Мишевидни сънливци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Мишевидни сънливци | |||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||
 MyomimusOgnev, 1924 |
|||||||||||||||||||
| Типов вид | |||||||||||||||||||
| Myomimus personatus | |||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||
|
Вижте текста. |
|||||||||||||||||||
Мишевидните сънливци (Myomimus) са род дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae). Включва три вида, разпространени в няколко изолирани една от друга области на Балканския полуостров и Близкия Изток. В България се среща видът мишевиден сънливец (Myomimus roachi).[1]
Родът включва средни по размер сънливци, при които дължината на тялото с главата достига 110 mm, а на опашката, покрита с люспи и къси светли косми, до 78 mm. Окраската по гърба е жълто-сива, с недобре оформена тъмна ивица, а по корема — белезникава.[1]
Видове [редактиране]
- Myomimus personatus
- Myomimus roachi - Мишевиден сънливец
- Myomimus setzeri
Бележки [редактиране]
- ↑ а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 337-339.
