухин донася със себе си и чертем ("карта") на своя път по реките и планините на Якутия и Чукотка, а също и изображението на бреговете на Източносибирско и Охотско море. За своите заслуги и вярна служба е произведен в казашки атаман.

За 12 години Стадухин изминава над 13 хил. км, като общата дължина на откритите от него брегове надминава 1500 км. Неговите географски открития намират място на съставената в Тоболск през 1667 карта от Пьотър Годунов.

Източници[редактиране | edit source]