Мишел дьо Серто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мишел дьо Серто
френски историк, социален философ, културолог
Роден: 17 май 1925 г.(1925-05-17)
Шамбери, Франция
Починал: 9 януари 1986 г. (на 60 г.)
Париж, Франция

Мишел дьо Серто (на френски: Michel de Certeau; 17 май 1925, Шамбери – 9 януари 1986, Париж) е френски историк, социален философ; член на Обществото на Исус.

Биография[редактиране | edit source]

Мишел дьо Серто получава средното си образование в родното си място – Шамбери. След получаването на бакалавърска и магистърска степен по класическа филология и философия в университетите на Лион, Гренобъл и Париж, се заема с изучаване на религията в Семинарията в Лион, където през 1950 г. бива приет в йезуитския орден (Обществото на Иисус). Влизайки в обществото на Исус, Серто се надява, че ще замине като мисионер в Китай. В годината, когато е посветен в духовен сан (1956), Серто става един от учредителите на списание Christus, с което ще се ангажира в течение на целия си живот. През 1960 г. Мишел дьо Серто получава степен доктор по богословие в Сорбоната, след като защитава дисертация на тема мистическите писания на йезуита Жан-Жозеф Сюрен (1600-1665).

Преподавателската кариера на Серто се развива в няколко университета: в Женева, Сан Диего и Париж. През 70-те и 80-те години на ХХ век той публикува редица трудове, показващи задълбочения му интерес към мистицизма, феноменологията и психоанализата. Привлича силно общественото внимание след отпечатването на статия, критично настроена към майските събития във Франция през 1968 г. Голямо влияние върху изследователската работа на Серто оказват на първо място Зигмунд Фройд и Жак Лакан, който заедно с Дьо Серто стои в основите на неформалното Фройдистко училище в Париж.

Трудове[редактиране | edit source]

Най-популярният и влиятелен труд на Дьо Серто е книгата му Изобретяване на всекидневието (L’Invention du Quotidien) [1]). В него той събира на едно място разностранните си научни интереси, за да развие теорията за продуктивната и изтощителна дейност, присъща на всекидневния живот. Според теорията на Дьо Серто всекидневният живот се отличава от другите практики на всекидневното съществуване по това, че е повтарящ се и несъзнателен.

Особено внимание Дьо Серто отделя на различаването на понятията „стратегия“ и „тактика“. Серто свързва понятието „стратегия“ с институциите и структурите на властта, докато „тактиката“ според него се употребява от личността в стремежа й да си създаде свободно лично пространство в средата, която е доминирана от стратегиите. В често цитираната глава „Ходения в града“ той описва понятието „град“ като „концепт“, който е произведение на стратегическото манипулиране от органите на правителството, корпорациите и другите обществени институции, които произвеждат нещо като карти, опасващи града като дебела черна следа, видима от птичи полет. В своите теоретични произведения Дьо Серто се опитва да подчертае пътя, по който личността е направлявана постоянно несъзнателно: от улиците на града до литературните текстов.

Централната опозиция в главата „Ходения в града“ е демонстрирана чрез поглед към града отгоре, от реален (небостъргач) или въображаема (на картина, карта, архитектурен проект) височина, която дава графична представа за живота в града, за това как жителите му усвояват неговите пространства в противоборство с видимия урбанистичен ред, създаден от управляващите инстанции. Въвеждайки „практиките“ на овладяване на града – „обхождане“, „разглеждане“, „назоваване“ на града – Дьо Серто, преминавайки от описанието на собствените си субективни впечатления към исторически отпратки и семиотичен анализ, изобразява пространството като място на борба на „тактики“ и „практики“ на социалните агенти на структурите на властта.

„Историята като писмо“ (L’Ecriture de l’Histoire) е труд на Мишел дьо Серто, преведен на английски едва след неговата смърт, но веднага съсредоточил отново вниманието върху името му в академичната общност. В него Дьо Серто анализира проблема за отношенията на Историята и Религията, като обръща внимание на връзката на историята на писмеността, легитимирането на политическата власт и „западната“ традиция в историята да се включва закон за писмено общуване като инструмент на колониализма.

Библиография[редактиране | edit source]

Трудове[редактиране | edit source]

  • La Possession de Loudun. Gallimard, 1970.
  • La Culture au Pluriel. Union Generale d’Editions,1974.
  • L’Ecriture de l’Histoire. Editions Gallimard, 1975.
  • Une Politique de la Langue: La Revolution Francaise et les Patois, l’enquete de Gregoire. Gallimard, 1975 (в съавторство с Доминик Жулиа и Жак Ревел)
  • L’Invention du Quotidien. Vol. 1, Arts de Faire. Union generale d’editions 10-18. 1980.
  • La Fable Mystique. vol. 1, XVIe-XVIIe Siecle. Editions Gallimard, 1982.
  • L'Ordinaire de la communication. Dalloz, 1983 (в съавторство с Люс Жиар)
  • La Faiblesse de Croire. Ed. par Luce Giard. Seuil, 1987.
  • Histoire et Psychanalyse entre scence et fiction. Gallimard, 1987.
  • Il parlare angelico: Figure per una poetica della lingua (secoli XVI e XVII). Firenze: L.S. Olschki, 1989.
  • L'Etranger ou l'union dans la différence. Desclée de Brouwer, 1991.
  • La prise de parole et autres ecrits politiques. Seuil, 1994.

Преводи на английски[редактиране | edit source]

  • The Practice of Everyday Life. Translated by Steven Rendall. University of California Press, 1984.
  • Heterologies: Discourse on the Other. Translated by Brain Massumi. University of Minnesota Press, 1986.
  • The Writing of History. Translated by Tom Conley. Columbia University Press, 1988.
  • The Mystic Fable: The Sixteenth and Seventeenth Centuries. Translated by Michael B. Smith. University of Chicago Press, 1995.
  • With Luce Giard and Pierre Mayol. The Practice of Everyday Life. Vol. 2, Living and Cooking. Translated by Timothy J. Tomasik. University of Minnesota Press, 1998.
  • The Capture of Speech and Other Political Writings. Translated by Tom Conley. University of Minnesota Press, 1998.
  • Culture in the Plural. Translated by Tom Conley. University of Minnesota Press, 1998.
  • The Certeau Reader. Edited by Graham Ward. Blackwell Publishers, 1999.
  • The Possession at Loudun. University of Chicago Press, 2000.

На български[редактиране | edit source]

  • Изобретяване на всекидневието. Превод от френски Евгения Грекова. София: ЛИК. 2002, 359 с.

За него[редактиране | edit source]

  • Jeremy Ahearne. Michel de Certeau: Interpretation and Its Other. Stanford University Press, 1996.
  • Ian Buchanan. Michel de Certeau: Cultural Theorist. Sage Press, 2000.
  • Michel de Certeau-In the Plural. A special issue of South Atlantic Quarterly, edited by Ian Buchanan. Duke University Press, 2001.
  • Michel de Certeau: les chemins d’histoire. Ed. par Christian Delacroix. Complex, 2002.
  • Francois Dosse. Michel de Certeau: Le marcheur blessé. Decouverte, 2002.
  • Ben Highmore. Michel de Certeau: Analysing Culture. Continuum, 2006.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Practice of Everyday Life (англ.)

Външни препратки[редактиране | edit source]