Михаил IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за византийския император. За константинополския патриарх вижте Михаил IV (патриарх).

Михаил IV Пафлагон
византийски император
Michael IV histamenon.jpg
Златна монета с образите Христос и Михаил IV
Лични данни
Управление 11 април 1034 - 10 декември 1041
Роден
Починал
Предшественик Роман III Аргир
Наследник Михаил V Калафат
Семейство
Династия Македонска династия
Брак Зоя
Михаил IV Пафлагон в Общомедия

Михаил IV Пафлагон (на гръцки: Μιχαήλ Δ΄ Παφλαγών, 1010 – 10 декември 1041) е ромейски (източноримски) император (василевс) (11 април 1034 - 10 декември 1041).

Михаил произхожда от семейство на пафлагонски селяни. Преди да бъде назначен в двор,а работи като сараф. Неговият брат, евнуха Йоан Орфанотроф, е управител на женските покои (гинекея) на императорския дворец и довежда в двора своя по-малък брат, в когото се влюбва императрица Зоя. Така младият Михаил става любовник на възрастната императрица, но това буди подозренията на императора. Двамата вероятно отравят император Роман III Аргир, след което императрицата веднага се омъжва за Михаил (11 април 1034 г.). Михаил е обявен за василевс и управлява съвместно със Зоя.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Михаил IV е красив, умен и щедър, но необразован и страда от епилепсия и воднянка. Приемайки страданията си като наказание за убийството на предшественика му, императора скоро попада под влиянието на монасите и се отдалечава от императрицата. Той поверява управлението на брат си Йоан Орфанотроф, за да се отдаде на молитви и покаяние. Евнуха Йоан умело изолира императрицата от властта, която поема изцяло в свои ръце, реформира армията и фискалната политика, което възвръща силите на империята и ѝ помага да води успешни действия срещу външнополитическите си врагове.

Увеличаването на данъците и злоупотребите на чиновниците обаче предизвиква недоволство сред народа и градските общини (димите). Йоан често назначава свои роднини на държавите постове, което раздразва и благородниците. Срещу Йоан са организирани редица заговори и бунтове. През 1034 г. аристократът Константин Даласен оглавява надигане срещу данъците в Антиохия и е арестуван; в 1037 г. самата императрица Зоя се опитва да отрови евнуха, но е разкрита и поставена под строг контрол в двореца; в 1038 г. е потушен военен бунт в Анатолия; през 1040 г. в последният заговор срещу брата на императора е замесен и патрицият Михаил Керуларий, който, за да спаси живота си, се замонашва и по-късно е избран за Константинополски патриарх.

Убийството на Роман III и възкачването на Михаил IV, миниатюра от Манасиева хроника

Войни и външна политика[редактиране | редактиране на кода]

През 1034 г. арабски пирати нападат град Мира в Ликия, а сръбското княжество Дукля отхвърля върховенството на империята. Печенегите, нахлули през 1032 г. в североизточна България, обсаждат Тесалоника и плячкосват Източна Тракия, преди да се изтеглят на север от Дунав (1036 г.). На изток са постигнати някои успехи срещу мюсюлманите и Едеса е възвърната (1037 г.).

Между 1037 и 1040 г. ромеите постигат значителни успехи в борбата срещу арабите в Сицилия. Те почти са прогонени от отрядите на опитния пълководец Георги Маниак, който е изпратен от Константинопол, за да се сражава срещу мюсюлманите, безпокоящи западните граници на империята в Южна Италия. През 1040 г. е възвърната Сиракуза. Маниак обаче загубва подкрепата на ломбардите и норманите, които дотогава са съюзници на Византия в борбата ѝ срещу арабите-сарацини в Южна Италия.

Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на император Михаил IV. Стефан го оклеветява пред императора за предполагаема негова измяна и Георги Маниак е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Маниак от Сицилия всички завоевания на Византия са загубени за една година, а няколко експедиции срещу норманите в Южна Италия претърпяват неуспех.

Въстанието на българите[редактиране | редактиране на кода]

През 1040 г. въстават българите в Белград, които недоволстват заради отмяната на дотогавашните натурални данъци и въведения паричен поземлен данък. Въстанието бързо се разпространява и обхваща цяла тема България. Въстаниците са предвождани от внука на цар СамуилПетър Делян, който е провъзгласен за цар. Въпреки, че през 1040 г. Михаил IV успява да разбие въстаническите войски край Солун, на следващата 1041 г. императорът организира втори поход, в който участват и отряди от викинги, предвождани от бъдещия норвежки крал Харалд III. Въстаниците са разбити благодарение на раздорите сред водачите им, а Петър Делян е ослепен, заловен и отведен в Константинопол. Император Михаил IV се завръща триумфално в столицата, но вече доста болен и умира (10 декември 1041 г.). Тронът е наследен от неговият племенник Михаил V Калафат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Главни източници за информация относно царстването на Михаил са Хронография на Михаил ПселЙоан Скилица и Михаил Аталиат. Сред тях най-критичен към него е Скилица. Между по-късните историци писали за този период Кедрин, Константин Манасий и Зонара.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael IV the Paphlagonian“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  


Роман III Аргир Византийски император (1034 – 1041) Михаил V Калафат
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.