Мишел Рифатер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мишел Рифатер
френски и северноамерикански литературен теоретик и историк, професор по романска филология
Роден: 20 ноември 1924 г.
Бурганьоф, Франция
Починал: 27 май 2006 г.
Ню Йорк, САЩ

Мишел (или Майкъл) Рифатер (на френски: Michel (или Michael) Riffaterre, р. 20 ноември 1924 г.; п. 27 май 2006 г.) e влиятелен френски литературовед, структуралист и семиотик, емигрирал в САЩ.

Биография[редактиране | edit source]

Мишел Рифатер е син на парламентариста Камий Рифатер (1879-1964). Роден е в Бурганьоф, регион Лимузен в централна Франция. Следва Френска литература в Лион, след Втората световна война продължава в Сорбоната, където получава магистърска степен по класическа филология през 1947 г. През 1950 г. заминава за САЩ, където защитава в Колумбийския университет в Ню Йорк докторат през 1955 г., след което остава на основна работа там до края на академичната си кариера – доцент (1955), професор (1964), Бланш Нопф професор (1975) и почетен професор (1982-2004). Ръководител на департамента по френски от 1974 до 1983 г. Пенсионира се през 2004 г. и две години по-късно умира в дома си в Ню Йорк.

Докато е в Колумбийския университет, Рифатер осъществява пътувания като гост професор в Университета „Джонс Хопкинс“, Колеж дьо Франс, Йейлския университет, Харвардския университет, Градския университет на Ню Йорк и Пенсилванския университет.[1]

Рифатер е президент на Семиотичното общество на Америка (1986)[2].

От 1971 до 2000 г. е главен редактор на списание Romanic Review. През 2002 г. излиза специален брой на списанието, посветен на Рифатер, а сред авторите на броя са Антоан Компаньон, Юлия Кръстева, Мишел Божур, Франсоаз Мелцер, Мери Шоу и др.[3].

Рифатер е почетен доктор на университетите в Клермон-Феран и Париж (Сорбоната).

Най-голяма популярност му носи книгата Semiotics of Poetry и понятията хипограма и силепсис.[4]

Идеи[редактиране | edit source]

Майкъл Рифатер работи по време на възхода на френския структурализъм. Днес обаче той се възприема главно в перспективата на теориите за читателския отклик[5]. В центъра на неговите изследвателски интереси е самото явление 'литературност', за проучване на което той разработва свои концепции. Централна е идеята за 'интертекстуалност', а по-нататък неговите разбирания за 'силепсис'[6] и 'хипограма'.

  • Силепсис е термин, който той приема да използва следвайки Жак Дерида[7]. Според собствения му анализ "силепсисът се състои в разбиране на една и съща дума по два начина едновременно, като контекстуално значение и като интертекстуално значение"[8]. Функционирането на силепсиса се разкрива в три разновидности: опосредстващо - като скрита препратка към външен текст; вътрешнотекстово - когато един чужд текст е 'вграден' в разглеждания; допълващо - когато играе с противоречиви конотации и валоризации. Тези функции съответсват и на различна интертекстуалност. В много отношения анализът на силепсиса се открива в техниките на по-късния деконструкционизъм.
  • Хипограмата е вербална структура, която предполагаемо оформя отвътре текстовете, окачествявани като 'поетически'. Нейното долавяне от читателя, успешно или не, определя съответно евентуалното възприемане на един текст като поетичен. Занимание на критика е изявяването на хипограмата чрез проследяване на употребените текстуалните средства. Ключовата роля на тази идея за работите на Рифатер до 1980 е била изтъкната от Пол де Ман [9], който посочва и нейни исторически измерения.

Книги[редактиране | edit source]

  • ((fr)) Le Style des "Pléiades" de Gobineau, essai d'application d'une méthode stylistique (Стилът на „Плеядите“ на Гобино, очерк, демонстриращ един стилистичен метод), Genève, E. Droz, Paris, Minard, 1957, 239 p. (докторска дисертация)
  • ((fr)) Essais de stylistique structurale (Изследвания по структурална стилистика), под редакцията на Даниел Дела, Paris: Flammarion, 1970, 365 p. (2 изд. – 1973, 3 изд. – 1975)
    • ((de)) Strukturale Stilistik, München, 1973.
    • ((es)) Ensayos de estilística estructural. Barcelona: Seix Barral, 1976.
  • ((fr)) La Production du texte (Продуцирането на текста[10]), Paris: Le Seuil, 1979, 284 p.
    • ((en)) Text Production, New York, 1983.
    • ((it)) La produzione del testo. Bologna: Il Mulino, 1989.
  • ((en)) Semiotics of poetry (Семиотика на поезията[11]), Bloomington/London 1978 , Methuen 1980, Bloomington 1984.
    • ((fr)) Sémiotique de la poésie, (превод от английски Жан-Жак Томас), Paris: Le Seuil, 1983, 253 p.
  • ((en)) Fictional truth (Правдоподобието), Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1990, 137 p.
  • ((fr)) L'intertextualité, intertexte, autotexte, intratexte (Интертекстуалност, интертекст, автотекст, интратекст) (заедно с Ханс-Георг Рупрехт), Toronto, 1984.
  • ((fr)) Voyage (Пътуване), Paris, 1985.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Mack Smith. Literary Realism and the Ekphrastic Tradition, Penn State Press, 2008, p.8.
  2. Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка на сайта на Обществото (англ.).
  3. The Romanic Review, 93:1-2 (2002).
  4. Johanne Prud’homme and Nelson Guilbert, Text Derivation, Signo.
  5. вж. Христов Т., Майкъл Рифатер в "Литературността, София;Алтера, 2009, с 140-146.
  6. Riffaterre M., La syllepse intertextuelle, Poétique, 1979, n°40, p. 496-501; Syllepsis, Critical Inquiry, 1980,6.4, p.625-38;
  7. Като препраща към La Dissémination (р.249)
  8. по-нататък той предлага първото да се нарича просто 'значение' (meaning), второто 'значимост' (significance), Syllepsis, p.637-8
  9. De Man P., Hypogram and Inscription: Michael Riffaterre's Poetics of Reading, Diacritics, Vol.11, (Winter, 1981), No. 4, pp. 17-35
  10. Откъс: „За един формален литертурноисторически подход“, сп. Литературата, кн.1 (1996) с.7-32.
  11. откъс (р.114-163): Текстуална семиотика в сб. "Семиотика - Материята на мисълта", София: Наука и Изкуство / Отворено Общество, 1991, с.63-121

Външни препратки[редактиране | edit source]

зa статии на фр. и англ. в Romanic review (до 1989)