Михаил I Рангаве

Михаил I Рангаве
византийски император
Златен солид на Михаил I Рангаве и синът му Теофилакт
Лични данни
Управление	811 – 813
Роден	ок. 770
Починал	844
	о. Проте, дн. Турция
Семейство
Брак	Прокопия

Михаил I Рангаве (гр.: Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές) е византийски император от 811 до 813.

Той е син на дребен благородник, патрицият Теофилакт Рангаве, адмирал на Егейската флота. Михаил Рангаве е женен за дъщерята на император Никифор I Геник. След смъртта на Никифор I в битката при Върбишкия проход, Михаил Рангаве убеждава своя зет Ставракий, който е смъртоносно ранен в сражението, да абдикира и на свой ред заема престола, коронован за император на 2 октомври 811 година.

Управление

Поддържан от традиционалистите в Църквата, начело с Теодор Студит, Михаил Рангаве предприема репресии срещу иконоборците в Империята. Михаил I проявява великодушие и щедрост докато е на трона, намалява данъците, повишени при Никифор Геник, а освен това започва да раздава пари на знатните и на духовенството, с цел да спечели популярност.

По време на своето управление той прави политическа отстъпка като признава императорската титла на Карл Велики в замяна на контрола над Венеция и други градове по адриатическото крайбрежие на Италия.

Въпреки неизгодното положение на Византия, Михаил I Рангаве продължава войните с България. Хан Крум му предлага мирно споразумение, но по съвет на Теодор Студит императора го отхвърля. В отговор на това в края на 812 г. Крум превзема крепостта Месемврия. На следващата година Михаил I предприема поход срещу българите и първоначално има известни успехи, но на 22 юни 813 г. той понася тежко поражение в битката при Версиникия, след като голяма част от войските му, водени от стратега Лъв Арменец, напускат сражението. По-късно през същата година Лъв Арменец се обявява за император, Михаил Рангаве е детрониран и изпратен в манастир, където остава до края на живота си.

Михаил I Рангаве

Тъй като е прието че евнух не би могъл да бъде законен василевс, синовете на бившият император са скопени, с което губят правото да претендират за наследяване на трона. Един от тях по-късно става константинополски патриарх под името Игнатий.

Външни препратки

• Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7.